"Твоята магия" - читать интересную книгу автора (Линдзи Джоана)

ГЛАВА ВТОРА

На другия край на Лондон, в новата си градска къща на Бъркли Скуеър, Джорджина и Джеймз се бяха споразумели да оставят настрана въпроса за предстоящото пристигане на братята Андерсън, поне за остатъка от нощта, защото по тази тема не можеха да постигнат съгласие и едва ли някога щяха да могат. В интерес на истината, Джорджина разбираше чувствата на съпруга си. В крайна сметка, нейните братя бяха го пребили от бой и го бяха тикнали зад решетките. А Уорън, най-разгневеният от всички тях, с радост би го окачил на бесилката, ако зависеше от него, под предлог, че тъкмо Джеймз бе пиратът, нападнал два от техните кораби. Това беше абсолютно вярно, но бе само повод.

Истинската причина, поради която Уорън искаше да заличи Джеймз Малори от лицето на земята, беше фактът, че пиратът бе компрометирал Джорджина и бе обявил това на всеослушание пред едно събиране, на което присъстваше половината роден град на Андерсънови — Бриджпорт, щата Кънектикът.

Да, Уорън имаше огромна вина за ненавистта, която цареше между съпруга и братята на Джорджина. Но и Джеймз не беше безгрешен. Всъщност именно той с хапливия си език бе поставил началото на враждата. Едва по-късно, когато вече я бе отвел в Англия, Джорджина откри, че нарочно се е държал така, за да принуди братята й да настояват за женитба. И наистина беше успял, но това не означаваше, че идеята Джеймз да бъде обесен бе изоставена, поне не и от Уорън.

От друга страна, Джорджина разбираше и Уорън. Братята й мразеха англичаните още преди войната от 1812 г1., заради блокадата на Европа, която бе прекъснала много от утвърдените търговски пътища на тяхната флотилия от кораби „Скайларк“. Освен това англичаните най-безогледно спираха корабите им и се качваха на борда, за да вербуват дезертьори за своята армия. На лявата си буза Уорън имаше малък белег от едно такова принудително нахлуване на англичани на борда на кораба му. Бяха настояли да отведат част от неговия екипаж и той се бе опитал да им попречи.

Не, никой от братята й не обичаше англичаните, а войната само бе задълбочила омразата им. Затова никак не беше чудно, че не смятаха Джеймз Малори — английски виконт, бивш пират и на младини най-прочутият развратник в цял Лондон — за подходящ съпруг на своята единствена сестра. Ако Джорджина не бе лудо влюбена в мъжа си, братята й никога нямаше да я оставят в неговите ръце. Джеймз знаеше това и то беше още една причина да бъде зле настроен спрямо Андерсънови, отношение, което явно никога нямаше да бъде напълно преодоляно.

Но тази вечер нямаше да разговарят с Джеймз за това. Темата бе много деликатна, особено сега, а Джорджина и съпругът й се бяха научили да оставят деликатните въпроси извън спалнята. Не че не можеха да водят разгорещени препирни в тази стая. Просто тук обикновено се разсейваха със странични занимания, а това до голяма степен отнемаше добрия вкус на истинския спор.

Току-що бяха свършили едно такова приятно занимание. Джорджина все още бе в прегръдките на Джеймз, който нежно хапеше кожата на голото й тяло — знак, че скоро щяха да се впуснат в нови игри. Джорджина се забавляваше, всъщност направо се заливаше от смях при мисълта как и Джеймз, и брат му Антъни, бивши разгулници, и то от най-лошите, след като бяха изрично предупредени да се въздържат от секс в последните дни на бременността на своите съпруги, с удоволствие се преструваха пред приятелите и семействата си, че въпреки искреното си възмущение, спазват заръките на лекарите.

Бяха успели да заблудят дори сина на Джеймз, Джеръми, който се бе опитал да ги утеши с думите:

— Е, дявол да го вземе, какво са две седмици? Та ние сме били в открито море за много по-продължително време.

Поне Джеръми, който вървеше с бързи крачки по стъпките на своя баща, би трябвало да се досеща за истината. Би трябвало да знае, че двама изключителни майстори в любовното изкуство, каквито бяха Джеймз и Антъни, винаги можеха да заобиколят лекарските забрани и да задоволят и себе си, и своите съпруги по други подходящи начини.

