"Милионерът (Комедия в четири действия)" - читать интересную книгу автора (Йовков Йордан)Второ действиеКОКИЧКОВ Д-Р КОНДОВ. Нещо важно? Седнете, г-н Кокичков. КОКИЧКОВ Д-Р КОНДОВ. Какво има, г-н Кокичков? Кажете. КОКИЧКОВ. Ще кажа, докторе, ще кажа Д-Р КОНДОВ. Моля, моля… КОКИЧКОВ. Докторе, какво мислиш да правиш сега с парите си, сиреч сумата е голяма, къде мислиш да я вложиш? Д-Р КОНДОВ КОКИЧКОВ. Да. Д-Р КОНДОВ. Е, ще видя, ще си помисля. КОКИЧКОВ. Но тъй, на първо време, някой план нямаш ли? Д-Р КОНДОВ. Нямам. Но ще видя. Може една част да раздам на бедните. КОКИЧКОВ. Шегуваш се, докторе! Д-Р КОНДОВ. Друга част може да похарча да направя… например, една фабрика. КОКИЧКОВ Д-Р КОНДОВ. Фабрика за човеци. Десет ще претапяме, един ще изкарваме, но като хората… КОКИЧКОВ. Шегуваш се, докторе. Д-Р КОНДОВ. Само да не доде жълтата опасност… КОКИЧКОВ. Шегуваш се, докторе. Слушай, докторе, да приказваме сериозно. Д-Р КОНДОВ. Добре, г-н Кокичков, да приказваме сериозно. КОКИЧКОВ Д-Р КОНДОВ. Кое е то? КОКИЧКОВ. Фабрика за растителни масла. Д-Р КОНДОВ. Защо пък фабрика за растителни масла? КОКИЧКОВ. Върви туй нещо, докторе, нали виждам. Има едно „Олио“ — вестниците са пълни с реклами за него, — жените го грабят като халва. С него готвят и блажно, и постно, и салата правят, и всичко. Върви. Такава фабрика да отворим двама с тебе, докторе. От тебе капитала, от мене труда, Съгласен ли си? Дай си ръката! Д-Р КОНДОВ. Наистина… не е лоша мисъл. КОКИЧКОВ. Пари има да паднат, докторе, пари. Ти от мене искай труда. Аз съм пенсионер, ама съм здрав, я зъби! Д-Р КОНДОВ. Ще видя, ще си помисля. Но не е лошо. Една фабрика за растителни масла, в туй има нещо человеколюбиво. Защото по-добре е хората да ядат зеленчук, отколкото месо. Тъй ще станат по-добри. КОКИЧКОВ. Взе думата от устата ми, докторе! Тъй е. Намират ти махама, че си конфискувал месото на касапите. Конфискувай, конфискувай! От умрял добитък салами правят, не ги ли зная аз. Д-Р КОНДОВ. Но аз конфискувам само развалени меса, г-н Кокичков. КОКИЧКОВ. Карай, карай! Не бой се. Нека се учат да ядат зеленчук, магаретата. Ние ще им даваме от нашата фабрика дървено масло. И фабриката ще върви, докторе, мене слушай. Като направим ония кутии и шишета, като залепим едни хубави етикети с надпис „Олио-Тасо“. Д-Р КОНДОВ. „Олио-Тасо“? Какво е туй „Олио-Тасо“? КОКИЧКОВ. Хм… търговска хитрост, докторе. Има едно италианско масло, казва се „Олио-Сасо“, нашето ще го наречем пък „Олио-Тасо“ — нали Тасо ми е името. Разликата е само една буква, инак е същото. И ще върви като италианското. Че какво е рекламата, докторе? — Да подхвърлиш на хората такава дума, че да се залепи на езика им. След туй — накриви си калпака и си