"Интриги" - читать интересную книгу автора (Греъм Хедър)

ЧАСТ ПЪРВАМЕЧТАТЕЛИ

ПЪРВА ГЛАВА

Лорд Пиърс Дефорт щеше да запомни завинаги първата си среща с госпожица Роуз Удбайн, млада дама с буржоазен произход, но много богата, дъщеря на колониалния търговец Ашкрофт Удбайн. На тази среща присъстваха всички, Ан и хората, които щяха да го предадат. Този ден се оказа съдбоносен, промени целия му живот…

Приятелите дискретно му съобщаваха, че Ашкрофт го смята за идеалния зет. Всички родители, които имаха дъщери на възраст за женене, го приемаха като най-добрата партия на десетилетието. Пиърс почти не мислеше за това и не си въобразяваше, че е кой знае какво. По-скоро се забавляваше от усилията им да го привлекат, защото само преди година старото нормандско име Дефорт беше презирано не само в Лондон, но и в цяла Англия.

През 1649 година бащата на сегашния крал се изкачи с учудващо достойнство на ешафода и беше обезглавен.

Въпреки опасните времена членовете на семейство Дефорт запазиха неизменната си лоялност към Стюартите. Още на петнадесет години Пиърс Дефорт беше принуден да извади меча си от ножницата, за да се бие срещу войските на Кромуел редом с добрия си приятел, младия принц Чарлз.

След като бащата на Пиърс пожертва живота си за короната на Стюартите, синът му остана твърд във верността си към младия крал, последва го в Шотландия и продължи да се сражава в гражданската война. Присъства на коронацията и замина с монарха без земя в изгнание, докато Оливър Кромуел управляваше Англия с железен юмрук.

Пиърс рискува всичко за приятеля си, благородническа титла и имения, душа и тяло. Сега беше дошло времето да си възвърне отнетото и да получи наградата си. След като слабият син на Кромуел, Ричард, се отказа от властта, Чарлз се завърна триумфално на английския трон. А кралят не беше от хората, които забравяха верните си сподвижници.

В двора цареше весела разпуснатост — по френски образец. Чарлз обичаше театъра, музиката, живописта и красивите жени. Жените също го обичаха. Много строги бащи и страхливи майки трепереха за дъщерите си. Ала след пуританското владичество на Кромуел повечето хора бяха готови да захвърлят надалече мантията на почтеността и да споделят радостта от живота с красивия, популярен млад крал.

Като един от най-добрите, най-верните приятели на краля Пиърс се ползваше с част от обожанието, което обкръжаваше монарха. Той беше забележително красив мъж, освен това беше богат, защото Чарлз не само му бе върнал отнетите от Кромуел земи, а му приписа и нови. Така че Пиърс наистина представляваше добра партия.

Ашкрофт Удбайн беше буржоа, но Пиърс не страдаше от предразсъдъци. Той ценеше високо смелия богаташ, който бе подкрепил изгнаника Чарлз от другата страна на океана, макар че не го признаваха в собствената му страна. Удбайн изпращаше непрекъснато „подаръци“, от които кралят и свитата му имаха голяма нужда — оръжия, дрехи, веднъж дори малка флота. Останал сирак още в ранното си детство, Ашкрофт избягал от приюта за бедни, скрил се в трюма на един кораб и се прехвърлил в Новия свят. Там работил няколко години в плантациите и събрал пари, за да си купи земя. Реколтата била богата, а характерната му предприемчивост скоро го превърнала в крал на памука и тютюна. Търговските пътувания често го отвеждали в Англия и при едно от тях се оженил за дъщерята на лорд Джъстин Реноул. Старият роялист бил убит в гражданската война, но съпругата на Ашкрофт запазила високото си обществено положение. Сега старият търговец смяташе да си купи високопоставен зет. Малко високо се мереше, но все пак…

Пиърс уважаваше Ашкрофт Удбайн. А дъщеря му, госпожица Роуз, беше събудила любопитството на двора. За съжаление той беше вече обвързан. След дългогодишните странствания най-после беше взел решение да се ожени. За лейди Ан Уинтър.

Според него двамата си подхождаха отлично.

Ан беше красива, с добро положение в обществото, темпераментна и с остър език. Двамата бяха в интимни отношения от доста време и той често се питаше защо още не я е завел пред олтара. Сам не знаеше защо продължаваше да се колебае. Може би причината беше в живота, който беше водил досега. Все още не можеше да свикне с мисълта, че ще се установи завинаги на едно място.

Не, решението му беше твърдо. Нямаше смисъл да се запознава с дъщерята на Удбайн.

