"СИК" - читать интересную книгу автора (Стоев Георги)

Глава IX

Късно следобед Никеца се събуди изветрял и първата му мисъл беше да информира Поли за предателството на Женята. Женята обаче го беше изпреварил. Той не можеше да живее без интриги. Изтърсил се при Поли и предал информацията точно в обратен вид. В смисъл, че не той, а Никеца му предложил да прескочат организацията.

Беше хубав неделен ден. Един от малкото, през които можех да отморя вкъщи. Поли ми звънна на пожар привечер. Той ми имаше пълно доверие и винаги говореше почтително с мен.

— Какво стана? — качих се аз до къщата му в Бояна.

— Слез във фитнеса, сега ще ти донеса нещо за пиене — отвори ми той. Изглеждаше блед, недоспал и изключително нервен.

Усетих веднага, че се е случило нещо много лошо.

Фитнес-залата представляваше неголямо помещение с два аквариума вместо стени. В единия плуваха акули. В другия пирани. Заварих Женята да хвърля живи хамстери на пираните и да им се кефи, докато ги изяждат. Макар че работехме заедно, той никога не ми е бил приятен. Сега съвсем ме отврати.

— Твоят човек Никеца е решил да работи зад гърба ми — влезе като градоносен облак Поли.

Веднага усетих интригата. Малко по-късно разбрах откъде идва. Женята съобщил за срещата пред гаража, а Никеца наистина се появил там в уговорения час. Поли беше от хората, които проверяваха детайлите. Появил се на същото място преди Никеца. Оттук нататък нямаше какво да кажа в защита на приятеля си, макар пределно добре да съзнавах коварството на Женята.

— Искам да ми го доведеш — отпи от уискито Поли. — Ще го закопаме в двора.

— Прости му! Момчето все пак не е свършило нищо лошо.

— Как така не е свършило? Опитва се да измами шефа — обади се подмазвачески Женята.

— Добре де — взе алтернативно решение Поли. — Прати му хора да го натрошат.

— Послушай ме Поли, Никеца е свестен човек — намесих се аз.

— Не може да мине без нищо. Трябва да плати някаква глоба!

— Колата — подсказа Женята.

Никеца си беше купил една спортна хонда, а заедно с него притежавахме тежко БМВ 7 за специални случаи. Женята знаеше това отлично. И не пропусна случай да ни натопи:

— Взимаме му хондата, продаваме общата кола, ти си получаваш твоята част, а частта на Никеца делим на три.

— Щавиш свои.

— Предложението е добро — приключи разговора Поли и с това реши въпроса.

Пътят ми към София не беше от най-леките. През цялото време си мислех как да спася Никеца. Намерих го и му обясних сложността на ситуацията.

— Да се върнем при Поли и да му разкажем голата истина — предложи той. Работеше отскоро в системата и не познаваше добре схемата от интриги, сплетни и заблуди.

— Няма как — спрях го аз. — Женята веднага ще каже, че те е тествал за лоялност.

Все пак намерих решение на въпроса. Имахме агенти в тогавашното ДЗИ и МИК. Твърде често застраховахме несъществуващи, скъпи вещи, след което ги обявявахме за изчезнали и им вземахме парите. Изкарвахме поне по една две хилядарки на месец, без никакъв зор. Убедих Никеца да блъсне спортната си кола в един стобор и после извиках един от агентите, с които разполагахме. След това отново се качих при Поли.

— Нашият човек е много зле — казах му аз. — Катастрофирал е жестоко.

— С коя кола?

— Със спортната.

— Забрави за нея, но прибери другата.

— Вече съм го направил и ти нося парите.

— Тоя Никеца пак се измъкна — обади се Женята.

— Остави го! Човекът е контузен — каза Поли. Той си беше такъв. Не знаеш кога да чакаш от него добро и кога зло.

Този път наистина измислих акцията отначало докрай. Спортната кола на Никеца беше застрахована с пълно каско и момчето си взе всичките пари. Половината от мангизите за БМВ-то и без друго си бяха мои. Другите Поли опрости с обичайното си великодушие.

— Вземи ги — каза ми той. Женята се изприщи от злоба.

