"Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война" - читать интересную книгу автора (Хашек Ярослав)

Част IВ тила

Добрият войник Швейк се намесва в Световната война

— Убили са нашия Фердинанд1 — рече прислужницата на господин Швейк, който беше напуснал преди години военната служба, след като окончателно бе провъзгласен от военната лекарска комисия за идиот, и сега се прехранваше от продажба на кучета — грозни нечистокръвни изроди, на които измисляше най-благороден произход.

Независимо от това си занятие той страдаше от ревматизъм и тъкмо в тоя миг разтриваше коленете си с оподелдок2.

— Кой Фердинанд, госпожа Мюлерова? — запита Швейк, без да прекъсне да разтрива коленете си. — Аз зная двама Фердинандовци. Единият слугува у дрогериста Пруша и веднъж по погрешка изпи шише с лекарство против косопад, а освен това познавам и Фердинанд Кокошка, дето събира кучешки лайна3. И за двамата няма какво да се съжалява.

— Къде ти, ваша милост, господин ерцхерцога Фердинанд от Конопище4, оня дебелия, набожния.

— Боже господи — извика Швейк, — и таз добра. Че къде го сполетяло това господин ерцхерцога?

— Очистили го в Сараево, ваша милост, и знаете ли — с револвер. Пристигнал той там със своята ерцхерцогиня в един автомобил.

— Гледай ти, госпожа Мюлерова, в автомобил. Да, такъв големец може да си позволи това, без да помисли колко злополучно би могло да завърши едно такова пътуване с автомобил. И при това в Сараево, госпожа Мюлерова, в Босна. Сигурно турците са го направили. Пустата му Босна и Херцеговина, не трябваше да им я вземаме ние.5 Та така, значи, госпожа Мюлерова, господин ерцхерцогът заминал при свети Петър, а? Дълго ли време брал душа?

— Господин ерцхерцогът свършил моментално, ваша милост. Нали знаете, с револвер шега не бива. Оня ден един господин у нас, в Нусле6, си играл с револвер и изтрепал цялото си семейство, че и портиера, който отишъл да види кой стреля на третия етаж.

— Някои револвери, госпожа Мюлерова, да се побъркаш, пак не гръмват. Има много такива системи. Но за господин ерцхерцога те сигурно са си набавили нещо по-специално. Хващам се на бас, госпожа Мюлерова, че човекът, който е сторил тая работа, е бил облечен елегантно, нарочно за случая. Да застреляш господин ерцхерцога, знаете, е много трудна работа. Това не е все едно бракониер да застреля горския. Тук трудното е да се приближиш до него, не всеки дрипльо може да очисти такъв господин. Трябва да си туриш цилиндър, за да не те дръпне стражарят.

— Та той не бил сам, ваша милост.

— Ама разбира се бе, госпожа Мюлерова — каза Швейк, като завърши масажа на коленете си. — Да речем, поискате да убиете ерцхерцога или негово величество императора, в такъв случай вие непременно Ще се посъветвате с някого. Един каже едно, друг — Друго „и така делото преуспява“7, както е казано и в националния химн. Главното е да издебнеш момента, когато господинът ще мине покрай теб. Спомняте ли си оня господин Лукени, дето прободе с пила покойната ни Елисавета8? Разхождал се с нея. Иди, че вярвай някому. Оттогава вече никоя императрица не ходи по разходки. И такава съдба очаква мнозина. Ще видите, госпожа Мюлерова, ще дойде ред и на ония, царя и царицата де, а може, не дай боже, и на негово величество императора, щом са започнали от чичо му9. Има си той, старият, много врагове. Повече от Фердинанд. Наскоро един разправяше в кръчмата, че щяло да дойде време императорите да започнат да капят като мухи един по един и че дори прокурорският паркет нямало да им помогне. После същият господин не можа да си плати консумацията и кръчмарят се видя принуден да поиска да го арестуват. Господинът пък взе, че му зашлеви плесница, а на стражаря — две. След това го метнаха в полицейската кола и го откараха, та да му дойде умът в главата. Да, да, такива ми ти работи, госпожа Мюлерова. Пак загуба за Австрия. Когато бях войник, някакъв пехотинец застреля един капитан. Натъпкал пушката и отишъл в канцеларията. Казали му, че не му е мястото там, но той все си знаел своето, че трябва да говори с господин капитана. Капитанът излязъл и веднага го наказал под оръжие. Оня вдигнал пушката и стрелял право в сърцето му. Куршумът изхвръкнал през гърба на капитана, а на всичко отгоре направил пакост в канцеларията. Счупил едно шише с мастило и то заляло книжата.

