"Клада от страсти" - читать интересную книгу автора (Кренц Джейн Ан)

9.

Тя държеше чадъра достатъчно високо, за да предпази и двама им от проливния дъжд. Влажният и студен нощен въздух подейства освежаващо на всичките й сетива. Чувстваше се невероятно жизнена, пълна с енергия и умопомрачително гладна. Знаеше, че причината за това опияняващо усещане е мъжът, който крачеше до нея. Сякаш я беше привлякъл в невидимо енергийно поле.

Без да изричат и дума, двамата едновременно се отправиха към неоновите светлини на близкия ресторант. Пикап и ван профучаха по тесния двулентов път, който беше основната пътна артерия на градчето.

Шелбивил беше стар град с дървени къщи като повечето градчета, разположени в гористите подножия на планината. Единствената дърворезница, осигурявала поминъка на няколко поколения граждани на Шелбивил, бе затворена преди години. В отчаян опит за оцеляване местните жители се бяха опитали да преобразят града с надеждата да привлекат туристи, скиори или хора от големите градове, които си търсят тихо убежище за уикендите. Усилията им се бяха увенчали с частичен успех. В разстояние от три пресечки между пансиона и ресторанта имаше хубави магазинчета и галерии. Но отвъд тази витрина се виждаше износеният скелет на обречения град.

— Откъде знаеш, че обичам червено вино? — попита тя след малко.

— Аналитиците на „Джоунс и Джоунс“ са изтеглили извлеченията от кредитните ти карти за последните няколко месеца, докато са съставяли досието ти.

— Може би е безсмислено, че го казвам, но това не е ли незаконно?

— Може би. Оставям това на Фалън Джоунс. За такива неща предпочитам някой друг да носи отговорността.

— Кой е Фалън Джоунс?

— Шефът на клона на „Джоунс и Джоунс“ за Западното крайбрежие.

— Значи е шефът ти?

— Харесва му да мисли, че е така.

— Всички ли с някакви по-важни постове в „Аркейн“ са с фамилия Джоунс? — попита тя, без да опитва да скрие неодобрението си.

— За бога, не. — Той успя да се престори на удивен от въпроса й. — Откъде ти хрумна тази идея?

— Откъде ли наистина. Как се казва сегашният Магистър на Обществото?

За нейна изненада Зак се поколеба секунда, преди да отговори:

— Банкрофт Джоунс.

— Някога Магистър да е бил някой, който не се казва Джоунс?

— Опитваш се да ме накараш да се защитавам, а?

— Мисля, че това отговаря на въпроса ми. — Рейна погледна плика, пъхнат под мишницата му. — Какво друго пише за мен в това досие?

— Да видим. Имаш магазин за карнавални костюми в Ориана с една служителка на пълен работен ден. Предпочиташ да пазаруваш в „Нордстрьом“ и изяждаш тонове фъстъчено масло.

— На закуска — поясни тя. — Почти всяка сутрин закусвам с препечена филийка с фъстъчено масло.

— Ясно, това обяснява фъстъченото масло.

— А ако живееш около Сиатъл, пазаруваш в „Нордстрьом“. Това си е нещо като правило.

— Непременно ще отбележа този коментар в досието.

Рейна пъхна свободната си ръка по-дълбоко в джоба на шлифера си.

— Всичко, което знаеш за мен, го пише в тази папка, така ли?

— Да. За теб нямаше почти никакви данни, а разполагахме само с двайсет и четири часа да ги съберем. В голямата си част информацията в досието на „Джоунс и Джоунс“ се отнасяше за баща ти, а не за теб и леля ти.

В думите му нямаше и помен от извинение. Просто констатираше фактите.

— Давам си сметка — каза тя хладно, — че в наши дни няма такова нещо като тайна на личната информация. И въпреки това фактът, че в „Джоунс и Джоунс“ разполагат с подробно досие, е в състояние да ме вбеси.

— Предположих, че ще е така. Затова ти казах истината още в самото начало. Исках да сме наясно, преди да говорим за други неща.

— Като разследването, за което искаш да ти помогна?

— Точно така.

Той бутна стъклената врата на ресторанта и направи път на Рейна. Тя мина край него, развяла дългия си шлифер.

Петнайсет минути по-късно, когато вечерята бе поръчана и пред тях имаше по чаша червено вино, Рейна се чувстваше по-уверена, че може да се справи с мъжа от „Джоунс и Джоунс“.

— Някога събличаш ли това яке? — попита тя.

— Понякога.

Реши да не пита повече за това. В края на краищата имаше по-неотложни въпроси.

— Разкажи ми за това разследване, което е свързано със семейството ми. — Стараеше се да звучи възможно най-спокойно и делово.

