"Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)" - читать интересную книгу автора (Конфуций)БЛАГОРОДНИЯТКойто не открива волята на небето, не е Благороден. Който не познава ритуалите и формите не може да стъпи на здрава основа. Който не разбира смисъла на думите, не може да разбира хората. А който не разбира хората, той не е Благороден. XX, 3 Благородният мисли при всяко свое намерение за добрия път, а не как би могъл да спечели, за да поддържа живота си. И за селянина има времена, когато гладува. Успехът от ученето може веднъж да бъде високо възнаграждение. Но Благородният мисли само за въздействието на добрия път. Беднотията не го засяга. XV, 31 Какво представляват угризенията? Щом една страна се управлява според добрия път, Благородният може да приема възнаграждения. Когато обаче една страна не се управлява в съответствие с добрия път, той при възнаграждения изпитва угризения на съвестта. XVI, 1 Когато в една страна цари добрия път, бъдете смели в думи и дела. Когато обаче той не цари, бъдете смели само в делата, но въздържани в думите! XIV, 4 Целта на Благородния е да бъде човек с характер. Обикновеният човек мисли за имота си. Там, където Благородният мисли за наказание, обикновеният мисли за бягство. IV, 11 Който властва със силата на своята личност, е като полярната звезда, която неизменно остава на мястото си в едно и също положение, докато малките звезди й отдават почит. II, 1 Образованият, който иска да следва добрия път, а се срамува от лоша дреха и проста храна, не заслужава човек да се съветва с него и да слуша мнението му. IV, 9 Той може да изложи в разговор здрави виждания; но дали действително е Благороден, или просто си придава важност, не може да се каже лесно. XI, 20 Нека приемем, че бих убил тези, които не следват добрия път, и бих подкрепял само онези, които го спазват. Какво би казал за това? Ти си поставен да управляваш, а не, за да убиваш. Ако искаш доброто, народът скоро ще стане добър; същественото у Благородния е като вятъра. Същественото у обикновения човек е като тревата. Когато вее вятърът, тя няма друг избор, освен да се прегъне. XII, 19 Надделява ли суровата сила на природата над образоваността, резултатът е всеобща първобитност. Надделява ли образоваността, резултатът е педантичността на писаря. Само правилното съчетание на природна сила и образованост създава Благородния. VI, 16 Благородният не е инструмент за всекиго. II, 12 Твоят учител божествен светец ли е? Ако той е божествен, то как става така, че притежава толкова много практически умения? Небето е определило него да стане светец; но е също така правилно, че притежава много практически умения. Канцлерът е прав, като казва това за мен; на младини живеех в скромни условия. Затова имам много практически умения, що се отнася до ежедневния живот. Но в полза ли е на Благородния да притежава много практически умения? Не, той от нито едно не се нуждае. IX, 6 По-добре би направил, ако попиташ някой опитен селянин. По-добре би направил, ако отидеш при някой стар градинар. Фан Чи не е Благороден. Ако високопоставените следят за ритуалите и формите, никой от народа няма да посмее да бъде непослушен. Ако те са верни и порядъчни, никой от народа няма да посмее да се отклони от истината. Ако един Благороден е такъв, отвсякъде хората с децата на гърба ще се тълпят около него. За какво му е да се занимава със земеделие? XIII, 4 Три са пътищата на истински Благородния. Аз по нито един от тях не стигнах далеч. Защото, който наистина е добър, никога не е нещастен; който наистина е мъдър, никога не е смутен; който наистина е храбър, никога не изпитва страх. Учителю, това е твоят собствен път. XIV, 30 Той се възпитава във всичко, което върши, да бъде старателен. Не може ли да стигне по-далеч? Той може да стигне дотам, че да облекчи съдбата на цял народ. Тогава дори Яо или Шун не биха могли да го корят. XIV, 45 Благородният трябва да се пази от три неща: На младини трябва да се пази от сладострастието, докато кръвта и жизнените му сокове се