— А какво стана с войника? — запита госпожа Мюлерова след малко, когато Швейк започна да се облича.

— Обеси се с едни презрамки — каза Швейк, като почистваше бомбето си. — А презрамките дори не били негови. Бил ги взел от тъмничаря, като му казал, че му падат гащите. Нима трябвало да чака да го разстрелят? Нали знаете, госпожа Мюлерова, в такова положение всеки си загубва ума. Тъмничаря го разжалваха и му друснаха шест месеца. Но той не ги лежа. Избяга в Швейцария и сега е проповедник в някаква църква. Малко са честните хора днес, госпожа Мюлерова. Сигурен съм, че и господин ерцхерцогът Фердинанд в Сараево не е очаквал такова нещо от човека, който е стрелял срещу него. Видял навярно някакъв господин, па си рекъл: „Виж какъв добър гражданин, как вика само ура.“ А всъщност господинът го застрелял. Колко ли куршума му е шибнал?

— Вестниците пишат, ваша милост, че господин ерцхерцогът станал на решето. Оня, убиецът, изстрелял в него всичките си патрони.

— Тая работа става много бързо, госпожа Мюлерова, страшно бързо. За тази цел бих си купил броунинг. На глед е като играчка, но с него за две минути можете да изпозастреляте тъкмо двайсет ерцхерцози, без разлика дали са кльощави или дебели. Макар че, между нас казано, госпожа Мюлерова, дебелият ерцхерцог се улучва много по-сигурно от мършавия. Спомняте ли си как на времето португалците застреляха краля си10. И той беше такъв дебел. То се знае, че царят няма да бъде мършав. Аз, значи, отивам в пивницата „При чашата“. Ако някой дойде и поиска мишеловеца, за който взех капаро, кажете му, че го държа в кучкарника си в провинцията, че съм му рязал ушите наскоро и затова не бива да се превозва, докато не заздравеят, защото може да настинат. Ключа оставете на портиерката.

В пивницата „При чашата“ имаше само един посетител. Това бе тайният агент Бретшнайдер, който работеше в държавната полиция. Кръчмарят Паливец миеше чинийки и Бретшнайдер напразно се мъчеше да завърже сериозен разговор с него.

Паливец бе прочут с мръсната си уста. Всяка втора дума, която излизаше от устата му, бе „задник“ или „лайно“. При това обаче той бе начетен и препоръчваше на всеки да прочете какво е писал за последната дума Виктор Юго, описвайки как старата Наполеонова гвардия отговорила на англичаните в битката при Ватерло11.

— Какво хубаво лято, а — подхвана Бретшнайдер сериозния си разговор.

— Да му пикая на лятото — отговори Паливец, като нареждаше чинийките в бюфета.

— Тюх, че мизерия ни изиграха ония в Сараево — обади се със слаба надежда Бретшнайдер.

— В кое „Сараево“? — попита Паливец. — В нусленската кръчма ли? Там всеки ден стават побоища, нали знаете — Нусле!

— В Сараево бе, кръчмарю, в Босна. Застреляли ерцхерцога Фердинанд. Как ви се струва това?

— Не се бъркам в тия работи. Който го е яд, да ме цуне отзад — отговори възпитано господин Паливец, както си палеше лулата. — Не си завирам гагата, дето не ми е работа, защото това може да ми изяде главата. Аз съм обикновен кръчмар, като дойде някой и си поръча бира, наточвам му. Но някакво си там Сараево, политика или пък някакъв си ерцхерцог, бог да го прости, тия работи не са за нас, те миришат само на Панкрац12.

