"Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)" - читать интересную книгу автора (Шели Пърси Биш)ТРЕТА СЦЕНАПАНТЕЯ Дотук звукът доведе ни най-после! Тук царствува Демогоргон — зад тази порта, огромна като кратер, който бълва огньове-метеори и издишва упойващите пари на оракул. Тях хората самотни жадно пият, когато скитат се във свойта младост, и ги наричат правда, добродетел, любов, наслада или даже гений. Това безумно вино! Те извличат утайката му и я пресушават, додето, полудели от пиянство, издигнат глас като вакханки диви, които пак крещят: „Ево! Ево!“26, и цялата вселена заразяват!… АЗИЯ Какъв дворец за тази власт върховна! Прекрасно!… Колко прелестна си ти, Земя!… Дори да беше само сянка на някой дух, от тебе по-красив, макар че зло творбата му петни, макар че той е в хубостта си слаб, пак щях да падна на колене като в храм: пред него — и пред теб! Във тоя миг сърцето ми е цялото молитва! Прекрасно!… Погледни, сестрице, долу, преди от парите да мръкне твоят разум! Море от сребърна мъгла покрива с вълни лазурни в утрото оная индийска долина! Виж как се стели със ветровете тихи и обгръща върха ни стръмен като някой остров! Наоколо един огромен пояс от тъмни и разцъфнали гори, ливади сенчести и здрачни, пещери, отвътре от потоци озарени, и странни фигури от скитаща мъгла, която вятърът е очаровал… А горе, ледно-зъбести, проболи небето върхове, блестящи като слънце, зората пръскат — тъй сред океана искряща пяна вдига се с вълните, разпръсва се сред острови скалисти и ръси вятъра със звездни капки. Стените им опасват долината, там, дето преспи стапят се, реват надолу водопади и рева им, като мълчание гробовно страшен, поглъща вятърът заслушан. Чуй! Сняг грохва! Слънцето пробудило е вече лавината! И нейните грамади, пресети три пъти от яростни фъртуни, събирани снежинка по снежинка, се свличат! Както умовете смели, които борят се с властта небесна, натрупват бавно мисъл подир мисъл и изведнъж една велика правда в едно ги обира, тръгва и народи наоколо тресат се из основи — така сега тресат се планините! ПАНТЕЯ Виж как морето бурно на мъглата покрива се е червена пяна чак до нашите нозе! То се вълнува тъй както океанът, омагьосан от пълната луна, обгръща с бяс измъчените корабокрушенци, без хляб изхвърлени на някой тинест остров. АЗИЯ А облакът се пръсва, силен вятър го вдига, той косата ми разплита! Вълните му пред мен сега се носят! Зашеметена съм и виждам нещо в мъглата! ПАНТЕЯ Ето, някакво лице с усмивка мамеща и златни къдри, които греят като ярък пламък!… А ето — второ, трето… Чуй! Те пеят! ХОР ОТ ДУХОВЕ Надоле и все надоле — слезни, слезни! Там сънищата отколе сред своите сенки се крият, там смърт и живот се бият, там пада пред теб стената, която пази нещата, там чакат те стълби в неведоми далнини слезни, слезни! Тъй хрътката влече сърните — слезни, слезни! Светкавицата — мъглите, свещта — нощните пеперуди, Смъртта — страх, Любовта — полуди, а Времето — и двете; тъй чукът здрав в ръцете следва духа на гранитните твърдини — слезни, слезни! През сивата, куха бездна — слезни, слезни! Тя цялата е беззвездна, там въздухът не играе и камъкът не знае ни блясъка на небесата, ни мрака на земята. Един там царува сред каменните стени — слезни, слезни! В дълбокото на дълбините — слезни, слезни! Като искра в пепелта скрита, като поглед при сетна среща, за който любовта се сеща, като елмаз сред руди отвека тъми да буди, там само за теб заклинание звъни — слезни, слезни! Ний водим те със гласа си — слезни, слезни! И вярвай във слабостта си! Тъй силна е мекотата, че ще събуди Съдбата, като змия навита и под трона Му27 скрита! Той ще я викне от вечните дълбини — слезни, слезни! |
|
|