— На нас не ни трябват, нали? — погледна Поли към него.

— Както кажеш, шефе — сведе поглед Женята.

Седмица по-късно се разбра, че Никеца се е оправил и отново шета по софийските заведения. Улицата той познаваше добре. Тя не представляваше никаква трудност за него. Слуховете бързо достигнаха до ушите на Поли и една нощ той ме повика в едно от известните софийски заведения. Телефонът ме събуди около четири часа.

— Много ли е спешно? — попитах.

— Идвай веднага! — каза Поли.

Пристигнах в заведението около пет часа сутринта, когато всички нормални хора се бяха изнесли. Едва намерих къде да паркирам. Поли беше курдисал своята черна 8 класа напреко на улицата. Изобщо не се интересуваше дали някой може да мине.

В заведението също сварих странна картинка. Целият персонал плюс охраната стоеше мирно и не смееше да шукне. Масите и сепаретата бяха празни. Поли водеше оживен разговор с една изключително грозна курва.

— Бог е любов. Бог е в нас, а не някъде имагинерно съществуващ. Всички ние носим божието царство в сърцето си, но не го осъзнаваме. Разбираш ли ме?

— Нищо не разбирам — гледаше го изумено курвата.

— Да ти еба майката! — зашлеви я Поли и най сетне ме видя. Махна с ръка да се приближа.

Аз знаех, че това заведение се охранява от Аполо. Затова много се изненадах, когато видях дузина юнаци разтреперани от страх.

— Какво става, Поли?

— Нищо особено.

— Какво правят охранителите от Аполо навън?

— Изгоних ги да си търсят да воюват с някого.

— За какво ме викаш?

— Никеца е отново по улиците, моето момче, и върлува както си иска. Този път ще го заровим!

— Недей така, Поли — седнах до него аз. Грозната курва ме погледна като Богородица и без никаква причина измърка:

— Господине, бог е любов!

— Слушай сега — измъкна ме от сепарето Поли. Минахме през заведението и влязохме в неговата 8 класа.

— Никеца трябва да го убием тази нощ.

— Защо си се разбързал толкова?

— Не искам от теб услуга. Ето ти десет хиляди долара — подаде ми една пачка той и извади дамско пистолетче от джоба. — Ти ще му позвъниш, а аз ще го гръмна.

— Постъпваш глупаво, шефе. Ти обичаш да обмисляш нещата.

— Има още нещо — натисна бутона за пепелника той. В него имаше поне сто грама чист кокаин от „майката на майките“. — Шмръкни малко и ще дойдеш на моя акъл!

Поли знаеше много добре, че аз не употребявах и не обичах наркотиците. Въпреки това ми подаде специално инкрустираната си тръбичка за шмъркане. Не беше никак трудно да имитирам. След което отново се върнахме на темата.

— Теб няма да те видят, но ще видят мен! — ядосах се аз.

— Няма значение. След пет години ще те измъкна от затвора.

— Помисли още един път нужно ли е да го правим!

— Няма да мога да заспя, ако не го ликвидирам това копеле!

Помълчахме малко, всеки вторачен в собствените се проблеми.

— Ще направим грешка, Поли — отворих отново разговора аз. — Ако убием Никеца, ще наплашим нашите хора. Никой вече няма да су чувства сигурен.

— Знам, че мога да разчитам на теб! — съгласи се изненадващо Поли. — Приемам го като довод. Искам обаче да му отрежем ушите, за да се разбере, че не е слушал.

— Добре де, ушите ще му отрежа аз. Само да не е тази сутрин, че съм много уморен.

— Дадено! Но не мога да те пусна така.

— Какво още искаш?

— Подарявам ти курвата. Води я където искаш. Вече ми се спеше много и не ми се спореше с Поли.

Затова я качих в колата си, а тя искрено ми се зарадва.

— Този Поли е много готин пич — хвърли се на врата ми курвата, още на първия завой. — Цяла вечер ме забавлява, а на края ми подари такова готино момче.

— Откъде си? — срязах я аз.

— От Костинброд — отвърна ми мадамата.

Не ми се минаваше край автогарата, но нямаше как. Оставих я да си вземе автобуса, след което се прибрах да си доспя.