"Савската царица" - читать интересную книгу автора (Мар Якуб Адол)Македа при фараонаТази сутрин изненада очаква великолепния фараон Стовратата. Предизвестена с барабани, тимпани, цитри и вестовои, в тронната зала влиза бляскава свита. Обширна като обществен площад, тя беше обградена с пурпурни колони. Таванът й беше украсен с яркочервен воал, а издълбаните в самия гранит фрески описваха славните подвизи на царството. Под тях минаваше корниз, украсен с бляскави емайли и позлатени палмети4. На пода се стелеше пъстра мозайка в сини, зелени, червени и бели цветове. Във всеки ъгъл на залата дълбоки съдове от алабастър, закрепени върху поставки с форма на лапи на диво животно, разнасяха благоухания. Върху площадка с три стъпала се издигаше престолът с лъвските крака с цялата масивност на украсеното със злато и сребро ценно дърво. Седнал на магарешките кожи, тържествено строгият фараон бе изумен от грациозното видение, което се очертаваше в дъното на залата и допълнително озаряваше цялото великолепие със собствения си блясък. Под леката туника от пъстроцветна прозрачна материя тялото на девойката бе голо, но подрънкващо от украшения. Черните коси над красивото й лице бяха подредени в сложна прическа, наподобяваща птица. Те изглеждаха прекрасно в този шедьовър, подпрян със златни и сребърни фиби. Стройните крака бяха стегнати с гривни от редки емайли. По ръцете святкаха гривни от корналин, лазурит, ахат и хематит, а по ръцете й блестяха съзвездия от пръстени. Високата й яка бе от емайл, покрит с чудни, фини рисунки, а по високата й лебедова шия се виеха колиета с ценни амулети. Тя мина пред знаменосците си и коленичейки пред трона опря чело о свещеното стъпало, монолитен блок от злато. После заговори на най-чист египетски език, с което окончателно плени фараона: — Славний фараоне — каза тя, — аз съм Македа. — При теб ме изпраща баща ми Ангебо, царят на Симиена. Аз съм твоя смирена робиня и ти изразявам своето уважение и пожеланията си за благоденствие и мир, благоволи, о, владетелю, да приемеш даровете, които баща ми заповяда да ти донеса. При нейния знак, превити под тежестта роби наредиха множество сандъци пред усмихващия се фараон. — Приближи се, газелке — й каза той бащински. — Боговете са благословили баща ти, като са му дали такова хубаво и смело дете като теб. Македа се наведе почтително и целуна дясното коляно на царя на царете, който в знак на закрила, докосна челото й със свещената лилия, която кичеше върха на скиптъра му. Веднага след това принцесата представи благородната си свита, водена от Амрам, неин чичо и учител, и от Хагит, нейна братовчедка и гувернантка. Спазвайки церемониала, Македа препоръча ескорта си на благоволението на фараона. Едва тогава робите затвориха сандъците. Първият беше от абанос. Шедьовър на занаятчийското изкуство на Симиена, той бе украсен с инкрустации от злато и слонова кост. През едно отверстие в двойния му капак Македа заговорнически извади невероятно дълго и фино златно синджирче и с бързо движение го нави около тялото и лявата си ръка с думите: — Дължината на синджирчето има символично значение. Колкото е дълго то, толкова е голямо уважението на баща ми и моето към теб, славни царю. А това, че се увива около тялото ми, показва надеждата ни вашата симпатия да ни обгради така. — Притчите вещаят добро — прецени владетелят. — Но кога ще се види краят на синджира? — Няма край — отговори весело принцесата, — както е безкрайна почитта ни към теб. Златните брънки бяха прибрани отново в двойния капак, пред който се откри колие от истински перли. Перлите бяха толкова фини и чисти, толкова седефени, че гледайки ги да изтичат през тънките пръсти на Македа, фараонът не можа да скрие възхищението си. — Тези перли са наловени по мое нареждане — обясни принцесата. — Те са символ на чистотата на моите намерения, защото, както знаеш, аз съм „Онази, която е непорочна“. Аз наистина съм се заклела да остана девица до смъртта си, за да мога да царувам силна и неподвластна. Тогава фараонът я помоли да положи на врата му блестящата като капки дъжд огърлица: — Сложи ми я самата ти, защото рядко може това да се направи с толкова чисти ръце. Чуруликането на девойката и благородното й поведение бяха развълнували фараона. Още повече го смути допирът до стройното й като растение телце. Парфюмът й го изпълни и го опияни като емфие. Той не можа да се въздържи да не прегърне таза жива красота, тази копринена млада плът с гърдички, щръкнали „като пъпеши в свещените градини“. Но дванадесетгодишното момиче рязко се отдръпна, изпусна огърлицата и погледна владетеля с толкова уплаха, изненада и бунт едновременно, че фараонът бе обхванат от едно странно чувство на уважение и милост. — Озирис да те закриля. Македа — отсече той. — Никой мъж в моята империя няма да има право да те пожелае или доближи, без да предизвика