"Селестинското пробуждане" - читать интересную книгу автора (Редфилд Джеймс)

СЕЛЕСТИНСКОТО ПРОРОЧЕСТВО

На практика „Селестинското пророчество“ бе написано в периода от януари 1989 година до април 1991 и писането на книгата бе непрестанен процес на опити и грешки. Твърде удивително бе, че когато си спомнях ранните опитности и се опитвах да ги опиша, вкарвайки ги в структурата на приключенски роман, започнаха да се проявяват удивителни случайности и съвпадения, които идваха да подчертаят точно тези изводи, които правех. По най-мистичен начин се появяваха определи книги, срещах се точно с личности, каквито се опитвах да опиша в дадения момент. Понякога съвсем непознати хора ме заговаряха без видима причина и ми откриваха своите духовни опитности. След като почувствах, че трябва да покажа ръкописа си на някои хора, ставаше така, че техните реакции ме подтикваха да го преработя и разширя.

Сигналът, че книгата е вече почти завършена, дойде, когато мнозина от тези хора започнаха да ме молят да им предоставя екземпляр, за да го дадат на приятели да четат. Първият ми опит да намеря издател се увенча с неуспех и аз за първи път ударих на камък. Всякакви съвпадения внезапно се прекратиха и аз започнах да се чувствам така, сякаш се давя. Тъкмо в този момент най-сетне започнах да прилагам онова, което смятам за една от най-важните истини на новото съзнание. Това бе отношение към Нещата, което познавах и бях практикувал и преди, но то не се бе интегрирало достатъчно стабилно в моето съзнание, за да се опра на него и в състояние на стрес.

Бях започнал да тълкувам пълната липса на възможност да публикувам като неудача, нещо негативно, и тъкмо това отношение бе спряло навързващите се случайности, които ме тласкаха до този момент напред. Щом осъзнах какво всъщност става, аз тутакси се опомних и започнах да правя нови преработки на книгата, за да подчертая тъкмо тази идея. А знаех, че и в живота си трябва да се отнеса към ставащото, както към всичко друго. Какъв смисъл се крие зад него? Какво иска да ми се каже по този начин?

Само подир няколко дни една приятелка ми спомена, че се е запознала с човек, който напоследък се е преместил по нашите места от Ню Йорк, където е работил в издателския бизнес дълги години. Аз веднага си представих как се срещам с този човек и тази Представа истински ме окрили. На другия ден вече се озовах при него и случайните съвпадения отново потекоха. Той планираше да се заеме със самиздатска дейност, както ми каза, и тъй като вече от уста на уста се носеше славата на моя ръкопис, смяташе, че такъв подход може да има успех.

Наскоро след това вече бяхме готови за публикуване и аз се запознах със Сали Мерил, която привнесе своята чувствителна женска гледна точка към ръкописа и съвсем навременно ми обърна специално внимание върху това колко важен е моментът на щедростта и даването на другите от първите три хиляди копия на книгата, която издадохме, разпратихме по пощата или лично хиляда и петстотин на малки книжарнички в Алабама, Флорида, Северна Каролина и Вирджиния. Препоръките, разпространявани от уста на уста, сториха всичко останало.

Само за шест месеца книгата имаше вече 100 000 печатни екземпляра и бе разпространена из всичките петдесет щата, а също така започна навлизането й и в други страни. Такова голямо количество екземпляри се разпространиха, и то за такъв кратък период от време, не поради някаква моя рекламна кампания, а защото хората четяха книгата и я препоръчваха и даваха на приятели.