Срещата стана в Хемптън, където Чарлз беше установил двора си и организираше лов след лов. Пиърс пристигна с известно закъснение. Беше купил малка флота и сделките го задържаха в Лондон. Шестте кораба бяха добре оборудвани и скоро щяха да започнат да му носят печалби. След като свърши работата си, той се спусна с корабчето по течението на Темза и щом пристигна в Хемптън, отиде в оборите, за да провери дали Беоулф1 е оседлан. Петнадесетгодишният първокласен арабски жребец беше негов верен спътник и двамата бяха преживели немалко приключения. Пиърс скочи на седлото, помоли слугата да му обясни къде ще се състои днес кралският лов и препусна в луд галоп.

Над есенно обагрената гора се синееше безоблачно небе. Пиърс навлезе между дърветата и се наслади на лекия вятър, който галеше бузите му. Изведнъж някой изскочи от храсталака в края на пътеката, точно пред краката на Беоулф.

Лордът дръпна светкавично юздите, за да спре коня си, но сблъсъкът беше неизбежен. Жребецът изцвили тревожно и се вдигна на задните си крака, коланът на седлото се скъса и Пиърс се свлече на земята. За да не бъде стъпкан, той се сви на кълбо, хвърли се настрана и се претърколи към храстите. Косата му стана цялата в листа и съчки, дрехите му се изцапаха, влажен студ проникна чак до кожата му. Беше попаднал в студен горски поток. Гневът му лумна с дива сила. Толкова битки беше преживял и никога не беше падал от коня, а сега някакъв идиот го беше хвърлил от седлото насред кралската гора.

Когато се изправи, той видя личността, причинила падането му, да се приближава и чу нежен, в същото време невероятно дързък момичешки глас:

— Можете ли да се движите, сър? Или да повикам дворцовия лекар?

Разбира се, че можеше да се движи! Да не би да й беше заприличал на немощен старец? Пиърс стисна колене, седна в плиткия поток и изтърси водата от шапката си.

Неловкото му положение очевидно не стресна ездачката. Тя продължаваше да седи на седлото спокойна и самоуверена. Кестенявочервената й коса, увита на кок на тила, блещукаше златна под тъмния балдахин на гората. Няколко немирни къдрички обграждаха лице със съвършена красота и Пиърс се почувства странно привлечен от непознатото момиче. Безупречна кожа с цвят на слонова кост, розови бузи, малък прав нос, пълни устни и блестящи смарагдовозелени очи. Облечена в тъмнозелено кадифе, възседнала черна като катран кобила, младата дама приличаше на горска нимфа, неземна и привлекателна — и напълно невинна, макар че носеше цялата вина за злополуката.

След прибързаната си постъпка Роуз Удбайн съвсем не беше толкова спокойна, колкото се стараеше да изглежда. Тя също беше закъсняла за лова, защото се задържа в стаята на придворните дами, макар че не слушаше оживените разговори за геройствата на Чарлз, а мечтаеше за родината си. Тя харесваше кралската двойка и се наслаждаваше на живота в двора, но копнееше да се върне във Вирджиния. Толкова отдавна беше заминала. Така й се искаше да препуска отново по хълмовете, да лежи в тревата на брега на реката, да усеща по кожата си галещия бриз на топлите летни нощи.

Трябваше да забрави така желаното пътуване за дома. Миналата седмица, още докато беше в училището си извън Лондон, получи вест от баща си, в която й се заповядваше да отиде в кралския двор. Роуз знаеше много добре какво се искаше от нея.

— Аз тръгнах от нищото — обясняваше й възбудено той, докато обикаляше с бързи крачки красивата си колониална къща. — И работих до изнемога. Но всичко щеше да бъде напразно, ако не бях срещнал прекрасната ти майка.

Роуз не помнеше много добре майка си, помнеше само, че косата й ухаеше на зелени поля и цветя. Тя беше починала при опита си да дари Ашкрофт със син, малко след петия рожден ден на дъщеричката си.

Може би Удбайн беше сключил този брак, за да подобри общественото си положение, но той обожаваше жена си и след смъртта й не се ожени отново, като погреба дори надеждата си за син и наследник. Вместо това се посвети изцяло на дъщеря си и сега упорито преследваше целта да й създаде завидно положение в аристократичните кръгове.

