"Двойно разбъркване" - читать интересную книгу автора (Чейс Джеймс Хадли)

III

Успях да открия Алън Гудиър едва към седем часа същата вечер и странното е, че го спипах в един бар.

Алън беше красив млад юначага, висок и дългокрак, чевръст като совалка. Общителният му характер отваряше пред него вратите, които често се затръшваха под носа на неговите колеги. Той беше с около шест години по-млад от мен, а вече печелеше три пъти повече. Работеше в застрахователния бизнес едва от три години и през това време си беше създал репутацията на най-ловкия и преуспяващ пласьор. Миналата година той получи мечтаната от всеки награда „Уилямс“, връчвана от президента на Застрахователната асоциация на най-добрия пласьор през годината и вече се, носеха слухове, че тази година пак ще я грабне.

Той ми махна с ръка, докато си проправях път към него праз бара.

— Здравей, Стив — каза той, като бутна един стол към мен. — Какво те води насам? Къде е Хелън?

Той даде знак на келнера да ми донесе една бира.

— Търся те из всички долни кръчми — казах, като сядах. — Хелън си е вкъщи и се чуди къде се губя — или поне се надявам да е така.

Келнерът дойде и сложи халба бира до лакътя ми. Алън плати.

— Наздраве — казах аз, отпих една дълга глътка, въздъхнах и оставих бирата. — Добре ми дойде. Става дума за онова момиче Джелърт, Алън.

Той ме погледна изненадано.

— Какво има? Да не би да се интересуваш от нея?

— И още как. Медъкс също.

— Защо? Полицата беше одобрена преди три месеца. Тя е платила три вноски. Договорът вече се изпълнява и не можеш да го развалиш. Какъв е проблемът?

— Медъкс ми нареди да го анулирам веднага.

Лицето на Алън пламна. Той мразеше Медъкс, колкото и Медъкс мразеше него.

— Не можеш — каза той разпалено. — Шефът сам одобри тази полица и аз няма да позволя Медъкс да се бърка.

— Успокой се. Почакай да ти кажа какво е станало.

Казах му какво е открил Медъкс на конгреса.

— Така тя получава обща застраховка за един милион долара, Алън. Не можеш да обвиняваш Медъкс, че иска да провери, когато става дума за толкова голяма сума.

— Да провери какво? — настоя той. — Какво нередно има? Виж, Стив, ти не си се срещал нито с мис Джелърт, нито с Дени, докато аз съм — той се наведе напред загрижено. — Мислиш ли, че бих продал тази застраховка, ако не бях убеден, че при тях всичко е наред? Откакто съм в този бизнес не съм имал нито един провал, а и не смятам да имам. Искам отново да докопам наградата, а ако с тази полица стане гаф, няма да я получа. Тези двамата са о’кей — на се съмнявай!

— Може и да са, но нищо не губим, ако направим обикновената проверка.

— О, проверявай, щом искаш — каза той сърдито. — На мен не ми пука. Но зная кой се крие зад това. Дали този тлъст тип Медъкс се е запитал колко ще получа аз от сделката? Добре, нека пресметне и може би тогава няма да бъде чак толкова сигурен, че мисля само за комисионния процент. Нищо не печеля от сделката. Тя беше само загуба на време, но исках да помогна на тези двамата. Те са почтени хора и се нуждаят от помощ. Така прецени и шефът.

— Представяш ли си как ще кажа това на Медъкс?

— По дяволите Медъкс! Тези двамата се нуждаят от реклама. Те са на дъното и се опитват да изплуват. Зле са с парите. Обикалят малките градчета, играят по разни мрачни дупки, спят всяка седмица в различно легло и така безкрай. Конкуренцията в техния бранш е убийствена. Представи си какво ще стане, ако успеят по някакъв начин да привлекат вниманието на пресата — за тях ще се заговори. Затова залагат толкова на идеята за застраховката. Добре, признавам, не знаех, че те са се застраховали и другаде, но какво от това. Защо тя да не се обърне и към други компании? Представяш ли си ние да я застраховаме за един милион долара?

— И аз така казах на Медъкс. Той твърди, че зад тази история се крие убийство.

— Убийство? — Алън зяпна от удивление. — Този тип е луд. Трябва да го пенсионират. Това е невероятно. Е, добре, иди поговори с тях. Не възразявам. Виж ги за собствено успокоение. Готов съм да се обзаложа, че ще се съгласиш с мен, че около тях няма нищо съмнително.

— Сигурен съм, че си прав — казах аз успокоително. — Във всеки случай това ми дава възможност да прескоча до Холивуд. Къде да я намеря? Нейния г постоянен адрес ли е написан на полицата?

Алън погледна злобно.

— Не, не е. Адресът е на кантората на Дени. В момента те са на турне. Обикалят от град на град. Нямам никаква представа къде може да са сега. Предстои ги едно малко преследване.

— Това ме урежда — казах аз, като довърших бирата си. — Имам нужда от почивка. Между другото, Алън, онази клауза за неизправната електрическа инсталация… Твоя ли беше идеята или тяхна?

— На Дени, струва ми се — каза Алън озадачен. — Какво не ти харесва?

— Просто ми хрумна, че формулировката е малко странна. Защо не — смърт, предизвикана от електричество?

— Не виждам какво значение има — каза той нетърпеливо. — Ако бъдеш убит случайно от електричество, уредът или инсталацията трябва да бъдат неизправни. Ако не са, и човек все пак иска да умре, това е самоубийство. И в двата случая ние сме осигурени, така че какво те тревожи?

— Както и да е — казах. — Просто ми хрумна една идея. И нещо друго, Алън. Какво търси онзи отпечатък на полицата?

Той се облегна назад и ме погледна с досада.

— Знаеш ли, започваш да приличаш на Медъкс. Отпечатъкът попадна на полицата по случайност. Писалката пускаше и тя неволно размаза с палец петното. И какво от това?

Но отпечатъкът ме тревожеше. Не изглеждаше да е попаднал на полицата случайно. Беше твърде добре очертан.

— Сигурен ли си, че е било по случайност? Не е ли поставила умишлено отпечатъка на полицата?

— За бога! — избухна Алън и ми стана ясно, че вече ще загуби контрол над себе си. — Сега пък какво се опитваш да докажеш? Разбира се, че стана случайно. Видях го с очите си. А дори и да не беше така, какво значение има?

— Може и да си прав — казах аз. — Недей да се палиш толкова. Възложено ми е разследване и ти си единственият, който може да ми помогне.

— Съжалявам, Стив, но това може да накара всеки да побеснее. Както Медъкс я е подкарал, човек може да си помисли, че не иска да продавам полици.

Запалих цигара и попитах рязко:

— Спомена ли мис Джелърт кой ще получи парите, ако нещо й се случи?

Той решително закопча куфарчето си и посегна за шапката.

— И дума не може да става за иск — каза той с подчертана сдържаност, — а следователно и за облагодетелстване. Бързо ще разбереш това, ако си направиш труда да проучиш полицата. Става дума за рекламен фокус и нищо повече.

Той се изправи.

— Е, аз трябва да изчезвам, за да си събера багажа.

Придружих го до тротоара, където бяхме паркирали колите си.

— Довиждане, Алън. Не се впрягай. Нещата ще се изяснят.

— Няма да е зле да се изяснят — каза той. — Ако Медъкс продължи да се пречка, отивам право при шефа. До гуша ми е дошло от него. Ако не престане, ще напусна. Не са малко тези, които искат да работя за тях. Довиждане, Стив.

Той се качи в колата си, запали и потегли, като грубо превключи скоростите.