Бретшнайдер замълча и разочарован се зае да разглежда празната кръчма.

— Тук едно дреме бе окачен портретът на негово величество императора — обади се той пак след малко — на същото място, където сега е огледалото.

— Да, имате право — отговори господин Паливец. — Там бе окачен, но мухите го бяха изпосрали, та го вдигнах на тавана. Нали знаете, някой може да си позволи забележка и ще си имам само неприятности заради него. Що ми трябва?

— В Сараево трябва да е било бая горещо, а, кръчмарю?

На тоя пряк и коварен въпрос господин Паливец отговори необикновено предпазливо:

— По това време в Босна и Херцеговина е страшна жега. Когато служех там, на нашия поручик му слагаха лед на главата.

— В кой полк сте служили?

— Тия дреболии не ги помня, подобни дивотии никога не са ме интересували и никога не съм проявявал любопитство — отговори Паливец, — излишното любопитство е вредно.

Тайният агент Бретшнайдер млъкна окончателно И намръщеното му лице се проясни едва при идването на Швейк. Когато влезе в кръчмата, последният си поръча тъмна бира и подхвърли:

— И Виена днес е в траур.

Очите на Бретшнайдер светнаха от надежда и той се обади лаконично:

— В Конопище са спуснали десет черни флага.

— Трябваше да са дванадесет — рече Швейк, като отпи.

— Защо пък дванадесет? — запита Бретшнайдер.

— За по-лесно, като са дузина, по-лесно се броят, пък и на дузини всичко е по-евтино — отговори Швейк.

Настана тишина, която самият Швейк наруши с въздишка:

— Замина си и той на оня свят, лека му пръст. Не дочака дори да стане император. Като служех войник, един генерал падна от коня и преспокойно се преби. Спуснаха се да му помагат, да го качват пак на коня и се чудят, че е умрял. И той скоро щеше да става фелдмаршал. Това се случи на парад. Тия паради кога ли са донесли нещо хубаво? В Сараево също е имало някакъв парад. Веднъж, помня, на един такъв парад на куртката ми липсваха двайсет копчета. За тая работа лежах две седмици в карцера и два дена ме държаха вързан на козел13 като Лазар от библията. Но във войската дисциплина трябва да има, иначе всеки ще започне да си прави, каквото му скимне. Нашият поручик Маковец винаги ни казваше: „Без дисциплина, тъпанари, не може, без нея ще вземете да се катерите по дърветата като маймуни. А службата, идиоти с идиоти, ще ви направи хора.“ И не е ли вярно? Представете си някакъв парк, да речем, на Карлака14, и на всяко дърво по един войник без дисциплина. От това винаги ме е било най-много страх.

— Станалото в Сараево — подхвана Бретшнайдер — е сръбска работа.

— Имате грешка — каза му Швейк, — това е само турска работа, заради Босна и Херцеговина.

И Швейк изложи становището си за международната австрийска политика на Балканите. В 1912 година турците загубили срещу Сърбия, България и Гърция. Поискали Австрия да им помогне, а щом това не станало, застреляли Фердинанд.

— Обичаш ли турците? — обърна се Швейк към Паливец. — Обичаш ли ги тия кучета погански, нали не ги обичаш?

— Клиентът си е клиент — рече Паливец, — па бил той и турчин. Ние, кръчмарите, не признаваме никаква политика. Плати си бирата, па седи в кръчмата и дрънкай, каквото ти скимне. Такъв е моят принцип. Дали нашият Фердинанд е убит от сърбин или турчин, от католик или мохамеданин, от анархист или младочех15, на мен ми е все едно.

— Добре бе, кръчмарю — обади се Бретшнайдер, който отново губеше надежда, че някой от тия двамата ще се хване на въдицата, — но съгласете се, че това е голяма загуба за Австрия.

Вместо кръчмаря отговори Швейк:

— Загуба е, дума да не става. Страшна загуба. Нашия Фердинанд не може да го замести кой да е мухльо. Трябваше само да бъде още по-дебел.