гледай кефа! Д-Р КОКИЧКОВ. Както виждам, вие, г-н Кокичков, добре сте обмислили всичко. КОКИЧКОВ. Всичко, всичко, докторе. Аз отсега като че виждам фабриката — и зданието, и куминя, всичко. Ще турим един голям надпис с големи букви Д-Р КОНДОВ КОКИЧКОВ. Съгласен ли си? Дай си ръката. Д-Р КОНДОВ. Добре, добре, г-н Кокичков. Има време, ще поприказваме пак. КОКИЧКОВ. Тъй, тъй, ще поприказваме. Д-Р КОНДОВ. Влезте. БУБЕВ Д-Р КОНДОВ. Заповядайте, г-н Бубев, седнете. БУБЕВ. Няма да сядам. Докторе, отивам на зала „Съединение“ да чуя речта на Масларски. Аз още там ще възразя на тоя демагог, но… Д-Р КОНДОВ. То е ваша работа, г-н Бубев… БУБЕВ. Масларски разправял, че вчера, когато бяхме се събрали у него зарад дружеството „Кавал“, аз съм бил говорил уж и против вас, докторе, и против дружеството, против младите, против културата. Д-Р КОНДОВ. Но, г-н Бубев… БУБЕВ КОКИЧКОВ. Бубев, как можете да мислите тъй. БУБЕВ. Мълчи! И ти си една политическа нула. Д-Р КОНДОВ. Но, г-н Бубев, какво искате от мене? БУБЕВ. Докторе, вие ще напишете едно опровержение. Ще го напечатаме в „Наш край“. Опровержение, че аз не съм говорил против дружеството „Кавал“ и пр. Д-Р КОНДОВ. Не, това не мога да направя. Аз в политически разпри не се меся. БУБЕВ. Ще го направите. Д-Р КОНДОВ. Не. БУБЕВ. Тъй ли? Разбирам. Сбогом. Д-Р КОНДОВ. Чуден човек! КОКИЧКОВ. Остави го. Пияница! Политическа нула… Чунким той не е по-голяма нула. Остави го, докторе, и той е голям месоядец. Чакай, аз ще го стигна и ще му напълня главата. Д-Р КОНДОВ. Добре, добре, г-н Кокичков. КОКИЧКОВ. А онзи аз ей сега ще го стигна. Д-Р КОНДОВ. Да, да, г-н Кокичков. КОКИЧКОВ. Чакай сега да стигна аз онзи. Довиждане, докторе… Д-Р КОНДОВ. Влезте! Г-ЖА ФЪРГОВА. Докторе, какви са таквиз твоите гости? Бубева го срещнахме сърдит, бай Таско пък се ухилил до уши. Комедии! Д-Р КОНДОВ. Моля, моля. Заповядайте, седнете. ФЪРГОВ Г-ЖА ФЪРГОВА ФЪРГОВ Г-ЖА ФЪРГОВА. Виж го моя мъж, още неседнал и загледа часовника си. ( ФЪРГОВ. Работа имам. Г-ЖА ФЪРГОВА. Работа… на лозе ще ходим. Докторе, затуй сме дошле, я ставай да те водим на череши. Хубави череши имаме и родили, родили — толкоз листа нямат, колкото череши. Д-Р КОНДОВ. Бих дошел, но… Г-ЖА ФЪРГОВА. Хайде, хайде! Ще видиш и пчелите на мъжа ми. Той затуй бърза. Д-Р КОНДОВ. Вие имате пчели, г-н Фъргов? ФЪРГОВ. Имам няколко кошера. Система Дадан-Блат. Г-ЖА ФЪРГОВА. Уф, система! Затуй не сме видели нито капка мед. И с кокошките му е тъй. Д-Р КОНДОВ. А, и кокошки имате? ФЪРГОВ. Имам. Породисти кокошки имам, но… Г-ЖА ФЪРГОВА Д-Р КОНДОВ. Съжалявам, г-жо, но не мога да дода. Г-ЖА ФЪРГОВА. Да не отидеш да слушаш Масларски? Д-Р КОНДОВ. Не, не мисля за ходя. Г-ЖА ФЪРГОВА. Евгения я завели на