"Неприятности с лишеи" - читать интересную книгу автора (Уиндъм Джон)

2

Даяна никога не разбра, че тъкмо заради новата рокля едва не загуби мястото си. Не че в нея нещо не беше наред. Напротив. Бе от тънък вълнен плат в меко зелено, много отиваше на кестенявата й коса и, както повечето от дрехите й, изглеждаше много по-скъпа, отколкото струваше. Няма нещо като униформа за младите научни работници и в живота се срещат главно две категории от тях: спретнато-представителни, макар с не много добре ушити дрехи, и мърлячи. А Даяна решително не принадлежеше нито към едните, нито към другите. Видът й предизвика опасения у Франсис Саксоувър.

Квалификацията й го задоволи, отзивите и препоръките й бяха добри, собствената й молба за работа му беше направила много добро впечатление. Всъщност можеше да се каже, че всички сведения бяха в нейна полза до пристигането й, но тъкмо появата й хвърли сянка.

През десетина години на управление на „Дар Хаус“ Франсис бе станал малко предпазлив. Очакваше се да бъде ръководител и вдъхновение на своето учреждение и той беше. Не бе съумял да предвиди обаче, че обстоятелствата ще го заставят да стане в някаква степен патриарх на общността, която беше събрал. Тъкмо поради това бреме бе почнал да раз-глежда кандидатите от различни две страни и сега патриархалната му половина гледаше с колебание хубавата и привлекателно облечена мис Бракли.

Изглеждаше напълно способна да предизвика една от поредните ситуации, които го бяха накарали да попита жена си Каролайн, не е ли по-добре да прекръстят института във „Ваканционен лагер и бюро за самотни сърца“.

А Даяна не можеше да разбере защо след добрите предзнаменования и обещаващото начало самото представяне някак не вървеше добре. Положението щеше да й бъде по-ясно, ако би могла да зърне някои от случките, които пробягваха през съзнанието на предполагаемия й работодател. Той си спомняше и не тъй поразителни като Даяна личности, които се бяха оказали истински барут във водите на неговата мирна общност.

Знойничка, местеща бавно очи, мис Тригарвън, например. Обещаващ биолог. За съжаление това момиче украсяваше стаята си с малки порцеланови сърца и церемониално ги трошеше със специално малко чукче, когато много се увеличаваше бройката им. Или мис Блу, куклоподобно създание с несъмнен примес на химически гений и напълно заблуждаващ израз на ангелска невинност, което предизвикваше с огромна сила рицарството у мъжете. Всеобщото желание да се услужва на мис Блу стигна своя връх в един дуел — любителско състезание в едно росно утро на поляната до гората между химик и биолог. Химикът промуши биолога в лявата му ръка, ядоса го и биологът изостави шпагата и събори химика с честен юмрук. А мис Блу, която се бе измъкнала направо от леглото полуоблечена, за да гледа битката иззад храстите, хвана силна простуда. Също и мис Коч. Тя бе специалист по аминокиселини, но по-несръчна в уреждането на личните си работи, защото изключително нежното й сърце я объркваше. Дотолкова не бе склонна да наранява чувствата на когото и да било, че някакси съумя да се сгоди тайно за трима от своите колеги едновременно и несъзирайки друг изход от задънената улица, в която беше попаднала, изчезна. Но остави след себе си емоционален и учрежденски безпорядък.

Заради тези и други подобни преживявания колебанието на Франсис бе оправдано. От друга страна той забеляза, че Даяна очаква да бъде приета заради качествата си и не правеше никакъв опит да използва чара си, за да заеме мястото. От добросъвестност той реши, че случаят изисква поне още едно мнение — това на Каролайн, която понякога също бе превързвала емоционални рани, резултат на споменатите истории. И така, вместо да я представи в столовата на персонала, както бе смятал, той я покани на обяд в частното си крило.

По време на обяда опасенията му избледняха. Тя говореше свободно и интелигентно с домакините си, размени няколко мисли с Пол, който тогава бе на дванайсет, върху вероятната дата на успешна експедиция до Марс и положи максимални усилия да измъкне няколко думи от Зефани, която онемяла от възхищение я разглеждаше с широко отворени, пълни с обожание очи.

Той изложи по-късно нещата пред Каролайн.

— Да рискувам ли? Трябва ли да си създаваме нови неприятности?