— Какво искате да кажете? — оживи се Бретшнайдер.

— Какво искам да кажа ли? — отвърна самодоволен Швейк. — Само това. Ако беше по-дебел, сигурно много по-рано щеше да получи удар, още тогава, когато гонеше бабите из ловния си парк в Конопище, за да не събират там съчки и гъби.16 Що му трябваше да умира от такава позорна смърт? Като си помисля, чичо на негово величество императора, пък да го застрелят. Срамота, и всички вестници са се разписали. У нас, в Будейовице, преди години стана една малка пазарска разправия, намушкали бяха с кама един търговец на добитък, някой си Бржетислав Лудвиг. Неговият син Богуслав пък се занимаваше с продажба на свини. И на който и пазар да отидеше, никой не купуваше нищо от него и всеки казваше: „Това е синът на оня, намушкания, какъв ли е и той разбойник!“ И в края на краищата той скочи от Крумловския мост във Вълтава, че го спасяваха след това, че го съживяваха, че му изпомпваха водата от корема, а той взе, че почина в ръцете на лекаря, когато му биеше някаква инжекция.

— Ама че интересни сравнения правите — рече Бретшнайдер многозначително, — най-напред говорите за Фердинанд, а веднага след това за някакъв си търговец на добитък.

— Моля ви се — възрази Швейк, — пазил ме бог да правя някакви сравнения. Кръчмарят тук ме познава. Нали никога не съм правил никакви сравнения? Само не бих искал да бъда в положението на вдовицата на ерцхерцога. Какво ли ще прави сега? Децата остават сирачета, имението в Конопище — без стопанин. А да се жени отново за друг ерцхерцог? Струва ли си? Ще заминат пак за Сараево и ще овдовее за втори път. В Злив край Хлубока преди години живееше един горски с едно такова мръсно име, Хуйов се казваше. Застреляха го бракониери и той остави вдовица с две деца. На следната година тя взе пак горски, Пепик Шавловиц от Мидловари. И него и#768; застреляха. Тогава тя се ожени за трети път, взе пак горски и каза: „Ще потретя, пък ако не сполуча и сега, не знам вече какво ще правя.“ И, разбира се, пак го застреляха. А тя беше народила с тия горски половин дузина деца. Ходи чак в канцеларията на княза в Хлубока да се оплаква, че не и#768; върви с горските.

Тогава и#768; препоръчаха надзорника по риболова Яреш от ражицкия вал. И какво мислите, удавиха го при риболов в рибарника. Останаха и#768; от него още две деца. После взе скопача от Водняни, а той една нощ я чукна със секира и отиде, та сам се предаде в полицията. После, преди да го обесят в областния съд в Писек, той отхапал носа на попа и казал, че не съжалява за нищо, а също казал и нещо много лошо за негово величество императора.

— А не знаете ли какво точно казал за него? — с обнадежден глас запита Бретшнайдер.

— Не мога да ви кажа, защото никой не се осмеляваше да го повтори. Но то било толкова страшно и ужасно, че един от съдебните съветници, който присъствувал, полудял и до днес все още го държат изолиран, за да не се разкрие цялата работа. Това не била някаква обикновена обида за негово величество императора, каквито се говорят в пияно състояние.

— Че как обиждат негово величество императора в пияно състояние? — попита Бретшнайдер.

— Моля ви се, господа, обърнете листа — обади се кръчмарят Паливец, — нали знаете, че не обичам тия работи. Човек издрънка нещо, пък после го е яд.

