"Светът е в моя джоб" - читать интересную книгу автора (Чейс Джеймс Хадли)

ГЛАВА II

I

На другия ден, малко след осем часа, един черен буик, покрит с прах, спря на няколко метра от входа на компанията за блиндирани фургони „Уелинг“.

Колите бяха паркирани още от предната вечер от двете страни на широката улица, но буикът веднага си намери място и паркира.

На волана беше Морган, нахлупил ниско мазна шапка и захапал цигара с ъгъла на устните, а Ед Блек бе седнал до него.

Двамата мъже разгледаха огромния дървен портал на компанията. Нямаше нищо забележително с изключение на върха, покрит с бодлива тел, блестящия меден звънец и големия надпис, закачен на едно от крилата, с червени букви на бял фон:

— Хиляди дяволи! За какво се мислят тия — забеляза Блек, след като бе прочел текста. — Добре ще ги изненадаме.

— Дано само изненаданите не сме ние — възрази Морган с иронична усмивка.

— Мисля, че ще се измъкнем много добре — каза Блек. — Момичето действително е помислило за всичко, нали?

— Да! — Морган махна цигарата от устните си и се загледа в огнения й край. — Планът ми изглежда безупречен. Но всичко зависи от начина, по който ще се процедира. Има известен брой слаби пунктове. Аз особено се безпокоя за Джипо. Момичето каза, че той ще има достатъчно време да се справи с фургона, но аз съм скептично настроен. Ще разполагаме с известно време, това е така, но не трябва да се преувеличава. Щом като търсенията започнат, ще, стане напечено и колкото по-бързо се свърши, толкова по-добре ще бъде. Поуката е, че трябва да се работи на педал, но Джипо няма този навик. Ще издържат ли нервите му? Няма ли да се откаже?

— Ще трябва ние да бдим за това — възрази Блек. Той хвърли към Морган кратък поглед със своите бледи, твърди и потайни очи. — Колкото повече мисля за удара, толкова повече ми се струва очевидно, че трябва да се свалят двамата типа. Иначе те ще дадат нашето описание и това ще бъде краят на всичко.

Морган вдигна рамене.

— Да. Зная. Но е безполезно да го повтаряме. Има двама, които и без това са достатъчно нервни.

Блек го погледна.

— Но тя не е нервна.

— Имаш право.

— Коя е тя, Франк?

Морган повдигна рамене.

— Не зная. Това не е тукашно момиче. Смятам, че тя вече е работила в друга банда.

— И аз така смятам. — Блек погледна часовника си. — Знаеш ли? Имам впечатлението, че този план не е неин. Не мога да повярвам, че едно хлапе на нейната възраст е могло да реши всички въпроси. Според мен, има друг гангстер, който вече е проучвал въпроса или друга банда, чийто член е тя. Момчетата са се отказали или правят подготовка и тя се е възползувала за да им отмъкне плана, с надеждата да ги изпревари. Ако това е така, тя вероятно не е била доволна от частта, която са й определили. Трябва да я наблюдаваме. Франк. Няма да е чудно, ако някой друг екип опита удара в същото време като нас и ние се оставим да ни срежат тревата под краката.

— Да! — С раздразнен жест Морган побутна шапката към тила си и смръщи вежди. — Мислих за всичко. Това е риск… Не можем да направим нищо преди петък, в осем, а после… Имаме доста работи да подготвим.

— Колко е часът?

— Почти осем и половина.

— Значи, автобусът няма да закъснее?

— Не.

И двамата загледаха към спирката на автобуса, където чакаше група хора.

— Момичето е страхотно, нали? — каза Блек с очи, вперени в предното стъкло. — Каква фигура!

Морган се вцепени. Черните му очи се спряха върху Блек.

— Понеже ти повдигаш въпроса — каза той твърдо-ще ти кажа ясно: това момиче трябва да се остави на мира! Без номера! Тя ще остане с нас петнадесет дни, може и повече, и при живота, който трябва да водим няма да е лесно. Няма да се разделяме плътно по двадесет и четири часа. При това положение не желая никой да надига глава. Не искам глупости. Това трябва да е ясно веднъж завинаги.

Блек повдигна вежди с цинично изражение на хубавото си лице.

— Да не си я пазиш в резерва, Франк?

Морган поклати глава.

— Не, повтарям ти: с нея — само за работа. Ударът е много важен и залогът — много голям, за да си позволим да провалим успеха на делото с женски истории. Подчертавам — без глупости! Не се шегувам! Този, когото заваря да се върти около нея, иде си има работа с мен.

