"Краят на западната цивилизация" - читать интересную книгу автора (Андреев Георги)

2. „Идеалната“ икономика на капитализма

„Взривът на производството е нещо повече от историческа случайност; по-скоро той е вкоренен във вътрешно присъщите характеристики на капитализма. Икономиката, насочена към пазарен обмен, осигурява оптимални условия за дълготрайна и постоянно разширяваща се мощ, основана на модерна технология“ (П. Бергер) [3]. Огромната производителна мощ на капитализма е неоспорим факт и е в пълно съгласие с теорията на Маркс.

„Трудът, земята и капиталът… се наричат фактори на производството. Преди капитализма не съществуват фактори на производството“ [3]. Тук апологетиката преминава в глупост. Капитализмът не се нуждае от такава защита.

Но да се насочим към „идеалното“. Всеки човек е егоист. Той иска ползи само за себе си и евентуално за своите близки. Конкурирайки се с всички останали хора, човек постига или не постига желаното. Чрез конкуренцията на свободния пазар се раздава повсеместна справедливост. Способните и силните успяват, неспособните и слабите загиват. Също като дивите животни в джунглата. Невидимата ръка на пазара регулира качеството и количеството на търсените от обществото стоки, без някой да издава заповеди. Това осигурява ред в обществото, въпреки стихийните кризи на пазара.

Когато банките понижават лихвения процент, за предприемачите е рентабилно да направят нови инвестиции, а за гражданите — да спестяват. Ако „прекалят“, лихвеният процент се повишава и инвестициите намаляват. Настъпва стагнация, но тя е временна.

За да се увеличават продажбите (т.е. печалбите), трябва да нараства производителността на труда и това е от полза за всички: цените спадат, заплатите се вдигат. Така от конкуриращи се и преследващи печалба хора се създава организирано материално осигуряване посредством саморегулиращия се пазарен механизъм (Р. Хайлбронер, Л. Туроу) [26]. Според американския президент Джон Тайлер (1841–1845), „едно алчно общество може да формира управление, способно да го защити от алчността на неговите членове“, като „завербува интересите на порока… в полза на добродетелта“; „принципите на дадено общество могат да са добродетелни, макар съставляващите го индивиди да са порочни“. Т.е. общество от дяволи може да бъде ангелско. Ако общественият ред е правилен.

Редът е „правилен“, ако обществото е демократично и либерално. Политическият либерализъм осигурява правни гаранции за свободата на личността, която най-често се отъждествява с правото на неприкосновена частна собственост. Това се осъществява чрез добри закони, създавани и защитавани от демократични институции (парламент, правителство, съдилища, полиция, затвори…). Политическият либерализъм се преплита с икономическия (laissez faire) и е тясно свързан с демокрацията.

Демокрацията е форма на управление, при която номинално народът управлява себе си. В големите общности не е възможна пряка демокрация, а само представителна: избраните от народа или част от него народни представители управляват от негово име. В демократичните процедури може да участвува целият народ, но те могат да бъдат и привилегия само на елита. Демокрацията не е задължително условия за развитие на капиталистическа икономика — последната може да съществува и при свирепа диктатура (тирания).

„Чистият“ капитализъм може да бъде само либерален (laissez faire). Ако икономиката не е либерална, капитализмът не е „чист“. Това означава напълно свободен пазар, без протекции и субсидии, неограничаван от нищо. Закони, които са пречка за стихиен свободен пазар, не са либерални.

Описаният тук „идеален“ модел не съответствува на теорията на Маркс. Според П. Бицили [6], Маркс „не е взел в сметката си, че общата сума на богатствата се увеличава… и се подобряват условията на живот“ на работническата класа. Това твърдение е вярно за определени периоди от развитието на (според Маркс) вечно изменящия се капитализъм.

Тук не се привеждат примери от съвременността, тъй като те на всяка крачка биха опровергавали „идеалната“ капиталистическа икономика. Идеализираните представи, отчасти валидни за минали епохи, днес са само митове, запълващи религиозната догматика на пропагандата.