страшния ми гняв. Сега принцесата беше спокойна. Даде знак на робите да отворят друг сандък, подобен на първия. От него тя извади дванадесет кюлчета злато и сама ги положи върху свещеното стъпало. — Ето още един подарък от баща ми — каза тя, повдигайки теменужните си очи към фараона. — Цар Ангебо желае този ценен метал, който се извлича и обработва в царството му, да бъде скромен принос към ослепителната украса на великолепния палат, в който благоволяваш да ме приемеш. Добавяйки и дванадесет кюлчета сребро, Македа обясни, че те са дар от народа на Симиена. След това робите отвориха третия, последен сандък. Принцесата извади оттам невероятно красиви и фини платове, драперии и най-вече много коприна, слабо позната в Египет, която предизвика възхищение у фараона. — Това пък е дар от майка ми царицата — обясни девойката. — Платовете са за прочутата ти майка, о, царю на царете. Но това не е всичко. Аз пристигнах от Симиена със седем най-чистокръвни бели коне. С тях колесницата ти ще лети по-бързо от птица. С това даряването приключи. След кратък отдих в покоите, отредени й от фараона, Македа бе отведена при майката на фараона. Принц Амрам и принцеса Хагит, които носеха отговорността за това пътуване, си отдъхнаха с облекчение. Макар и поуспокоени от оказания прием — още от границата посрещането беше триумфално — те вече можеха само да се радват, че дръзкият план на Ангебо се осъществяваше така успешно. Къде младата принцеса можеше да бъде обучена в трудното изкуство да се управлява, тъй опасно за мъжете и още по-неудобно за една жена? Много уместно Цар Ангебо беше избрал Египет. Именно в Египетската империя, която бе преместила столицата си в Тива, огромна колкото десет града, великолепна като палат, огласен от глъчката на един милион обитатели, Завоевателят бе решил да изпрати Македа да усъвършенства политическото си и светското си възпитание. Сподели идеята си с Азария и той още същия ден се свърза чрез най-бързи и верни куриери с великия равин на Тива, който му отговори, че еврейката Маака, въведена в двора чрез влиятелен брак, би могла да предприеме тази акция пред Богоизбрания. И така фараонът, човек възпитан и миролюбив, обичащ изкуствата, науката и красотата, се бе съгласил да приеме момичето, което един ден щеше да стане царица. Той беше изненадан и му бе забавно, че присъствието на това дете щеше да бъде разтуха на скуката в двореца. Оставаше да получи съгласието на фараонката майка, която ревниво пазеше вдовството на сина си с мечтата за нов брак, който щеше да има значителни териториални последици. Осведомила се за възрастта на Македа, тя все пак се безпокоеше да не би клетвата за непорочност да е мнима само за да предизвика желанието на фараона. Отчасти успокоена от уверенията на Маака, тя се бе съгласила да съобщят на Ангебо, че дъщеря му ще бъде приета с цялата тържественост, която подобава на ранга й на принцеса (От горното до долното течение на Нил). Македа беше приета от нея с любезност, примесена със строгост. Майчиното й любопитство не можа да я възпре да се пита дали младата посетителка не беше несъзнателна съучастничка в план за прелъстяване, чиято жертва щеше да стане доверчивият фараон? Страшилище за Египет, от Фила до Хелиополис, с власт, почти равна с тази на фараона, Нейно величество бе полегнала на своята алга, покрита с възглавници от кожа или коприна, богато бродирани, натъпкани с перушина, или със сушен цвят от магарешки бодил. Синът й седеше до нея на пейка от кедрово дърво със златни крака, изобразяващи кучета. Срещата беше лична без всякакъв протокол. Безмълвни слуги раздвижваха въздуха с огромни ветрила. От време на време прислужници и роби влизаха тихо, за да поддържат пламъка на горящите благовонни масла. Когато въведоха Македа, в горещото пладне замираха последни звуци на арфа. Фараонката дълго оглежда момиченцето. Огледът видимо я задоволи. С още по-голямо вълнение, отколкото пред фараона, принцесата повтори комплиментите, изказа почитта си и поднесе подаръци. След това фараонката поиска принц Амрам и принцеса Хагит да се явят и сами да разкажат чудната история на Македа, за клетвата й, за плановете на баща й и надеждите на народа на Симиена. Едва след това тя се успокои и заяви, че ще закриля Македа. Тъй като нейният единствен син бе погълнат от тежките грижи на властта, тя щеше да е щастлива да се занимава с престолонаследничката, като със собствено дете. Фараонката заповяда да настанят Македа в нейното крило на двореца, за да може лично да бди над нея и да я превърне в съвършена принцеса. Освобождавайки фараона от една такава грижа, като умела владетелка и прозорлива майка тя с един удар отстраняваше всякаква опасност от интрига и усложнения с царя на Симиена. Поставила красивата си главица в скута на императрицата, след толкова умора и вълнения Македа тутакси заспа. |
|
|