чифлика. Д-Р КОНДОВ. Да, г-ца Евгения е хубаво момиче. Г-ЖА ФЪРГОВА. А пък болна. И майка й, тая Масларска, каквато е строга, как не можа да я научи на нещо. Евгения игла не може да улови! С ръкавици чинии мие! ФЪРГОВ Г-ЖА ФЪРГОВА. Да беше дошел, докторе, с нас. Мичето ни чака, и тя ще доде. Ах, нежна душа е мойта дъщеря! Такава умна, такава мила! И всичко й иде отръки, всичко може. Сега иска да учи италиански. Мамо, казва, докторът знае италиански, може да ми дава уроци. А, докторе, искаш ли? Д-Р КОНДОВ. Г-жо, много съм занят; когато бъда по-свободен. Г-ЖА ФЪРГОВА. Аз искам да й предаваш. Ах, нежна душа е мойта дъщеря! Свири на китара, пее. Че дохождай по-често у нас, докторе! Снощи де сте били!? Знам, знам. Д-Р КОНДОВ. Бяхме на бирария. Г-ЖА ФЪРГОВА. С кого? Д-Р КОНДОВ. Любенов, Чунчев, г-ца Фанка. Г-ЖА ФЪРГОВА. Други? Д-Р КОНДОВ. Г-ца Христина. Г-ЖА ФЪРГОВА. Уф, тоя шантеклер пък, не мога ла го търпя. И все се мисли за хубава. А годинките, годинките й! ФЪРГОВ Г-ЖА ФЪРГОВА. Ти пак се разбърза, почакай. ФЪРГОВ Г-ЖА ФЪРГОВА. Почакай, сега… Д-Р КОНДОВ. Не мога, г-жо, днес не мога. Г-ЖА ФЪРГОВА. Колко ще стане мъчно на Мичето! Докторе, тогаз ще ми обещаеш, че ще додеш у нас. Обещаваш ли? Д-Р КОНДОВ. Обещавам, обещавам. Г-ЖА ФЪРГОВА. Ела, ще ти разправя нещо. Знаеш ли що? ФЪРГОВ. Довиждане, докторе! Г-ЖА ФЪРГОВА. У, то цяла войска било! ФАНКА. Г-жа Фъргова! ЧУНЧЕВ и ЛЮБЕНОВ. Г-н Фъргов! ФАНКА. Че къде сте станали? Защо не постоите? Г-ЖА ФЪРГОВА. А, ще си ходим. Да има място и за вас. ЛЮБЕНОВ. Г-н Фъргов, останете вие. ФЪРГОВ Г-ЖА ФЪРГОВА. Ще ходим на лозе. ФАНКА. Г-жа Фъргова, кога ще додем и ние? Много череши сте имали. Г-ЖА ФЪРГОВА. Нямат, Фанке, нямат. Зърно нямат. ВСИЧКИ. Довиждане! ФАНКА. Добър ден, докторе! ЧУНЧЕВ и ЛЮБЕНОВ. Добър ден, докторе. Д-Р КОНДОВ. Добър ден, добър ден… ЧУНЧЕВ. Докторе, тъй ли трябваше? Ние бяхме досега у г-ца Христина и ви чакахме да додете. ФАНКА. Да ни донесете бонбони, шоколад. ЧУНЧЕВ. Разбира се. А вие не додохте. Пръв вие трябваше да додете, докторе, тъй прилича, а не г-ца Христина. Може ли? Годеник сте… Д-Р КОНДОВ. Годеник? Какъв годеник! ФАНКА. А! вижте го как приказва… ХРИСТИНА. Оставете го. Ще се шегува пък! Д-Р КОНДОВ. Не, ни най-малко не се шегувам. Но днес не зная какво става с хората, нито какво става с мене. Струва ми се, че светът се обръща наопаки. Пък и не ми е добре, глава ме боли. ФАНКА. То е от много щастие, докторе… Д-Р КОНДОВ! Или от много нещастие… ХРИСТИНА. Пак шеги. Стига, стига. Я кажи по-добре, защо Фъргови бяха подранили толкоз? ФАНКА. Наистина, докторе. Фъргова — като кога? Д-Р КОНДОВ. Дошли бяха да ме канят да съм отидел на лозето им за череши. Семейна разходка. И Мичето, дъщеря