"Горещи следи" - читать интересную книгу автора (Кренц Джейн Ан)

2.

След като затвориха ресторанта, придържайки се към ежедневния си ритуал отидоха пеша до „Удон Палас“. Собственичката на заведението — Мили Окада, им донесе огромни купи с ароматна супа с юфка. Когато поднесе храната пред Лутър, го погледна многозначително.

— Добре ли си?

— Добре съм, Мили — Лутър взе пръчиците. — Имам нужда да хапна от твоята супа. Дълга нощ беше.

— Пак си депресиран — отбеляза тя. — Би трябвало да се чувстваш по-добре, нали кракът ти се възстановява.

— Така е — съгласи се Петра. — Но той не се чувства по-добре, а по-зле.

Раната беше зараснала, но кракът му никога нямаше да бъде като преди. Проклетият бастун завинаги щеше да е част от живота му. Още не беше се примирил, но не затова се чувстваше потиснат тази вечер. Не знаеше как да обясни същността на проблема.

— По-добре се чувствам — настоя той. — Просто съм малко уморен, това е всичко. Казах ви, дълга нощ беше.

— Ще ти донеса още една бира — каза Мили.

Тя изчезна зад завесата на червени и бели квадрати, която отделяше кухнята от помещението с масите.

— Мили и Петра са прави, пак си депресиран. — Уейн умело тъпчеше юфка в устата си с пръчиците за хранене. — Приеми онази работа за „Джоунс и Джоунс“. Ще се почувстваш по-добре.

— Да — настоя Петра. — Това ще те измъкне от депресията, в която си през последните няколко месеца.

Лутър ги изгледа навъсено.

— Работата, която ми предлагат, е небивалица. Два дни да се правя на бавачка в Мауи.

— И какво? — Уейн почука с пръчиците по ръба на купичката. — Все е работа. Значи разчитат на тебе.

— Не — каза Лутър. — Не значи това. Значи, че Фалън Джоунс ме съжалява, може би се чувства малко виновен заради онова, което се случи последния път. Решил е да ми хвърли утешителен залък.

Петра издиша шумно.

— Я помисли! Фалън Джоунс не е способен да съжали никого и не би признал, че е виновен за нещо, ако ще светът да се обърне.

— Добре, признавам, че Фалън не е склонен да изпитва такива чувства — каза Лутър. — Тогава е само една причината да ми остави съобщение на телефонния секретар.

— Каква?

— Работата е толкова незначителна, че не иска да харчи пари, като праща някой агент да идва чак от континента.

— Хм — сви рамене Петра. — Моят съвет е да приемеш предизвикателството.

— Защо? — попита Лутър.

— Защото имаш нужда да опиташ нещо различно и да се откъснеш от собствените си мисли. За теб ще бъде добре отново да поработиш за „Джоунс и Джоунс“, дори само за два дни като бодигард.

— Мислиш ли?

— Да — кимна Петра. — Има и друга причина да приемеш предложението.

— Каква?

— Имам предчувствие.

— Ти имаше предчувствие и за предходното — напомни й Лутър.

Всички погледнаха бастуна, окачен на облегалката на стола.

— Това предчувствие е различно — настоя Петра.