Блек срещна очите на Морган, очи на влечуго, и се усмихна с гримаса.

— Ти говори ли за това с Китсън? Него трябва да наблюдаваш. Снощи той я гледаше с очите на бика в мига на смъртта.

— Трябва да ви надзиравам и тримата — възрази Морган сухо. — Ти самият не си светец, Джипо — също.

Очите на Блек светнаха злобно.

— А ти, ти да не си по-свестен от нас?

Морган понечи живо да му отговори, когато забеляза автобуса на ъгъла на улицата.

— Ето го — каза той. — Отваряй си очите!

Двамата се надвесиха напред, за да виждат по-добре през предното стъкло.

Автобусът спря на спирката и двама мъже слязоха от него. Единият бе мършав, а другият — висок близо метър и деветдесет, с широки рамене и средна талия. Той вървеше с Вдигната глава, но без никаква напрегнатост. Носеше служебното облекло на компанията за блиндирани фургони „Уелинг“: кожена блуза и платнен панталон. На главата си беше нахлупил каскет с блестящ надпис. Обувките, коланът и кобурът му за пистолет блестяха като излъскана кожа.

Той вървеше с гъвкава, бърза крачка, а жестовете му бяха жестове на добре трениран атлет. Двамата мъже в буика го наблюдаваха, докато той натискаше медния звънец на портала.

— Това той ли е? — запита Блек.

— Да. — Морган наблюдаваше внимателно едрия здравеняк, чийто външен вид му причини сърцебиене. — Това е Дърксън. Томас ще дойде със следващия автобус. Той идва от противоположната посока.

— Има мръсен вид — забеляза Блек, комуто никак не се харесваше походката на пазача. — Жив е като змиорка и е много надут. Виж само брадичката му!

Дърксън се бе обърнал и гледаше буика с безразличен вид, без даже, да го забелязва. Той бе на около двадесет и пет или двадесет и шест години. Без да е хубав, лицето му изразяваше енергия и сила на характера и Морган не закъсня да го отбележи.

— Тя ще трябва да го пречука — каза Блек и почувствува как внезапно се изпоти под мишците. — Тя видя ли го вече?

— Да. Вчера. Твърди, че той не я плаши и ще му види сметката…

Порталът се отвори и Дърксън изчезна.

— Бърз, решителен и безстрашен тип — забеляза Блек с равен глас. — Изглежда Китсън има право: този няма да се предаде, Франк. Ще трябва да се пречука!

— Това ще бъде твоя работа. Не трябва да се разчита на момичето. Той вероятно ще бъде твърде бърз за нея-каза Морган, без да гледа Блек. — Аз ще се заема с шофьора. Ти ще бъдеш скрит с пушката. Когато той слезе от фургона ти ще го държиш на мушка до края. Ако опита каквото и да е, стреляш! Разбра ли?

— Разбрано! Аз се заемам с него.

— Ето го другия автобус — обяви Франк. — Ще видим моя клиент.

Томас, шофьорът, беше едър, измършавял в лицето с форма на цигулка, със студени и много раздалечени очи, с брадичка като галош и с тънки устни. Облеклото му бе също тъй безупречно, като това на Дърксън. Изглеждаше малко по-възрастен от своя компаньон — на тридесет или тридесет и три години, Морган забеляза уверените жестове и направи гримаса, примижавайки с очите си на влечуго и притискайки носа си.

— Те са добре подбрани! — възкликна той отвратен.

— Може да се каже, че момчетата са избирани по мярка, за да карат фургона. Видът им е мръсен, както на единия, така и на другия. Май ще трябва да го убия този хубавец не си правя илюзии! Той няма да се предаде.

Блек свали шапката си и избърса чело. Сърцето му биеше лудо.

— Ще попаднем в мръсна ситуация, ако объркаме нещо с удара. Франк.

— Залогът е един милион долара — възрази Морган. — Ето как аз виждам нещата: на четиридесет и две години ще съм прекарал петнадесет години в пандиза. И за другите не е много по-добре. Едничкото нещо, което си струва на земята, това са мангизите! Без мангизи, ти си по-малко от нищо. С мангизи ти вече си някой Това не е никак сложно. С двеста хиляди долара в джоба, аз ще почувствам, че живея.