им, щяла да бъде. Мичето искало да учи италиански. Майка й ме моли да съм й давал уроци. ФАНКА. Хрнстино, чуваш ли? Мичето искало да учи италиански. ЧУНЧЕВ. Че тя български не знае! ЛЮБЕНОВ ФАНКА. Тая китара! Майка й е проглушила света с нея. Ах, боже, да не падне човек под езика на тая Фъргова! Д-Р КОНДОВ. Да. ХРИСТИНА. Разбирам, разбирам. Знам аз какви мрежи плете Фъргова. И ти, докторе, може би си обещал, че ще отидеш? Д-Р КОНДОВ. Къде? ХРИСТИНА. На лозе. Д-Р КОНДОВ. Не, отказах им. Не ми се ядат череши. Не ми се приказва италиански ( ЧУНЧЕВ. Виж, туй, докторе, е хубаво от ваша страна. Разбира се, че не бива да отивате. Недейте забравя, че вие вече не сте свободен. Д-Р КОНДОВ. Как да не съм свободен! Напротив, тъкмо защото съм свободен, затуй отказах. ХРИСТИНА. Пак се шегуваш. Слушай, ще се разсърдя наистина! Д-Р КОНДОВ. Защо? — Не ми се ходеше на лозето на Фъргови, защото мисля да поизляза вън от града. Мисля да отида към Али-Анифе. ФАНКА. А! ХРИСТИНА. Искаш да видиш Евгения? Д-Р КОНДОВ. Защо не? Г-ца Евгения е хубаво момиче и винаги ми е било приятно да я видя. ХРИСТИНА. Докторе, прекаляваш с шегите си. Д-Р КОНДОВ ХРИСТИНА. Как тъй? Питаш как тъй? Погледни на пръста си — кой е тоя пръстен, не е ли моя? Д-Р КОНДОВ ЧУНЧЕВ. Е, докторе, все шеги, шеги… Стига толкоз. ХРИСТИНА Д-Р КОНДОВ. Но, господа, аз нищо не разбирам. ЧУНЧЕВ. Хубава работа! Докторе, вие не сте забравили, но не зная защо, правите се, че сте забравили. Ако искате, можем да ви припомним подробно кое как беше… Д-Р КОНДОВ. Нищо не разбирам. ЧУНЧЕВ. Но как тъй, докторе! Снощи не бяхме ли на бирария? Д-Р КОНДОВ. Да, бяхме. ЧУНЧЕВ. Да оставим всичко друго. Когато си излязоха всички посетители и ние останахме сами, не помните ли що стана? Д-Р КОНДОВ. Помня. Аз сложих главата си на масата и позаспах. ЧУНЧЕВ. То беше после, докторе, после. Преди това вие отидохте при г-ца Христина, седнахте при нея, взехте й ръката, казахте й — колко дълго й говорихте! — че я обичате много, че сте я обичали отколе, че ще я обичате вечно! Д-Р КОНДОВ. А! Може ли?… Това не е било! ХРИСТИНА. Докторе! ЧУНЧЕВ. След туй вие заспахте. Д-Р КОНДОВ. Да, туй помня. ЧУНЧЕВ. Но то беше после, докторе. Ето Любенов, ето г-ца Фанка, нека кажат. ФАНКА. Тъй беше, докторе. Всичко тъй беше. ЛЮБЕНОВ. Да, тъй беше. Д-Р КОНДОВ. Г-да, не помня нищо, не разбирам нищо. Може да е имало такова нещо, не знам, може… но аз бях пил твърде много. И ако съм направил такова нещо, било е на шега… ХРИСТИНА. Престанете, докторе! Д-Р КОНДОВ. Но аз ви казвам истината. Това, г-це, е било една шега, по-право — една глупост, извършена под влиянието на виното. Моля ви да ме извините. Дайте ми пръстена, ето ви вашия. ФАНКА. А! И таз