"Из хрониката на тайното общество" - читать интересную книгу автора (Петрович Горан)

Глъчка и кой какво поотделно каза

— Закъснявате!

— Какво става с вас?

— Къде бяхте досега?

— Заповядайте, седнете — покани ни домакинът, зает с пълненето на плетената кошница за излет с четки, бои, вино, хляб и бурканче сол.

— Може ли глътка орехова ракия? Успокоява задъхването, предпазва от студ и се справя с чувството за страх.

— Добре ще ни дойде една чашка — въздъхна жена ми. — Случи ни се малка неприятност, връзвахме си връзките на обувките.

— О, да! Този номер винаги минава — засмя се актьорът.

Аз се промъкнах без проблеми, вървях по улицата по-тъжен от всякога, това беше една от най-успешните ми роли.

— Аз също — каза музикантката, размота цяла змийска кожа от влажни вестници и измъкна лъка и гъвкавото тяло на цигулката.

— Остроумен камуфлаж! Но, моля ви, да не предизвикваме злото, изгорете калъфчето! — смееше се боботещо актьорът.

— Лесно ви е на вас, носите си текстовете в главата!

На хроникьора и на мен ни стига и един молив! Но да скриеш цигулка на днешно време си е мъка — упрекна поетът развеселения актьор.

— Не разбирате, става дума, така да се каже, за костюма! — продължи да се смее още по-силно актьорът. — На улицата направо плачех, сега трябва да сваля тъгата, за да не ми се прихване на лицето.

— Не сте ли довели децата си? — попита моята жена жената на поета.

— Малки са, страхуваме се да не се издадат някъде — отговори тя.

— Спокойно можехте да дойдете с тях, и без това никой не вярва на деца — включи се в разговора и музикантката.

— Всичко е готово! — зашумоля художникът, покривайки кошницата с ленена покривка. — Ще тръгваме ли?

— Да тръгваме! — завикахме в един глас и станахме, оставяйки чашките с ореховата ракия.