"Пепел от светове" - читать интересную книгу автора (Андерсън Кевин)6.Тасия ТамблинСлед като се измъкна от кликисите на Ларо, повреденият кораб пое към скитническите корабостроителници. Тасия отказваше да напусне пилотското място — боеше се, че ако си позволи да се разсее, още някакво нещастие ще сполети изневиделица измъчените й придружители, доскоро пленници на кликисите. — Почти стигнахме, Тамблин — обади се Роб Бриндъл от мястото на втория пилот. Не смееше да се отпусне за почивка преди нея. — Почти стигнахме. — Повтаряш го от дни. — И всеки път, когато го кажа, сме по-близо до дома от предишния, не е ли така? Когато бе насочила кораба към Ларо, Тасия бе възнамерявала да спаси затворниците скитници, които ЗВС държеше в малък лагер; нито тя, нито Роб очакваха да заварят планета, пълна с кликиси. Проклети буболечки! — Почти стигнахме — обади се отново Роб. — Стига си го повтарял! Пръстените на Оскивъл представляваха широк блестящ диск, тънък като хартия в сравнение с издутата газова планета, която заобикаляха. Ясно забележими инфрачервени светлини отбелязваха местата, където се провеждаха най-мащабните производствени операции: разпръснати сред заобикалящата ги баластра космически докове и строителни платформи, административни астероиди, складови бункери, самостоятелни комплекси, специализирани в корабостроенето или производството на отделни части, отпадъчни материали, които се носеха в пространството като разпенени стрелообразни следи зад кърмата на някоя лодка. Тасия изпрати идентификационния си сигнал и поиска разрешение за кацане. Газовият гигант ставаше все по-голям и по-голям. Орли Ковиц влезе в пилотската кабина и попита: — Това скитническа база ли е? И прикова изпълнен с интерес поглед в екраните. — Нали е красива? Обзалагам се, че никога не си виждала нещо подобно. Хъд Стайнман, слаб възрастен мъж, който винаги изглеждаше разчорлен, застана до петнайсетгодишното момиче. — Изглежда — Точно толкова, колкото ни трябват — рече Тасия. — Всъщност не. Още няколко ще ни дойдат добре. В момента изграждаме флота, с който Конфедерацията ще се противопостави на Голямата гъска… а вече трябва да се тревожим и за буболечките. — Навярно е страшно шумно — изръмжа Стайнман. — Ако искаш да те върнем на Ларо, може да се уреди — пошегува се Роб. — Кацаме след по-малко от час — каза Тасия. — Доста скитнически семейства ни чакат с нетърпение. Кажи на всички да се приготвят. — Единственото, което имаме, са дрехите на гърба ни — напомни й Орли. — Извадихме късмет, че Докато корабът се спускаше към центъра на комплекса, видяха как към най-голямата сграда се устремяват многобройни кораби. От други комплекси се издигнаха малки товарни съдове и транспорти — хората се събираха да посрещнат бегълците. Тасия бе убедена, че щом чуе няколко добре подбрани истории за това какво наистина се е случило на Ларо, цялата Конфедерация ще се вдигне на крак, преди вълните на завръщащите се кликиси да успеят да пометат и други човешки колонии. Корабът кацна и докато минаваха през досадните процедури на проверката, нетърпеливите пътници се скупчиха до люковете. Най-после лампите светнаха зелено, Тасия отвори и четирите странични врати едновременно и спусна рампите. Като буен поток оцелелите от Ларо се изсипаха в жужащия комплекс. Едни изглеждаха парализирани от преживяния ужас. Други плачеха. Имаше и такива, които не можеха да спрат да се смеят. Застанали един до друг, Тасия и Роб със задоволство наблюдаваха посрещането. Без дори да се поглеждат, се пресегнаха в един и същ момент и се хванаха за ръце. — Гордея се с това, което направихме, Бриндъл, но същевременно съм адски ядосана. Трябва да направим нещо срещу кликисите, и то страшно бързо. Роб разбра мисълта й. — Готова си да затвориш вратите и да се втурнеш обратно, а, Тамблин? — Горя от желание да се върна на Ларо и да разчистя цялата тази каша. Искам да дам на тези буболечки един хубав урок. Твърде много хора — включително Дейвлин Лотце — бяха пожертвали живота си, за да могат другите да се измъкнат. — Дай ми време поне за един душ, преди да се втурнеш презглава в друга битка. — Намираме се в скитнически комплекс със стандартните изисквания за икономия на ресурси. — Тя погледна право в кехлибарените му очи. — По-добре да се изкъпем заедно — да не хабим водата. Кото Окая, който бе управител на корабостроителниците, се почеса по обраслото с къдрава коса теме и примигна с бухалските си очи към непознатите, които се бяха изсипали от кораба. Видя Тасия и Роб и веднага забърза към тях. — Е, изглежда сте овладели положението. Тасия не беше сигурна, че Кото изобщо си спомня причината, поради която корабът й се бе отправил към Ларо. — Кото — каза тя, — появи се нова опасност, за която трябва да се подготви цялата Конфедерация. Ще имаме нужда от принципно нови оръжия и отбранителни тактики. — Така ли? Чудесно — отвърна инженерът и вдигна вежди. — За какъв враг говорим сега? Мислех, че хидрогите са разгромени. Остава Ханзата, естествено, но тя изобщо не е нова. Има ли нещо, което да не съм разбрал? — Говоря за нещо по-лошо от Голямата гъска, може би по-лошо дори от дрогите. — Тасия го стисна за лакътя и попита: — Нали все още разполагаш със зелен жрец тук, в корабостроителниците? — Да. Лиона сигурно вече е тръгнала насам. Ъъъ, изпратих да я повикат в случай, че клановете искат да чуят новини за някой близък. Предварителното планиране… — Трябва да изпратим съобщения, за да прегрупираме силите на цялата Конфедерация — прекъсна го Тасия. — Крал Питър знае, че кликисите са се завърнали, но не вярвам да е разбрал, че нападат колонии. Няма време за губене. В приемната беше невероятно шумно — бегълците нетърпеливо разговаряха с членовете на различните кланове. Когато зелената жрица най-после прекрачи прага на обточеното с метални ивици фоайе на административния комплекс, мнозина скитници се втурнаха към нея с надеждата да изпратят съобщения по телевръзката до приятелите и семействата си. Но с Лиона се бе случило нещо, Тасия веднага го разбра. Зелената жрица изглеждаше… ужасена. Изящните клончета на фиданката в саксията й сякаш трепереха. От устата на Лиона се изтръгна безумен вик, който накара всички да замлъкнат. Тя се огледа с див поглед и възкликна отчаяно: — Фероуите са подпалили световната гора! |
|
|