хубава! ХРИСТИНА. Я! Вие сериозно ли говорите? Д-Р КОНДОВ. Да, съвсем сериозно. ХРИСТИНА. Сериозно? Сериозно! Значи, всичко, каквото ми казахте, било лъжа? Че сте ме обичали — лъжа? Че ми дадохте пръстена си — лъжа? Че сме сгодени — лъжа? Как може да вършите такова нещо! Че вие ме правите нещастна, вие ме убивате. Д-Р КОНДОВ. Не, не се шегувам. Дайте ми пръстена. ХРИСТИНА. Ах, боже, ами сега… ами сега… Де да отида, какво да правя… какво ще стане с мене… ФАНКА. ХРИСТИНА. Ах, майчице, умирам, умирам… ах, лошо ми е… ах… ЧУНЧЕВ. Вода! Дайте чаша вода! ФАНКА. Христино! Христино! Моля ти се, Христино, успокой се. Д-Р КОНДОВ ХРИСТИНА. Оставете ме! ФАНКА. Оставете я. Идете настрана. Постой тъй, Христино, почини си. ФАНКА Д-Р КОНДОВ. Да, много. ФАНКА. И все италиански? Д-Р КОНДОВ. Да, италиански. ФАНКА. И аз, като Мичето, искам да уча италиански, хайде да ми давате уроци! Бива ли? Д-Р КОНДОВ ФАНКА. Ще идвам всеки ден. Може ли? Д-Р КОНДОВ. Разбира се, че може. ФАНКА. Ето една хубава книга. Д-Р КОНДОВ. Я да видя? Наистина хубава. ФАНКА. Да я взема ли? Д-Р КОНДОВ. Вземете я. ХРИСТИНА ФАНКА. Аз? Ти си интригантка, не аз. Снощи ти правеше предложение на доктора, не той на тебе. Ти го накара да си размените пръстените, не той! ХРИСТИНА. Безсрамница! ФАНКА. А! Чунчев, чуваш ли? Да си вървим, Чунчев! Д-Р КОНДОВ. Г-це, успокойте се, моля ви се. Съжалявам за всичко, което стана. Ние ще се разберем, ние ще се обясним, ще видите. Г-ЖА МАСЛАРСКА Д-Р КОНДОВ. А, г-жо! Заповядайте, седнете, г-жо, моля ви се. Г-ЖА МАСЛАРСКА. Вие имате гости. Чудни работи стават, докторе. Срещам г-ца Фанка и Чунчев, хванали се подръка, бързат, бързат и, знаете ли? — не те, а аз трябваше да ги поздравя. Не зная, други станаха хората, не е като на нашите години. Д-Р КОНДОВ. Не вярвам да е било нарочно, г-жо. Г-ЖА МАСЛАРСКА. Нарочно е, докторе, нарочно е. Ето г-ца Христина… не смята за нужно дори да се поизправи. ХРИСТИНА. Г-жо, нямате право да ми правите бележки. Г-ЖА МАСЛАРСКА. Имам, имам, че съм по-стара. Вие трябва да внимавате за постъпките си. ХРИСТИНА. То е моя работа. Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не забравяйте, че сте учителка! ХРИСТИНА. Г-жо, казах ви — нямате право да ми правите бележки. Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не забравяйте, че мъж ми е председател на училищното настоятелство. ХРИСТИНА. Не искам да зная! Г-ЖА МАСЛАРСКА. Още утре ще си получиш уволнението. Аз ще те науча тебе! Ще видиш! Г-ЖА МАСЛАРСКА Д-Р КОНДОВ. Ах, г-жо, ужасна неприятност. Г-ЖА МАСЛАРСКА. Даа! Д-Р КОНДОВ. Снощи бяхме на бирария. И тя беше — г-ца Христина, и Любенов, г-ца Фанка. Г-ЖА МАСЛАРСКА. Е? Д-Р КОНДОВ. Пихме доста. Аз не зная как е станало, не помня, може да съм го направил на шега… Г-ЖА МАСЛАРСКА. Какво, докторе, какво? Д-Р КОНДОВ. Дал съм — тъй казват — на г-ца Христина моя пръстен и тя своя на мене. На шега. Сега тя казва, че сме били сгодени. Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ааа!… Д-Р КОНДОВ Г-ЖА МАСЛАРСКА Д-Р КОНДОВ. Но, г-жо… Г-ЖА МАСЛАРСКА. Докторе, тия хора ще ви погубят, ще ви почернят, ще ви… Не, аз бях дошла да ви посъветвам, защото сте без свои в тоя град, но сега ще действувам. Д-Р КОНДОВ. Но, г-жо, нищо сериозно няма. Г-ЖА МАСЛАРСКА. Как, докторе! Да ви оставя на тия хора! Мъж ми ми разправи за вашите занимания, как сте наблюдавали в микроскопа… за микробите ми разправи. И аз си рекох: ето един способен момък. Но на вас ви трябва спокойствие, докторе, трябват ви удобства, трябват ви грижи. Не, аз няма да ви оставя. Вие сте без свои тука и аз ще ви помогна. Д-Р КОНДОВ. Но, г-жо, нищо не се е случило. Защо се безпокоите… Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не, аз няма да оставя един млад, един способен момък да загине. Най-после вие принадлежите на науката, от вас се чака много. Д-Р КОНДОВ Г-ЖА МАСЛАРСКА. Виждате ли, докторе, виждате ли? Аз какво ви казвам. И мислите, че идат за работа? Знам, знам ги аз тях… Не, на всичко туй трябва да се тури край. Още сега! Докторе, вие ще ме слушате и ще ми се подчинявате, като на майка. Д-Р КОНДОВ. Но, г-жо, какво да правя аз… Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ще додете у дома, ще живеете у нас. Ще ви дам стая, ще ви наредя всичко, всичко. Ще имате спалня, ще имате кабинет. И тишина — наоколо ви на пръсти ще се ходи, докторе. А вие ще си работите, ще си се занимавате с микроскопа, с туй… с микробите. Вечер, когато свършите работата си, ще излезете да се поразходите с Евгения. Аз не я пущам с никого, но като с вас интелигентен човек, мога да й позволя да излезе. Д-Р КОНДОВ. Но, г-жо, да си помисля… Г-ЖА МАСЛАРСКА. Какво ще мислите! Д-Р КОНДОВ. Да отложим за друг път. Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не, не, още сега. Д-Р КОНДОВ. Но, г-жо, може би ще ви стеснявам. Г-ЖА МАСЛАРСКА. Никакво стеснение. Хайде, ставайте! Д-Р КОНДОВ. Трябва да кажа на хазаите си, да се пренеса. Г-ЖА МАСЛАРСКА. Аз ще уредя всичко, вие не берете грижа. Вървете с мене. Тръгвайте! Д-Р КОНДОВ. Аз ще дода сам… Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не, с мене — още сега. Тръгвайте. Д-Р КОНДОВ. Но коридорът е пълен с хора. Ще ни видят. Г-ЖА МАСЛАРСКА. Нека ни видат! Д-Р КОНДОВ. Може оттук да излезем, из тая врата. Г-ЖА МАСЛАРСКА. По-скоро! По-скоро! Д-Р КОНДОВ. Моля, заповядайте! Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не, докторе, сега вие напред, а аз след вас! |
|
|