"Преследването" - читать интересную книгу автора (Танака Кодзи)

2

Коридорът на хотела ухаеше с особената миризма на местата, в които парите текат като река. Електронните лампи заливаха алените пътеки с меката си светлина. Оказах се пред нужната ми врата, почуках и влязох. За миг сякаш ослепях. Изисканата маса бе подредена като за банкет, а на нея седяха мъж и жена. Но ме заслепи не вида на ястията или елегантната фигура на господин Кайда. До него седеше девойка в много проста но елегантна рокля за коктейли без нито едно украшение. А тя нямаше и нужда от тях. Нито една скъпоценност на света не би увеличила прелестта на такава красавица.

— Това е Ейдзи Самедзима. Разказвах ти за него. Съекипник на нашия Сьосуке… Добри другари са били…

Старецът премести погледа си от девойката на мен.

— Запознайте се, моля, Самедзима-сан. Тази девойка е годеницата на моя син. Нарича се Маки. Маки Кикумото. Като дъщеря ми е. Когато Сьосуке загина, тя зае мястото му в семейството.

Девойката се усмихна и наведе глава. Дългите й прави коси бяха вчесани по старинен обичай. Но се усмихваха само устните, а очите ме гледаха с неприязън. „Приятелството ви беше така силно, че ти го погуби“ — сякаш така казваха.

— Помолих я да присъствува на нашия разговор — продължи Кайда, — нали темата има непосредствено отношение към нея.

Ние се захванахме да вечеряме и известно време цари мълчание. Скариди и бяло вино. Трябва ли да казвам, че питието бе превъзходно. С благодарност погледнах старецът: колко хубаво беше, че не предложиха да се срещнем в моята схлупена бърлога. Все още в душата ми тлееше някакво самолюбие. И в този миг долових затаена болка в очите на Маки. А може би състрадание към стария Кайда?

Когато привършихме със супата и разменихме безброй думи в празни светски приказки, Кайда решително произнесе:

— Мисля, че е време да поговорим сериозно.

Лицето на девойката се напрегна.

— Не много отдавна на Хокайдо се появи загадъчната машина-робот. Наричат я колата-убиец. Сигурно сте слушали за нея?

— Естествено. Всички говорят само за нея.

— Мда-а… Е, вие какво мислите за това?

— Просто не мога да си го обясня. Това е всичко, което ще кажа. Разбира се, че е робот с електронен мозък. Тук няма нищо необикновено. Но трябва някъде по пътя да й свърши бензина? Тя не може да се движи сама по себе си. Чудеса няма!

Старецът навлажни с език изпръхналите си устни и кимна.

— Но ако допуснем, че машината се управлява не от обикновен компютър, а от самоорганизираща се система, подобна на човешкия разум? — бавно изрече той.

— Не може да бъде! — усъмних се искрено. — До сега никой не е създал такова мощно кибернетическо устройство с толкова малки размери! По-лесно е да се свърже жив човешки мозък с машината.

— Какво пък… — Старецът отново кимна и някак си се сви, сбръчка, а от краищата на устните му сякаш течеше чудовищно напрежение. — Ти отгатна…

Аз замръзнах на мястото си:

— Откъде ви е известно това?

— Известно ми е, защото аз го направих.

Внезапно заговори девойката и гласът й, който прозвуча за пръв път през тази вечер, беше напълно безстрастен:

— Самедзима-сан, Сьосуке е жив. Поне разумът му е жив. А машината е просто обвивката, в която той съществува.

— Сега вече напълно разбирам, че съм направил непростима грешка — дрезгаво проговори Кайда. — Може да се оправдавам, че това е сляпа родителска любов, воля на покойния… Но все едно не трябваше да допускам това безумие.

— Значи вие сте поставили мозъка на Сьосуке в блока за управление на колата? — направо бях пресипнал от вълнение и собствения ми глас изглеждаше напълно чужд.

— Сьосуке беше като омагьосан от колите — отвърна Маки вместо стареца. — Машини, скорост, — за това живееше. И не искаше след смъртта си да се раздели. Дори когато плътта му умря… И чичо… Не, ние не можехме да пренебрегнем последната му воля!

Това ме порази като гръм. Веднага в това не можеше да се повярва. Разбира се, съвременната бионика бе постигнала необикновени успехи, а и с операции по хомопластика няма да удивиш никого. Но с човешкия мозък!… Да го свържат с електронна система! Кайда сякаш прочете мислите ми и каза:

— Както ви е известно, аз разполагам с много средства. Заплатих тази сложна операция. Естествено имаше риск… но всичко мина успешно. Разумът на сина ми оцеля и оживя. Сьосуке се превъплати в красив спортен автомобил, направен по специална поръчка с газотурбинен двигател и шаси на последен спортен модел. Смятах, че имотите ми на Хокайдо са достатъчно обширни, но…

— Той не е пожелал да признае определените му граници и е започнал да преследва и унищожава минаващите по шосето коли.

— Да, вие сте напълно прав. — В гласът на стареца се долови отчаяние. — Изглежда, постепенно губи ума си. С какво друго да се обясни? Но не разбирам защо? В него сякаш се е вселил зъл дух. Но както и да е, време е да го спрем. За щастие, още никой не се е сетил, че убиецът е човешки мозък. Операцията бе направена в най строга тайна. На лекарите им беше добре платено, за да си държат езика зад зъбите. Така че засега тайната не излиза наяве…

— А как си го представяте? Та той е на кола, която няма равна на себе си. Вие сами казахте, че е направена по специална поръчка. Трудно ще бъде дори да се настигне.

— Затова и ви се доверихме. Вие сте били приятели със Сьосуке и заедно сте участвували на състезания. Познавате навиците му, характера му и начина на каране. Никой, освен вие, не ще успее да го хване. И Кола съм ви приготвил. Също е направена по поръчка. Но уви, равностойна е на неговата!

— Виждам, че всичко сте премислили — измърморих аз. Необяснима мъка закипя в гърдите ми. Аз вече не съм същия и не мога да карам както преди!… Но как да им го обясня?

— Нали вината е ваша — изведнъж тихо пророни Маки. — Вие го лишихте от телесната му обвивка. Да, такава беше волята му. Но може би, именно отчаянието, неудовлетвореността от новото тяло го е довело до умопобъркване? Вие трябва да му помогнете.

— Как? Разбирате ли какво говорите?! Да допуснем, че унищожа колата. Но тогава ще загине и той!

— Съгласен съм на всичко — глухо каза старецът. — Имам ви пълното доверие.

Гърлото ми се сви. Каква клопка, от която изход няма…

— Е, добре. Ще се постарая нещо да направя — изцедих с последни сили.