Без петак, аз бих могъл да съм мъртъв. Видя ли? Така аз виждам нещата. И никой няма да ми попречи да сложа ръка на тези мангизи, особено пазачът, колкото и да е як и хитър. Съгласен съм, че ако сбъркаме с удара, ние сме вътре. Не споря. Но не смяташ ли, че в този момент всички са в бъркотията. На света не му пука какво става. Но когато всеки от нас има по двеста хиляди долара в джоба си, ще запеем друга песен. Ще станем изведнъж важни хора. Във всеки случай, аз твърдо съм решил да стана някой важен господин и ти също, нали така?

Блек нахлупи шапката върху главата си.

— Наистина, това е и моето намерение, но знаеш ли, сигурен съм, че Джипо и Китсън са се впечатлили от момичето. Те не биха искали да се изложат пред него. Затова гласуваха като нас.

— Нека не се притесняваме от гласуването! — възрази Морган. — Сега те са принудени да вървят до края.

— Ако не се откажат преди това.

— Нищо подобно.

— Надявам се, че имаш право — каза Блек с жест на съмнение. — Ако тези двамата…

— Ако успеем да заловим фургона — каза Морган с ясен, бавен и заканителен глас — ще го отворим с тях или без тях. Ако мислиш, че ще изпусна парчето, след като сме стигнали дотам…

Блек се съгласи с кимване на глава.

— О.К. Още нещо. Ще имаме нужда от поне две хиляди долара, за да финансираме удара. Снощи не говорихме за това. Как ще си доставим парите?

— Ще трябва да се намери някоя малка приятна работа. Мислих за това. При големия удар, който подготвяме, не трябва да допускаме никакъв гаф. Не трябва да се залавяме с работа, която ще разтревожи околността.

Блек изпусна облак дим от цигарата си.

— Какво ще кажеш за сервиза по Националния №10. Този, който е вляво, като се идва от Дюка.

— Това е идея — каза Морган. — Можем да се сдобием с две хиляди долара, но бих желал нещо по-леко, далеч от националния. Мислих за това кафене на Медоукс Стрийт, което е отворено през цялата нощ. Там е пълно с богаташи, които се отбиват на излизане от театъра. С малко късмет можем да отмъкнем повече от две хиляди долара. Ще бъде дребна и спокойна работа. Трябва да помисля за това.

Блек направи гримаса.

— Нещата могат лошо да се завъртят, Франк. Не обичам този вид удари. Никога не си сигурен, дали някой от хората няма да започне да играе на войници.

— Това ще ни послужи за тренировка, — възрази Морган със свирепа усмивка — понеже съм сигурен, че тези смелчаци от фургона ще се представят за герои. С малко повече късмет, ударът в кафето може да ни донесе три хилядарки. И нещо повече, ще тренираме заедно с нас момичето. Искам да видя със собствените си очи, дали тя е действително такава, за каквато се представя.

— Кого още искаш да включиш в удара?

— Китсън ще кара колата. Аз и ти ще насочим дулата, а момичето ще събира мангизите.

— А през това време Джипо ще си гледа кефа, както обикновено, нали? — подметна Блек.

— Слушай, Ед, престани за Джипо. За подобен удар аз нямам нужда от него. Това е техникът на бандата ни. Той няма да ни послужи за нищо в този вид работа. Ще имаме нужда от него да отвори фургона. Никой от нас не може да направи това. Аз го пазя за тази работа и не искам от него нищо друго. Разбра ли?

— Както кажеш! Една от тези четири сутрини смятам да практикувам при някой техник — каза Блек, повдигайки рамене. — Откъде ще вземем караваната?

— Има един концесионер в Марло, Веднага, щом имаме парите, смятам да изпратя там Китсън и момичето. Те ще приготвят една хитро стъкмена реч на продавача, като например, че пътуват на сватбено пътешествие…

— Без гафове, обаче, защото Китсън може да вземе ролята си на сериозно — каза Блек.

— Всъщност, така ще е добре! — пресече го Морган сприхаво. — Ще имаме твърде много работа, за да се занимаваме с женски истории. Повтарям ти го за последен път: без глупости! Китсън е най-младият от нае и на него най му приляга ролята на съпруг, но това не бива да отива по-далеч. Ако той си въобразява нещо, ще си има работа с мен.

— А момичето? — запита Блек. — Ти постави ли й въпроса за държането й от гледна точка на сексуалността?

Морган бавно пое дълбока глътка въздух.

— Бях го предвидил — каза той с нисък и свиреп глас. — Щом я видях, със съблазнителните й форми, си помислих: „Има трима, които ще се надигнат.“ — Тогава я предупредих, че ако тя опита нещо, ще я отстраня. — Устните му се сгърчиха в жесток израз. — Бих искал да я беше видял, когато й казах това! Не си прави илюзии! Има само едно нещо, което струва в живота на тази кукла и това не е любовта, това са мангизите. Бъди спокоен, нямате никакъв шанс с нея, нито ти, нито Китсън, нито Джипо! Ще направите добре да набиете това в главите си. Тя каза: „Без салати!“ И аз казвам същото и не се шегувам. Схващаш ли?