Каролайн го погледна с тъга.

— Франсис, скъпи, трябва наистина да престанеш да се товариш с идеята, че институтът би могъл или би трябвало, да върви като машина. Това никога няма да стане.

— Започвам да разбирам това — призна Франсис. — И все пак има разлика между изправянето пред обикновените кризи и предизвикването на още по-големи.

— Е, ако смяташ да организираш между кандидатките си нещо като състезание по хубост, но с обратен знак, за да насърчиш онези с по-малки шансове във външността да повишат тук самочувствието си и да опитат своята сила, по-добре се откажи. Харесвам момичето. Необикновено е. Интелигентно. И има здрав разум, което не е същото. Така че ако притежава знанията и уменията, които са ти нужни, да дойде.

Даяна получи мястото и се присъедини към персонала на „Дар“.

Пристигането й предизвика видим интерес, пълен с надежди, но предпазлив. Онези, които не пропускаха случай, опитаха веднага късмета си, но не срещнаха поощрение. По-гъвкавите стратези се включиха след тях, но и техните усилия потънаха още на ранен етап. Под влиянието на тези предварителни резултати, „Дар“ започна да си изгражда мнение за нея.

— Хубава е, но е няма — провъзгласи тъжно един от химиците.

— Няма! За Бога! — възрази един биолог. — Дори да бе вярно, кога е било недостатък? Всъщност тя говори достатъчно, но това не помага.

— Точно това исках да кажа — обясни търпеливо химикът. — Няма е в посока, в която почти никое друго хубаво момиче не е. И не би трябвало да бъде — добави той за яснота.

Жените и загрижените девици си позволиха малко да се поотпуснат.

— Студена! — казваха с надежда една на друга не без нотки на задоволство и все пак не чак със самодоволство, защото фактът, че някой може да бъде съвсем безразличен към нечий мъж не бе съвсем положителен. Но повечето се почувстваха успокоени от тази класификация, макар че остана известно съмнение, предизвикано от дрехите на Даяна. Бе трудно да се повярва, че някой ще хвърли толкова сили и грижи на вятъра без да има нещо наум.

Съпругът на Хелън Дейли — Остин Дейли, биохимикът, вторият човек в „Дар“, възприе друга гледна точка.

— Когато нов човек се появи в института, винаги се вдига вълна от клюки и предположения. Не разбирам защо — оплака се той. — Младите, които идват, наистина хвърчат във въздуха като си мислят, че са чудесни, че светът започва от тях, точно както са правели и родителите, и прародителите им. Заплитат се точно в същите бъркотии, демонстрират същата енергия и правят същите грешки. Нищо ново. Накрая се оказват от някой от означените четири-пет типа хора. Интересно става само ако някой се опита да преживее отново своята младост, което е забранено от Бога.

— Харесвам да съм млада — каза жена му.

— Харесваш, че си била млада, както и аз — поправи я той. — Но отново млад — не, благодаря. Отново не.

— Но аз харесвах това. Вълнение, цветове, прелестни рокли, чудесни партита, яздене на луна, тръпката на ново приключение…

— Като чудесните лета в нечие детство. Но забравяш разочарованията, омразата към съперниците, горчивината от загубите, нещастието да бъдеш изоставен, раните от изпусната дума, мъките и тревогите, сълзите нощем върху възглавницата… Не, дори на спомена за младостта не издържам. Златните момчета и момичета са живели в златно време.

— Не се преструвай пред мен на стар циник, Остин.

— Любов моя, не съм циник, признавам. Но не съм и вторачен в миналото фантазьор. Жал ми е за онези млади мъже и момичета, които трябва да преминат през мъчителния процес на изгубването на илюзиите си преди да съзреят, но когато наблюдаваш това отстрани изглежда много еднообразно.

— Добре, да се върнем на въпроса. Какъв тип смяташ ще се окаже най-новата?

— Младата Даяна? Рано е да се каже. Тя е от тези, които сега ги наричат бавно развиващи се. В момента по ученически е влюбена в нашия Франсис.

— О, не…

— Какво „О, не!“. Той може и да не е по вкуса ти, но добре отговаря на типа баща, този Франсис. Наблюдавал съм и преди подобна ситуация. Ще я гледам и сега. Той, разбира се, няма изобщо да разбере. Никога не разбира. Но въпреки всичко тя е една не-обикновена млада жена и аз не се наемам да пред-скажа накъде ще се насочи, когато това чувство й мине.

