"Селестинското пробуждане" - читать интересную книгу автора (Редфилд Джеймс)СЛУЧАЙНИТЕ СРЕЩИДруг тип синхронизъм е чисто случайната среща, която може да се отнася до приятели, познати или напълно непознати хора. В случаите, когато срещнем човек, когото познаваме, натъкваме се на факта, че го срещаме при най-неочаквани обстоятелства, които не могат да се обяснят с чиста случайност. Да срещнем стар приятел в критичен момент, е подобен пример. Дийпак Чопра, виден застъпник на новата медицина, основаваща се на връзката дух/тяло, разказва за поредица от случки и преживявания, които го тласкат за първи път да се ориентира към алтернативни подходи в медицината. Дотогава той практикувал като традиционен медик, доктор на науките, заемал престижни постове в Харвард и други университети като професор по имунология. И тогава животът му започва да се променя. При една командировка с цел да изнесе лекция той е поканен да посети един източен учител по медитация, който му препоръчва да се запознае с Аюрведа, източен подход в медицината, който се основава на предотвратяването на болестта. Дийпак не приема подобна възможност, тъй като не иска да има нищо общо с подход, който му изглежда мистичен. След срещата той заминава за летището, където, за собствена негова изненада, се натъква на отдавнашен приятел от Медицинския факултет. В хода на разговора приятелят му изважда копие от основния текст на медицината Аюрведа и казва, че е на мнение, че Чопра много ще се заинтересува от него. Поразен от това съвпадение, Дийпак прочита книгата и осъзнава, че му е предопределено да работи за утвърждаването на тъкмо такъв подход в медицината, и продължава да се развива в професията си, като популяризира алтернативната медицина навсякъде по света5. Друго явление на синхронност е, когато повторно срещаме някого, когото не познаваме, в кратък отрязък от време. Съображенията срещу подобни явления са огромни, и все пак — те се случват твърде често. Виждаме веднъж даден човек и това не ни прави особено впечатление. Но когато срещнем същия човек повторно, и дори за трети път същия ден, такова съвпадение обикновено привлича нашето внимание. За съжаление много често ние просто отбелязваме случилото се като нещо странно, но продължаваме по пътя си, без да предприемем нищо. Предизвикателството е в това да намерим начин да влезем в разговор с въпросния човек. Това е доста трудно дори когато познаваме този човек, но още по-трудно става, когато той ни е напълно непознат. Първият проблем е, че всички сме си изградили защитни механизми спрямо всякакви непознати. В западната култура това да срещнеш погледа на някого или да влезеш в разговор него се възприема твърде често като натрапване и посегателство спрямо неприкосновеността на личността, дори и като опит за сексуално посегателство. Печално например това, че в нашата култура се приема, че щом една жена потърси погледа на мъж, тя му дава знак, че има сексуални желания спрямо него. Това създава какви ли не неудобни ситуации — жените често извръщат пог-лед встрани, когато се движат по улицата, от страх да не привлекат интереса на някой агресивно настроен мъж, или пък мъже, които са чувствителни в това отношение, не смеят дори да погледнат някоя жена в очите, за да не се изтълкува това като агресивност. Но колкото и това да създава проблеми, интуицията ни, слава Богу, обикновено не ни лъже. Ако сме достатъчно наблюдателни и се научим да следваме потока на енергия, ще знаем пред кого можем да бъдем открити и кого трябва да избягваме. Също така много е важно да си дадем сметка как насочваме и сексуалната си енергия в такъв план. Убеден съм, че вече за мнозина става ясно, че когато подхождаме по приятелски начин в такива ситуации, е най-добре. Бихме могли просто да кажем нещо тривиално, например: „Не съм ли ви виждал и преди?“ — и да продължим разговора, като споделим някои свои проблеми и мисли в момента. Ако това се случи в магазина, можем да кажем: „Купувам дрехи за предстоящо събитие.“ Възможно е човекът насреща да ни отвърне, като сподели защо например той или тя е в магазина и така да открием обща тема за разговор. Помнете, че целта е да се разбере причината за тази синхронност. По-възрастните хора по-лесно завързват подобни спонтанни разговори, но всички сме в състояние да се освободим от неудобството, ако имаме чисти намерения. Във всеки случай, можем поне да опитаме, а ако бъдем отхвърлени, да не го приемаме навътре. Както каза веднъж баща ми: „Тайната на живота е да се научиш да се правиш на глупак елегантно.“ Очевидно е, че трябва да проявим предпазливост, когато се запознаваме с не-познати (да се срещаме с тях само на обществено място, докато ги опознаем, например). Но ако действаме правилно, наградата ни може да бъде по-богат поток на син-хронични явления в живота ни, например. |
|
|