"Шаманизъм (Лечители, духове ритуали)" - читать интересную книгу автора (Мюлер Клаус Е.)

II. ПРОЯВЛЕНИЯ

1. Места на разпространение

Шаманизмът се среща както в Стария, така и в Новия свят, но в историческите епохи — след въвеждането на писмеността — той не е общовалиден. В своята еднозначна, „класическа“, макар и специфично диференцирана форма, той е доказан в Стария свят главно при ловните и рибарските култури на Северна Азия и сибирските, и централноазиатските пастири номади, чак до западните лапландци, при някои племена, отглеждащи северни елени, коне, камили, овце и якове — като самоедите, якутите, монголците, казахите и др. Шамани имат и селските култури на съседните хималайски държави — Хиндукуш, Непал, Тибет — и държавите от Югоизточна Азия — цялата област на Индокитай, Корея, Тайван, Япония, а също и някои съществуващи и до днес племена, като батеките от вътрешността на полуостров Малака, андеманите, бирхорите от Северен Нагпур и земеделските общности от отделни райони на Индонезия. Макар и по-отслабен, шаманизмът все още се среща в североизточните райони на Индия, но не и на запад от тях, нито пък при събирателските и ловните племена от вътрешността на континента, каквито са ченчу в Антар Прадеш или аранданите в Керала. При австралийските аборигени шаманизмът не е познат на всички племена, а на отделни групи — при това не в така стриктно инстуционализираната обичайна форма на проявление. Но и тук, особено при „призоваването“ и „посвещението“, се срещат поредица типични черти, така че взаимното влияние изглежда неопровержимо.

В Новия свят шаманизмът се среща както при ловните и събирателските общности, така и при земеделските племена, като в най-общи линии е разпространен от северните ескимоси и граничещите с тях горски индианци, предимно през западната част на континента към Средна Америка и заема основните южноамерикански области до районите на индианците от Огнена земя.

Следователно шаманизмът не се среща в Африка, дори и сред тамошните събирателски и ловни племена, каквито са бушмените и пигмеите; същото се отнася за Меланезия, Нова Гвинея и за почти всички области на архаичните висши култури и районите на тяхното непосредствено влияние: Средиземноморието, Европа, Предна, Средна и Южна Азия, централните части на Индонезия и Полинезия. Макар и с известна предпазливост можем да извадим следните заключения:

1) Шаманизмът е много стар и самобитно свързан с ловните и събирателските култури.

2) Очевидно още от самото си начало той е липсвал в Африка — въпреки изразяваните понякога различни мнения; скалните рисунки, срещани в южната, югозападната и северната част на континента (Сахара) изобщо не дават данни за неговото съществуване — както впрочем и в „старите земеделски култури“ на Меланезия и Нова Гвинея.

3) Шаманизмът има много дълбоки корени в Азия и по-специално в Сибир, където е особено устойчив даже и срещу надстроечни процеси, което го прави много по-комплексен и развит.

4) Вероятно той е съществувал по границите с архаичните висши култури, но по-късно — по аналогия от примерите с висшите култури от Средна Америка и Андите, бил изтласкан, респ. заличен.