Блек избухна в смях.

— Така ли? Ако добре разбирам, салати няма да има!

С тънките си, ледени пръсти Морган стисна юмрука на Блек. Изненадан, той завъртя живо главата си и срещна искрящите очи на Морган.

— Аз не се шегувам, Ед! — каза Морган със сладък глас. — Това е моят единствен шанс да изляза от затвора, който бе моя живот. Това е голяма игра! Ако смяташ, че можеш да провалиш шансовете ми под предлог, че ти си се захванал с една кукла на двадесет години, ти си слагаш главата в торбата. Ако провалиш удара ще ти пусна един куршум Опитай се да не го забравяш. Това е един единствен случай и аз не искам да се проваля, защото теб, Джипо или Китсън ви е прихванало да спите с една жена. Разбра ли?

— Какво ти става. Франк? Аз се шегувах — отговори Блек с пресилена усмивка.

Морган се наведе малко по-напред Блек почувствува върху лицето си неговия дъх, който миришеше на тютюн.

— Това е много добре за теб.

Двамата мъже се изгледаха продължително и мълчаливо.

— Мислиш ли, че колата може да тегли караваната? Ще бъде ужасно тежко — каза накрая Блек, правейки усилие да говори с небрежен тон.

— Ще трябва — отговори Морган, настанявайки се удобно на мястото си, докато пръстите му, пожълтели от тютюна, потропваха нервно върху волана. — Няма непреодолими неща. Първият половин час ще бъде най-тежък. Ще трябва, напускайки клисурата, да се отдалечим възможно най-бързо от мястото на удара. След това ще бъде като игра на билярд. Ще искам да провериш тази кола, Ед, и като казвам да провериш, искам да кажа — основно. Ще бъдем в проклето положение, ако се случи повреда с фургона.

— Няма! Ще го прегледам щателно. Можеш да разчиташ на мен. Но ще трябва да се задигне една кола за момичето. Кога смяташ да направим това?

— Два дни преди удара. Ще трябва с Джипо да смените табелките с номерата. Джипо ще трябва, също да пребоядиса каросерията, за да не я забележат, когато момичето е на волана.

Блек подбутна Морган с лакътя си, забелязвайки, че големият дървен портал на Компанията за блиндирани фургони се отваря.

— Ето го.

Фургонът премина прага. И двамата го виждаха за пръв път. Гледаха го втренчено, като че искаха да запечатат образа му в паметта си.

Блек беше учуден, че е толкова малък. Той очакваше нещо много по-голямо. Можеше да се каже, че е стоманен сандък, монтиран върху колела, с кабина за шофьора, прибавена към него.

Те можаха да забележат Томас и Дърксън през предното стъкло. Дърксън седеше изправено, с втренчени пред себе си очи. Като надарен и опитен шофьор, Томас се държеше небрежно. Той се промъкна в потока от коли и в този момент Морган включи контактния ключ и се отправи в същата посока. Имаше само две коли между него и фургона.

— Смятах, че ще бъде много по-голям — забеляза Блек, опитвайки се да види задната страна на фургона през линкълна, който караше пред него. — Няма много забележителен вид.

— Мислиш ли? Той може би е малък, но не си прави илюзии! Много е здрав — възрази Морган.

Той забеляза разстояние между колите и ускори, за да задмине линкълна. Пред него сега имаше само една много ниска спортна кола и двамата можеха спокойно да съзерцават фургона отзад.

Върху задната врата беше изрисуван следният надпис:

С очи, вперени във фургона, който караше бързо и без да подскача, Блек забеляза, че се бе изпотил.

— Внимавай, гаф от дясно! — каза внезапно Морган.

Бледите очи на Блек се извиха надясно. Един полицай на мотоциклет запали мотора си и се включи в потока коли.

— Време е да изчезваме — каза Морган. — Този ще ги следва до излизането им от града. Ако продължаваме да ги следим, ще иска да узнае какво имаме на ум…

Той завъртя волана, за да измъкне буика от колоната и сви в една странична улица. За последен път Блек съзря фургона, напредващ равномерно, придружаван от полицая.

Почувства се облекчен, когато стоманеният куб изчезна от полезрението му. Морган намали, намери свободно място на паркинга и спря.