Точно като своя брат Антъни преди няколко месеца, Джеймз се забавляваше да се преструва на много докачлив по този въпрос. Така бе до момента, в който пристигна писмото от Америка. Сега вече лошото му настроение съвсем не беше престорено и никой не беше пощаден от неговите саркастични забележки, които поразяваха всички наред, при това с безотказна точност. Самата Джорджина бе улучена от няколко такива стрели, но тя отдавна бе измислила как да отвръща на съпруга си, а именно — изобщо не му отвръщаше, което винаги го вбесяваше до лудост.

Но в момента той не беше вбесен. Дори не мислеше за предстоящото пристигане на своите шуреи. Подобна мисъл само би развалила доброто настроение, което го бе обзело. Джеймз винаги се чувстваше щастлив и спокоен, когато неговата малка Джордж беше наоколо, а в този миг тя бе съвсем, съвсем близо. Ръцете му лениво я галеха; същото правеха и устните му, докато умът му бе зает с мисли за вечерта и за бала, на който бяха присъствали.

Проклет бал! Преди да се ожени за нищо на света не биха го накарали да стъпи на подобно място, но сега бе решил, че трябва да направи известни отстъпки в името на семейното си положение. „Старите“ (така Джеймз и Антъни наричаха по-възрастните си братя) бяха настояли на неговото присъствие. Не че някога се бе подчинявал на техните нареждания, нито пък се канеше да го направи сега. Просто Джорджина беше поискала да отидат на бала и това бе решило въпроса. Джеймз обичаше да й доставя удоволствие.

В крайна сметка балът се оказа забавно преживяване, въпреки че през цялото време трябваше да слуша мърморенето на Антъни и хапливите му, пренебрежителни забележки по адрес на всеки наперен младеж, който канеше на танц племенницата Ейми. Това вече никак не беше забавно, особено след като Антъни го бе предупредил: „Тази я поверявам на теб, старче, защото тебе те нямаше при дебюта на Реджи. Което си е право, право си е — в края на краищата, Реджи ми докара достатъчно главоболия, особено когато се залюби с оня мръсник Идън. Тя дори не ми разреши да го застрелям, а сега вече е късно, защото се омъжи за него.“

Джеймз си имаше други причини да не одобрява Никълъс Идън, но това бе отделна история. Реджи твърдеше, че се е влюбила в него, защото много й напомнял за нейните обични чичовци Антъни и Джеймз, а това правеше нещата още по-лоши, понеже човек като тях двамата просто не можеше да бъде достатъчно подходяща партия за тяхната племенница. Въпреки всичко, нито Джеймз, нито Антъни можеха да упрекнат Ник за отношението му към Реджи, макар че през първата година от сватбата им той доста беше оплескал нещата. Сега обаче Никълъс бе идеалният съпруг. Колкото до това, че братята Малори никога нямаше да го харесат, то бе просто въпрос на принципи.

Ето че сега още една тяхна племенница се появяваше в обществото. Като дъщеря на Еди, тя не бе отгледана от Джеймз и Антъни, за разлика от Реджи, която беше загубила родителите си едва двегодишна. Но със своята черна като въглен коса и с кобалтово-сините си очи, Ейми толкова приличаше на Реджи, че можеха да минат за сестри. Тъкмо тази прилика променяше нещата. Тя бе пробудила у Антъни инстинкта за покровителство, макар че той упорито отричаше. А и самият Джеймз никак не хареса чувствата, които изпита при вида на всичките тия млади контета и негодници, надпреварващи се да привлекат вниманието на Ейми. До този момент той се бе надявал Джорджина да го дари с дъщеричка, прекрасна като малката Джудит, бебето на Антъни и Рослин. Но от бала насам желанията му бяха коренно различни.

— Будна ли си, Джордж? — попита провлечено Джеймз.

— Да, и бебето също.

Той се изправи в леглото и ласкаво докосна с ръце високата могила на издутия й корем. Ритникът на малкото краче отвътре попадна точно върху дланта му. Джорджина и съпругът й се спогледаха и се усмихнаха един на друг. Усещането, че бебето мърда в корема на неговата жена, винаги успяваше да развълнува Джеймз до дъното на душата му.