Прав ли бе или не Остин Дейли? В Даяна нищо особено не се промени през първите седмици в „Дар“. Тя продължи да се държи независимо, макар да не бе нелюбезна. Към част от мъжете запазваше дружеска нотка, към други постепенно увеличаваше разстоянието. Безупречното й поведение й създаде добри отношения с доста млади жени. Постепенно си завоюва името на особнячка. Взеха да разглеждат многото й грижи за външния вид като поредната нейна странност. Нещо като занимание с изкуство, като икебана или рисуване на акварел, практикувано от Даяна за собствено удоволствие. Този възглед се затвърди след откритието, че тя охотно дава наистина полезни съвети по това свое хоби на всеки, който ги иска. Едно не кой знае какво увлечение, мислеха в „Дар“ и не особено обезпокояващо, докато не вземе големи размери. Скъпо, обаче. По всеобщо мнение цялата й заплата, ако не и повече, отиваше за дрехи и украшения.

— Странно дете — отбеляза Каролайн Саксоувър. — Мозъкът й е предопределен за един начин на живот, а някои нейни вкусове — за съвсем друг. Сега сякаш е застинала в нещо като безветрена зона между двата начина и не се опитва да излезе от нея. Вероятно някой ден внезапно ще се пробуди.

— Което означава, че ще се окажем пред поредното емоционално увлечение и ще загубим поредния добър работник — каза мрачно Франсис. — Започвам да ставам консерватор. Питам се, дали на момичетата над определена степен на грозотата въобще трябва да се разрешава да прахосват времето на преподавателите от университетите! Това започва да струва скъпо на нашата икономика. Предполагам, че и тест по грозота не би гарантирал нищо. Но продължавам да се надявам, че един ден ще успеем да съберем няколко момичета, чиито индивидуални цели стоят по-високо от стадните им инстинкти.

— Нямаш ли предвид по-скоро сексуалния им инстинкт? — попита Каролайн.

— Така ли? Не зная. Има ли разлика, щом се отнася до млади жени? — измърмори Франсис. — Да се надяваме, че тази ще му устои повече от месец-два.

След едно от празничните посещения на Даяна вкъщи мисис Бракли каза на мъжа си:

— Тя изглежда напълно доволна от работата си. Но не ми се вярва да остане там много дълго. Не и момиче като Даяна.

Мистър Бракли не каза нищо.

— Тя май много силно се възхищава на този мистър Саксоувър — добави жена му.

— Както много други — отвърна Бракли. — Той е спечелил голяма репутация сред учените. На хората прави силно впечатление, че Даяна работи там. Явно не е малко нещо да бъдеш приет при него.

— Той е женен с две деца. Момче на дванайсет години и момиче на десетина — отбеляза тя.

— Е, тогава всичко е наред. Или ти смяташ, че не е?

— Не ставай смешен, Харолд. Мъж, почти два пъти по-стар от нея!

— Добре — съгласи се той миролюбиво.

— Тя като че ли харесва напълно работата си в момента, но според думите й, това май не е мястото, където трябва да се погребва за дълго привлекателно момиче като Даяна. Трябва да помислим за бъдещето й.

Мистър Бракли отново нищо не каза. Той никога не можеше да реши, дали милата способност на Даяна да намира общ език с майка си я бе заблудила или представата на жена му, че всяко момиче прилича на останалите е просто неразбиваема.

Даяна вече се бе установила в „Дар“. Франсис Саксоувър откри, че тя работи добре. С облекчение отбеляза, че не се наблюдават никакви признаци на стаден инстинкт, които биха означавали предстоящо напускане. Отношенията с колегите й продължаваха да бъдат приятелски, макар с малка дистанция. В редки случаи тя изтърсваше нещо, което караше някои да примигват, да я поглеждат два пъти, да се чудят. Но общо постигна сдържано, почти незабележимо присъствие в общността, след като бе отблъснала предполагаемите ухажори и защитаваше мнението си достатъчно уравновесено. Въобще приемаше се като интересна, но малко незабележима част от сцената.

— С нас, но не от нас — отбеляза Остин Дейли за нея в края на втория месец. — В това момиче има повече, отколкото ти позволява да видиш. Има си особен подход за нещата. Ще ни изненада рано или късно.