Джо ХолдеманДа съответства на престъплението

1

В изкуствена гравитация, всички посоки сякаш сочеха нагоре. Айзък Кроуел, дипломиран доктор по философия, спря за да си поеме дъх, преметна назад влажен кичур коса и почука на вратата на психиатричния кабинет. Вратата се плъзна встрани.

— Ах, доктор Кроуел — мъжът за бюрото бе толкова слаб, колкото Кроуел дебел. — Моля, заповядайте, седнете.

— Благодаря ви — Кроуел се отпусна в масивното кресло. — Разбрах че, сте искали…

— Да — психиатърът се наведе напред и произнесе с тих, но отчетлив глас:

— Сизиджи. Аардварк, демон-божество. Герундиум.

Кроуел бавно затвори и отново отвори очи. Сетне сведе поглед към огромния си корем и изумено поклати глава.

— Чудесна работа — подхвърли психиатърът.

— Великолепна. Не можахте ли да накарате онова старо магаре да смъкне малко килограми преди да ме натикате в него?

— Ото, това е необходимо за достоверността на образа.

— Ото… да. Сега си спомням всичко. Аз съм…

— Почакай! — мъжът натисна едно копче и вратата безшумно се затвори. — Съжалявам. Продължавай.

— Аз съм Ото МакГевин, първи оператор. Първи. На служба в Конфедерацията. А ти си толкова психиатър, колкото аз съм доктор Айзък Кроуел. Името ти е… Сам, по прякор Нимиц. Беше секционен ръководител, когато работех на Пролетен свят.

— Съвършено вярно, Ото — имаш страхотна памет. Мисля, че сме се срещали само два пъти.

— Три. Два коктейла и една игра на бридж. Ти ли си ръководител на настоящата операция?

— Да — Нимиц подхвърли през бюрото един запечатан плик. — Пет минутно мастило — предупреди той.

Ото прегледа набързо трите страници ситно изписан текст, след това ги прочете още веднъж, по-внимателно. Тъкмо когато подаваше обратно листовете мастилото започна да избледнява.

— Въпроси?

— Ами… да, ето сега аз съм този дебел професор. Ще мога ли да се справя с езика така добре като него?

— Едва ли. Не разполагахме с достатъчно материал за изучаване на брушиански. Всъщност, Кроуел е единственият човек, съумял да изучи този диалект. А ти прекара с него съвместна петседмична хипноза, докато го учеше. Как ти е гърлото?

Ото посегна машинално към Адамовата си ябълка, но вместо това ръката му потъна в четворната брадичка на Кроуел.

— Божичко, ама и този си е хапвал здравата. Да, гърлото наистина ме дразни.

— Защото езикът се състои предимно от ръмжащи звуци. Чуй това — Нимиц издаде гърлен стон, който сякаш идеше от смъртно ранен носорог.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Стандартен поздрав на брушиански, в превод: „Да се разсеят облаците над твоето семейство/ И нека да срещнеш смъртта си в слънчев ден.“ Разбира се, на диалекта тази фраза е римувана.

— Чудесно. Това значи, че само след десет минутен разговор ще получа ларингит.

— Няма. Всичко ще си дойде на мястото веднага щом се превърнеш отново в Кроуел.

— Само едно ме притеснява. Това — потупа се Кроуел по въздебелото бедро. — Надявам се, че случаят няма да изисква много действие. Ужасно е да мъкнеш навсякъде със себе си толкова много пластотъкан.

— Съгласен.

— Всъщност, в доклада е отбелязано, че Кроуел не е бил на тази планета цели единадесет години. Защо пък през това време да не е отслабнал?

— Съществува опасност, да попаднеш на някой, с когото докторът се е срещал наскоро. А освен това, задачата изисква да изглеждаш колкото се може по-безобидно.

— Нямам нищо против това да изглеждам безобидно… но при гравитация от 1.2 g аз наистина ще бъда безобиден! Да знаеш само какво ми костваше идването тук, а на кораба гравитацията е далеч под нормалната!

— Ото, ние вярваме в теб. Вие, първите, винаги се справяте с трудните задачи.

— … ако не ни видят сметката. Проклето хипнокондициране!

— Всичко е в твой личен интерес — Нимиц се зае да си пълни лулата. — Сизиджи. Аардварк, демон-божество. Герундиум.

Ото се отпусна назад в креслото и тихичко захърка.

— Ото, — заговори тихо Нимиц, — когато отново се събудиш ти ще си само десет процента Ото МакГевин и деветдесет процента доктор Айзък Кроуел — по-точно неговата изкуствено въведена в съзнанието ти матрица. Ще помниш задачата, подготовката си на първи оператор, но непосредствените ти реакции на всяка възникнала ситуация ще отговарят на личността и познанията на Кроуел. И само в стресови ситуации Ото МакГевин ще взима връх. Герундиум. Демон-божество, Аардварк, Сизиджи.

Кроуел/МакГевин отвори очи и изхърка за последен път. След това бавно се изправи и намигна на Нимиц.

— Благодаря ви, доктор Санчес — проговори с дебелия си глас той. — Чувствам се чудесно след проведения сеанс.

— Няма нищо, доктор Кроуел. Нали за това ми плащат на този кораб.