Роуз слушаше мълчаливо тирадите му и правеше, каквото си искаше. Не се съпротивляваше открито, но в никакъв случай не беше готова да изпълни желанието му и да стане съпруга на някой от високомерните английски аристократи. Възнамеряваше да поживее няколко месеца в кралския двор и след това да се върне у дома. За щастие лордът, на когото баща й бе хвърлил око, беше почти сгоден за лейди Ан Уинтър, красива, остроумна, заможна и цивилизована дама. Не и се вярваше, че Пиърс Дефорт ще предпочете нея пред лейди Ан. Щом той оповестеше плановете си за женитба, Роуз можеше да се върне във Вирджиния с някой от корабите на Удбайн. Баща й притежаваше голяма търговска флота. Тя щеше да се върне при него и да му докаже, че е в състояние да води делата му не по-зле от най-добрия мъж.

За съжаление плановете й заплашваха да се провалят. Баща й беше писал на един свой стар приятел и го бе помолил да поеме ролята на неин настойник по време на пребиваването й в Англия.

Докато писмото на Ашкрофт пътуваше през Атлантика, лорд Брайънт почина. Задълженията на настойник преминаха към сина му Джеймисън, мъж, който й беше повече от ненавистен. Представата да бъде зависима от него я плашеше. Докато размишляваше усилено как да се отърве от него, тя забрави за лова и закъсня. Изтича бързо в обора, възседна красивата си черна кобила Джини и препусна като вятър към гората. Може би трябваше да бъде малко по-внимателна. Но същото важеше и за този дързък тип, когото беше съборила в потока. Тя го изгледа предизвикателно.

— Ако сте ранен, сър…

— Много съм добре, по дяволите! — изсъска вбесено Пиърс Дефорт. — И за това не трябва да благодаря на вас, момиче!

Младата жена смръщи чело.

— Както вече казах, готова съм да доведа дворцовия лекар…

— Нямам нужда от лекар.

Роуз скочи гъвкаво от седлото и направи гримаса, когато крачетата й докоснаха калната земя. Прибра полите си и пристъпи към брега на потока.

— Ако не можете да станете…

— Да не искате да ме издърпате от водата? — попита саркастично мъжът.

— Мога да изпратя човек…

— Слушайте, момиче, бихте могли да се научите как да се държите учтиво и разумно — и как да яздите.

— Сър, не желая да се хваля, но аз съм отлична ездачка.

— Не ме разсмивайте!

— Яздя още от най-ранното си детство. Вие нямате и най-малкото основание да се съмнявате в способностите ми. Ако не сте в състояние да контролирате коня си…

— Мило мое дете! Направих всичко възможно да предпазя и вас, и кобилата ви от злополука!

— Аз не съм дете! — възмути се Роуз. — И вероятно ще благоволите да отбележите, че останах на седлото, за разлика от вас, сър.

Пиърс присви очи.

— Току-що се опитах да ви обясня…

— Да, използвахте много добър претекст — прекъсна го със сладко гласче тя.

— Та вие яздихте непредпазливо като двегодишно хлапе! — изкрещя злобно той и изохка ядно, защото едно остро камъче се бе забило в задните му части. Момичето се приближи, опитвайки се да не изцапа сатенените си ботушки и копринените поли.

— Вижте, не исках да ви сторя нищо лошо — продължи нетърпеливо тя. — Макар че сте един нагъл глупак.

— Внимавайте какво говорите! — изръмжа предупредително Пиърс.

— Искате ли да ви помогна или не?

Мъжът се ухили и оголи блестящо белите си зъби. После й протегна ръка.

— Ако можете да стигнете до мен…

Макар и неохотно, младата жена се приведе и се опита да хване ръката му.

Може би не трябваше да прави това. Крал Чарлз беше известен с рицарството си и очакваше подобно поведение и от своите благородници. Но в тази елегантна, безсрамна малка личност имаше нещо, което накара Пиърс да забрави галантните си маниери. Усмивката му стана още по-широка, когато пръстите в светлозелени ръкавици се докоснаха до неговите. Той стисна ръката й с все сила и я дръпна към себе си.

Роуз изписка и падна върху него. Мъжът едва се удържа да не избухне в смях.

— Господи, колко съм несръчен! — промърмори той, докато тя се бореше гневно с мокрите си поли. Усети силното ритане на дългите й крака, почувства меките, пълни гърди и стегнатия корсет, вдъхна дълбоко свежия аромат на цветя.

В продължение на един твърде дълъг миг Пиърс беше възхитен от естествената чувственост на красивата непозната и се опита да прецени дали невинността в смарагдовозелените очи е истинска. Силното въздействие, което тя упражняваше върху него, го учуди и ядоса. Ти си глупак, каза си той. Скоро ще се ожениш за една прекрасна жена, която те обича и нощем изпълнява всичките ти желания. Въпреки това непознатото момиче събуди в слабините му горещо желание, неизпитвано никога досега. Той стисна здраво зъби, за да прогони неканените чувства.