Той бързо огледа ресторанта. Рейна осъзна, че Зак проверява дали някой не би могъл да подслуша разговора им. Бяха извадили късмет със свободното сепаре в дъното, защото ресторантът бе почти пълен. Рейна не се съмняваше, че повечето от масите са заети от репортери и полицаи, пристигнали от други градове. Надали изобщо имаше местни хора. Постоянно звъняха мобилни телефони. Водеха се шумни разговори за ефирно време и как да се вземе интервю от главен инспектор Лангдън. Шумотевицата им осигуряваше добра възможност да водят необезпокоявани разговора си.

Чу на няколко пъти да се споменава името на Дъг Спайсър, но никой не поглеждаше към нея. Очевидно на пресконференцията Лангдън бе спазил обещанието си. Целият град несъмнено знаеше, че тя е била заедно с Дъг Спайсър в къщата, но никой от репортерите не подозираше за тази подробност.

Зак я погледна през масата.

— Истината е, че това, с което разполагам, е само едно съвпадение.

— Какво съвпадение?

— Изследовател на име доктор Лорънс Куин е изчезнал миналия месец. Куин е работил в лабораторията на „Аркейн“ в Лос Анджелис.

Пръстите й стиснаха столчето на чашата за вино.

— Също като баща ми?

— Да. Куин е работил в същата лаборатория и в същото поле на дейност като баща ти. Той е биохимик, специализирал в изследванията на психотропните медикаменти. — Зак отпи от виното си и остави чашата с изненадано изражение. — Не е особено добро.

— Човек не идва в Шелбивил за качествено вино и изискана кухня.

— Тогава защо леля ти си е купила къща тук?

— Харесваше й спокойствието на планината. Разкажи ми още за Лорънс Куин и работата му.

— Сигурно вече знаеш, че повечето стандартни антидепресанти, успокоителни и болкоуспокоителни имат непредсказуеми странични ефекти върху хората с екстрасензорни способности от по-високите нива.

Рейна въздъхна.

— Открихме го, когато лекарите се опитаха да помогнат на леля Вела. Повечето от лекарствата, които й даваха, само влошаваха състоянието й.

— Често срещана ситуация. Психотропните вещества по принцип имат непредсказуем ефект върху хората с повишена чувствителност. Учените работят много в тази област, опитват се да открият кои лекарства са ефективни и кои — опасни. А всеки човек с паранормални способности, който реши да експериментира със забранени вещества или наркотици, определено си търси белята.

— Ясно.

— Да се върнем на Куин. Минало доста време, преди да разберат, че е изчезнал.

— Защо?

— Първоначалното объркване дошло оттам, че той поискал да си вземе продължителен отпуск. Чак преди седмица директорът на лабораторията осъзнал, че Куин не се е върнал на работа. Никой друг не забелязал липсата му. Куин бил самотник. Нямал семейство, нито близки приятели. В крайна сметка директорът на лабораторията решил, че нещо не е наред, и се обадил на „Джоунс и Джоунс“. Но докато се колебаел дали да го направи, минали още два дни. Веднага започнало разследване, но доктор Куин сякаш бил потънал вдън земя.

— Предполагам, че това е засилило подозренията на шефа ти.

Зак се подсмихна.

— Фалън си е подозрителен по природа.

— Може би защото ръководи „Джоунс и Джоунс“.

— Може би. Както и да е, не му отнело много време да стигне до извода, че Куин вероятно е свързан с една организация, наречена „Нощни сенки“. Тази групировка е разработила нова версия на формулата на основателя.

Рейна замръзна.

— Баща ми е бил изключен от Обществото заради слухове, че е правел експерименти с проклетата формула.

— Какво знаеш за това?

— За формулата? — Тя постави чашата си внимателно в средата на салфетката. — Много малко. Само разни откъслечни неща, дочути от леля Вела през годините. Останала съм с впечатлението, че формулата може да усили многократно вродените паранормални способности.

— Теоретично тя може да превърне един талант от средна степен в десета. Страх ме е да мисля в какво може да превърне някой с десета степен като теб и мен. — Зак замълча за момент. — На практика тя би засилила неимоверно паранормалната ни чувствителност.

Рейна потрепери.

— Не мисля, че това би ми харесало. И така ми е трудно да се справям с гласовете. Не ми трябва да ги чувам по-силно.

— Разумно решение. И аз съм на същото мнение. Но нашите таланти са необикновени и трудни за контролиране. Повярвай ми, има много хора — ловци, стратези и други подобни, които биха минали през трупове, за да се сдобият с лекарство, което може да засили способностите им. А „Нощни сенки“ правят точно това.

— Убиват?

— Има няколко случая през изминалата година.

Рейна го изгледа потресена.

— Само заради тази тъпа формула?

— Тя причинява неприятности още от момента, в който е била извадена от гробницата на Силвестър Джоунс.

— Защо Обществото е против формулата?

Зак повдигна вежди.

— Като изключим факта, че никой не би искал да се появят пълчища престъпници със свръхразвити паранормални способности?

Тя примигна.

— Да, като се изключи това.

— Формулата, от самото си създаване, има един съществен недостатък.