— Как обиждат негово величество императора пияниците ли? — повтори Швейк. — Всякак. Напийте се, поръчайте да ви изсвирят австрийския национален химн и ще видите какво ще започнете да говорите. Толкова работи ще измислите за негово величество императора, че е достатъчно само половината от тях да бъдат верни, за да бъде той опозорен за цял живот. Но той, старият ни император17, наистина не си го заслужава. Помислете си само. Сина си Рудолф18 той загуби съвсем млад, в разцвета на силите му. Жена му Елисавета я промушиха с пила, после пък изчезна Йохан Орт. Брат му, мексиканския император19, го застреляха в някаква крепост, изправен пред някакъв зид. Сега пък на стари години застреляха чичо му. Човекът не е с железни нерви я. И като качулка на всичко някаква пияна свиня я прихванат и вземе да го псува. Ето на, ако днес избухне нещо, отивам доброволец и ще служа на негово величество до последна капка кръв.

Швейк си пийна здравата и продължи:

— Да не би да мислите, че негово величество императорът ще остави това така? Малко го познавате. Война с турците трябва да има. Вие убихте чичо ми — на ви сега по мутрата. Войната е сигурна. Сърбия и Русия ще ни помогнат в тая война. Има да падне пердах.

В тоя пророчески миг Швейк бе знаменит. Простодушието му лице, усмихнато като месец в пълнолуние, сияеше от ентусиазъм. Всичко му бе така ясно.

— Възможно е — продължи той да чертае бъдещето на Австрия — в случай на война с турците да ни нападнат немците, които ги поддържат. Те са такива мръсници, че нямат равни на света. Но ние можем да се съюзим с Франция, която има зъб на Германия още от седемдесет и първа година20. И работата е опечена. Война ще има, повече няма какво да ви разправям.

Бретшнайдер стана и каза тържествено:

— Не е нужно да говорите повече, елате с мен в коридора, ще ви кажа нещо.

Швейк последва тайния агент в коридора, където го очакваше малка изненада. Другарят по пиене му показа двуглаво орле21 и заяви, че го арестува и веднага ще го закара в Дирекция на полицията. Швейк се опита да обясни, че навярно господинът греши, тъй като той е напълно невинен, че не е произнесъл нито дума, която би могла да обиди някого.

Бретшнайдер обаче му каза, че той наистина е извършил няколко наказуеми деяния, между които фигурира и престъплението държавна измяна.

После те се върнаха в пивницата и Швейк каза на Паливец:

— Имам пет бири, кифла и кренвирш. Дай и една сливовица, ама по-бърже, че трябва да вървя, защото съм арестуван.

Бретшнайдер показа и на господин Паливец орлето, известно време го наблюдава и след това попита:

— Женен ли сте?

— Женен съм.

— Жена ви може ли да ви замества в кръчмата, докато отсъствувате?

— Може.

— Значи, всичко е наред, кръчмарю — весело рече Бретшнайдер, — извикайте госпожата си, предайте и#768; работата и вечерта ще дойдем да ви вземем.

— Хич да не те е еня — опита се да го утеши Швейк, — мен ме обвиняват само в държавна измяна.

— А аз какво съм направил? — завайка се Паливец. — Толкова бях предпазлив.

Бретшнайдер се усмихна и рече тържествуващ:

— Вие казахте, че мухите посрали негово величество императора. Ще ви го избият те от главата тоя император.

И Швейк напусна пивницата „При чашата“, придружен от тайния агент. Като излязоха на улицата, той се обърна към него и попита с добродушна усмивка:

— Да сляза ли от тротоара?

— Защо?

— Аз мисля, че като съм арестуван, нямам право да вървя по тротоара.

Прекрачвайки прага на полицейския участък, Швейк рече:

— Хубаво се забавлявахме. Просто не усетих как мина времето. Ходите ли често в „Чашата“?

В момента, когато въвеждаха Швейк в канцеларията, господин Паливец предаваше пивницата на разплакалата си жена, като я утешаваше с привичния си маниер:

— Недей плака, недей рева, какво могат да ми направят заради посрания портрет на негово величество императора?

И така добрият войник Швейк се намеси в Световната война по присъщия си мил, прелестен начин. Историкът ще отбележи като особено интересно, че той виждаше далече в бъдещето. И ако по-късно събитията се развиваха не по същия начин, както той ги беше излагал в кръчмата „При чашата“, трябва да имаме пред вид, че той нямаше специална дипломатическа подготовка.