— Този път беше нежно — каза тя.

Джеймз се усмихна още по-широко.

— Ще бъде готов за ринга още от малък…

— Той? Мислех, че искаш момиче.

Той изсумтя.

— Не и след тази вечер. Оставям тревогите за момичетата на Тони и Еди.

Джорджина се усмихна. Познаваше много добре съпруга си и знаеше какво има предвид.

— Ейми наистина беше извънредно красива тази вечер, нали?

Вместо отговор Джеймз каза:

— Искам да знам как, по дяволите, не съм забелязал това, след като напоследък тя прекарва повече време тук, отколкото у дома си?

-Не че не си забелязал колко е красива. Ти просто не си забелязал колко е красива — натърти Джорджина. — Като неин чичо, от теб не се очаква да обръщаш внимание на това, че Ейми се е закръглила точно там, където трябва; особено след като Шарлот до последния момент продължаваше да я облича в онези момичешки дрехи с високи яки.

Изведнъж нова мисъл проблясна в ума на Джеймз и зелените му очи се разшириха.

— Мили боже, мислиш ли, че Джеръми е забелязал? Да не би на това да се е дължала готовността му да придружава Ейми насам-натам?

Джорджина избухна в смях и се опита да го плесне, но огромният корем й попречи.

— Невъзможен си, Джеймз. Защо продължаваш да приписваш такива развратни наклонности на това сладко момче? Той е само на осемнадесет, за бога.

Едната му руса вежда се изви като дъга — гримаса, която Джорджина някога не можеше да понася, но сега намираше за очарователна.

— Сладко? — повтори Джеймз. — Моят син? На осемнадесет години, а сякаш е на тридесет, този нехранимайко.

Джорджина беше склонна да признае, че Джеръми изглежда по-голям, отколкото бе в действителност. Имаше ръста на чичо си Тони, което го правеше с десетина сантиметра по-висок от баща му, а с широкоплещестата фигура, наследена от Джеймз, той изглеждаше доста по-внушителен от останалите младежи на неговата възраст. Но Джорджина нямаше никакво намерение да споделя гласно мислите си. И без това Джеймз се надуваше от гордост всеки път, когато станеше дума за сина му.

— Хм, няма нужда да се безпокоиш за Джеръми и Ейми. Научих, че са станали много добри приятели. От друга страна, и двамата са достатъчно големи. Само след няколко седмици Ейми също ще стане на осемнадесет. Чудя се как Шарлот не я е накарала да изчака до рождения си ден, преди да й разреши официално да дебютира в обществото.

— Предполагам, че заслугата е на Еди. Той винаги е бил твърде мекушав по отношение на момичетата, което, като се замисля, май не е много подходящо за Ейми точно в този момент.

Сега бе ред на Джорджина да вдигне вежди.

— Нима ще се заемеш лично и с тази своя племенница?

— Дума да не става — отвърна Джеймз малко по-сухо от обикновено. — Нали знаеш, че моята специалност са момчетата. Пък и ще бъда твърде зает с новия си син, за да се безпокоя за най-малката дъщеря на Еди.

Джорджина имаше сериозни основания да се съмнява в думите му. Бяха й разказвали как съпругът й бил взел толкова присърце грижите за Реджи, че когато не му позволили да прекара достатъчно време с нея, той я отвлякъл за няколко месеца в открито море, предизвиквайки гнева на братята си, които не му проговорили в продължение на години. Но Реджи беше любимката на братята Малори, защото всички те я възприемаха като своя дъщеря, а Ейми… Може би Джеймз и Антъни щяха все пак да оставят грижите и тревогите за нея на собствения й баща, още повече, че Едуард се бе справил много добре с останалите си четири деца… Хм, дума да не става.

— След като вече не искаш момиче, какво ще стане, ако все пак имаме дъщеря?

Той целуна тържествено корема й, усмихна се и отговори с комичен тон:

— Ще упорствам, докато успея, Джордж. Бъди сигурна.

Ако той наистина решеше да упорства, щеше да й се наложи да прекара много време в леглото — в това Джорджина бе сигурна.