— Какъв?

— Хората, които са приемали някоя от разновидностите на лекарството, умират преждевременно или се побъркват. И всички, без изключение, се превръщат в безскрупулни убийци.

Тя се изкашля смутено.

— Аха. Ясно. Е, това определено е сериозен страничен ефект.

— Не знаем много за дългосрочното действие на новата формула, разработена от „Нощни сенки“, но установихме нещо със сигурност. Лекарството води до сериозно пристрастяване.

— Какви са последствията?

— Лудост, последвана от самоубийство в рамките на два или три дни след като човек спре да получава дозата си. От това, което „Джоунс и Джоунс“ успя да открие, стана ясно, че „Нощни сенки“ използват лекарството, за да контролират хората си.

Рейна потрепери.

— Добра тактика за поддържане на дисциплина сред редовите членове на организацията.

— Със сигурност досега не са се намерили предатели или информатори.

— Каква е целта на „Нощни сенки“?

Зак сви рамене.

— Каква е целта на всички посредствени актьори? Пари и власт.

Рейна се усмихна.

— Тотално подчинение?

Той направи кратка пауза, преди да отговори:

— Ще ти дам един малък пример. Помисли си какво би направила, ако имаше възможност да внедриш известен брой парахипнотизатори — екстрасенси, които могат да внушат всичко на всеки — в различни корпорации и държавни агенции. Говорим за потенциална възможност да се контролират хората на най-високо ниво — изпълнителни директори, сенатори, губернатори, дори президентът.

Рейна подскочи леко и разля малко от виното си. Грабна салфетка и бързо попи капките.

— Добре, разбирам докъде може да доведе това. Каза, че Обществото се е сблъсквало с този проблем и преди?

— Не е имало много организирани опити да се открадне формулата и да се използва за незаконни цели. Но отделни хора просто не са устояли на изкушението да експериментират с нея.

— Хора като баща ми? — попита тя спокойно.

Зак опря ръце на масата и я изгледа твърдо.

— Джъдсън Талънтайър е най-известният учен — ренегат от своето поколение. Когато той изчезнал заедно с формулата, Магистърът и Съветът възложили разследването на „Джоунс и Джоунс“. Откриването на Талънтайър и ликвидирането на лабораторията му се превърнали в основен приоритет на организацията. Във висшите ешелони на Обществото дружно въздъхнали с облекчение, когато Уайлдър Джоунс докладвал за успешното изпълнение на мисията.

Е, поне не направи никакъв опит да замаже фактите.

— Може би трябва да ти отдам дължимото за честността — каза Рейна. — Но чутото никак не ми харесва.

— Разбирам те.

Тя отпи глътка от виното за кураж и бавно остави чашата на масата.

— Нямах представа, че фамилията Талънтайър се ползва с толкова лоша слава в Обществото.

— Ако това ще те успокои по някакъв начин, името е известно единствено във висшите кръгове.

— Е, голямо облекчение, няма що.

— Историята се пази в тайна от членовете на Обществото, защото Магистърът, Съветът и „Джоунс и Джоунс“ съзнателно се опитват да наложат идеята, че формулата на основателя е мит. Това е част от общия план, който цели да обезсърчи хора като баща ти, решили да се правят на съвременни алхимици.

— Баща ми не беше алхимик. — Гневът изригна в нея. — Той беше учен. Гениален учен.

— Бил е гениален, да. За това няма спор. Затова, когато е преминал на другата страна, се е превърнал в сериозна заплаха. Съветът не е имал избор.

— Трябвало е да го убият.

— В досието не се съобщава, че Уайлдър Джоунс е убил баща ти — каза Зак спокойно. — Според всички сведения катастрофата не е умишлено предизвикана. Било е нещастен случай.

— Просто лош късмет?

— Случва се. — Той повдигна леко вежди. — Не се усмихвай така.

Рейна примигна и спря да се усмихва.

— Как?

— Сякаш ми казваш да вървя по дяволите. Това ме вбесява.

— О! Успях да вбеся човек на „Джоунс и Джоунс“. Какво е наказанието за подобна проява?

— Продължавай в същия дух и ще разбереш. Или предпочиташ да научиш защо изчезването на Лорънс Куин е свързано със семейството ти.

— Кажи ми за Куин. Ако се отегча, винаги мога да започна отново да те ядосвам.

— Обещавам ти, че няма да се отегчиш. Вчера Фалън Джоунс най-после е получил информация, свързана с изчезналия доктор Куин. Оказва се, че миналия месец той се е появил в Ориана.

Тя се намръщи.

— Бил е в моя град?

— За около двайсет и четири часа, доколкото можахме да установим. После отново е изчезнал. А сега най-интересната част. Еднодневната визита на Лорънс Куин в Ориана съвпада с деня, когато леля ти е починала. Ти си екстрасенс. Кажи ми каква е вероятността това да е обикновено съвпадение?