— Вие сте невероятно непохватен! — изсъска ядно Роуз, изтръгна го от странното опиянение, в което беше изпаднал, и се опита да се изправи.

Пръстите му се впиха неумолимо в китките й.

— О, толкова съжалявам! Не е моя вината, че загубихте равновесие. Готов съм да ви помогна. — Той се престори, че се надига, и светкавично я тласна настрана. Роуз падна по гръб във водата и вълните отнесоха украсената й с пера шапка, а фуркетите изпаднаха от намокрените кестенявочервени къдрици.

— Как смеете! — изкрещя сърдито тя и понечи да го удари, но Пиърс я изпревари, хвана ръцете й и се наклони над нея.

— Много съжалявам, но се подхлъзнах — увери я невинно той и се усмихна злобно. — Трябва да се пазите от мъжете, които не умеят да контролират конете си. Човек не знае какво още могат да измислят. Толкова съжалявам…

В очите й пламна зелен огън.

— За нищо не съжалявате! Нарочно го направихте!

— В никакъв случай. Недодяланият селяк не е в състояние да контролира движенията си, какво да се прави. Позволете ми да опитам още веднъж…

— Не! — изфуча тя. — Пуснете ме и се махнете от пътя ми! Както виждам, падането не ви е причинило сериозна вреда. В цветущо здраве сте, като изключим слабоумието, от което и без това страдате от самото си раждане. А сега ви моля да ме освободите от нежеланото си присъствие.

Мъжът продължаваше да стиска ръцете й. Пръстите в светлозелените ръкавици, които бяха мокри и тежаха, се свиха в ядни юмручета.

— Веднага — обеща тържествено той, скочи на крака и я повлече след себе си. Май беше отишъл твърде далеч. За да поправи стореното зло, реши да спаси шапката й. Ала когато пусна девойката, тя се превърна в истинска малка тигрица. Блъсна го в гърдите с такава сила, че той се подхлъзна в тинестото дъно на потока, този път истински, и политна назад. Преди да падне, сграбчи ръката й и двамата отново цопнаха във водата.

Този път се озоваха на дълбокото. Пиърс излезе веднага на повърхността и кракът му намери опора в един голям камък, който стърчеше над водата. Дъхът му спря, защото младата жена се беше изплъзнала от ръцете му. Ами ако не умееше да плува?

Водата отново се затвори над главата му, докато опипваше трескаво около себе си и се опитваше да намери полите й.

— Велики Боже! — избухна ядно Роуз, когато двамата най-после подадоха главите си над водата. — Да не искате да ме удавите?

— Да ви удавя? Позволих си само да ви спася живота.

— За мен ли говорите? Аз яздя много по-добре от вас, сър, и съм напълно сигурна, че и плувам по-добре.

— Вече започвам да се убеждавам, че и ругаете по-добре от мен.

Бузите й се оцветиха в гневна руменина и очите й заблестяха още по-силно.

— О! — изсъска тя, скри се отново под водата и когато се появи, хвърли в лицето му шепа тиня.

— Вървете по дяволите! — изкрещя извън себе си Пиърс, вманиачен от абсурдното решение да спечели тази битка, колкото и детинска да беше. — Нахално малко чудовище! — Не знаеше какво точно е намислил, но се потопи светкавично, за да измие тинята. После се хвърли към непознатата.

Роуз изписка задавено и се опита да стигне до брега, но тежките поли й попречиха. Ръцете му обгърнаха талията й. Вбесена, тя задърпа пръстите му.

— Пуснете ме! Веднага ме пуснете!

— Изцапахте ме с тиня и искате да ви пусна? Щом се държите като дете, ще си платите за глупостта!

— Ако наистина посмеете да злоупотребите с мен, ще има да съжалявате! Вие сте един луд смотаняк! Само почакайте да видим какво ще каже кралят! Сигурна съм, че ще ви прати да се пържите във врящо масло или ще ви окачи на бесилката.

— Мене ли? Вие сте една дръзка глупачка! — Той я стисна здраво и я повлече към брега. — Почакайте кралят да узнае как една малка вещица…

В този миг прозвуча гръмък смях и Пиърс замлъкна насред думата.

Нямаше нужда да уведомява Чарлз, защото Негово величество стоеше на брега на потока, придружен от лейди Ан.

— Кралят е тук, приятели мои! А сега ще ни позволите да задоволим любопитството си и ще ни опишете с всички подробности как се стигна до тази малка злополука. Съгласна ли сте с мен, лейди Ан?