успокоят. Щом стигне разцвета на годините си, а кръвта и жизнените му сокове окончателно са се уравновесили, трябва да се пази от разпри. Щом остарее и жизнените му сокове започнат да отмаляват, трябва да се пази от скъперничество. XVI, 7 Благородният трябва да се бои от три неща: От волята на небето, от великите мъже и от думите на божествените мъдреци. Малкият човек не познава волята на небето, затова се надсмива на божествените мъдреци. XIV, 8 Сигурно има нещо, което Благородният мрази. Да. И той изпитва омраза. Той мрази тези, които определят какво заслужава ненавист у другите. Той мрази тези, които живеят на ниско равнище и сквернят онези, които стоят над тях. Той мрази тези, които се възхищават от храбри дела, а пренебрегват ритуалите и формите. Той мрази тези, които са делови и предприемчиви, но са избухливи по природа. Аз мисля, че има неща, които и вие мразите. Аз мразя тези, които приемат хитростта за мъдрост, неподчинението за храброст, бръщолевенията за истина. XVII, 24 Три грешки съществуват в общуването с Благородния: да говориш, без да си приканен — това подсказва, че си дързък и натрапчив по природа; да не говориш, когато те приканват — това значи потайност; да говориш, без да следиш лицето на другия — това значи да си сляп. XVI, 6 Благородният не трябва да седи на черга, която не е постлана порядъчно. X, 9 Благородният си дава толкова труд, за да разкрие що е правда, колкото обикновеният човек, за да открие кое носи печалба. IV, 16 Благородният строи върху това, що е право; той приема ритуалите и формите като насока, за да осъществи онова, което е право. Той знае мярата в своите намерения и е упорит в осъществяването им. Такъв е истински Благородният. XV, 17 Ако Благородният е ненадежден, ще загуби уважението на стоящите под него; той няма и да има повече здрава почва за собственото си възпитание. Той най-напред и най-вече трябва да се научи да се отнася лоялно към стоящите под него, да спазва обещанията си и да не се сприятелява с тези, които не са от неговия сой. Ако той намира, че е допуснал грешка, не бива да се страхува от това, че трябва да я признае и да поправи поведението си. I, 8 Благородният никога не яде до пресищане; в дома си не изисква удобства; в работата си е прилежен и предпазлив в изказванията си; той общува с тези, които следват добрия път, и с това отстранява недостатъците си. За такъв човек може наистина да се каже, че има усет към ученето. I, 14 У дома, в родния му край, неговото държание е естествено и непретенциозно, сякаш се страхува да каже нещо. Но в храма на предните, а също така и в двореца, той говори ловко, макар и да подбира много старателно думите си. X, 1 Когато в двореца разговаря с подчинените на министрите, той е любезен и общителен; а говори ли с министрите, той е въздържан и съблюдава етикецията. В присъствието на господаря той е предпазлив, но непринуден. X, 2 Когато съселяните му пият вино, той напуска тържеството, щом най-старите от селото си отидат. Извършват ли съселяните му ритуала на прогонване на злите духове, той си слага официалната одежда и застава на източните стъпала. X, 10 Щом почине приятел, който няма роднини, той казва: „Погребението на мъртвия е моя работа.“ Получи ли от приятел подарък, той не пада на колене, дори кола и кон да са. Позволява си това, само ако му изпратят пожертвувано месо. X, 15 Качи ли се на кола, той се изправя и хваща поводите. Докато кара, не се обръща, не говори бързо и не сочи с пръст. X, 17 Изискванията, които поставя Благородният, се отнасят за самия него. Тези, които поставя малкият човек, се отнасят за други. XV, 20 Благородният не се тревожи, че не заема служебен пост. Неговите мисли се занимават с това, дали той притежава качествата, които позволяват да заеме поста. Не го е грижа, ако не намира признание, но усърдно върши онова, което с право би донесло признанието. V, 14 Благородният се измъчва от мисълта, че му липсват способности, но не и от това, че други не искат да признаят заслугите му. XV, 18 Благородният насочва вниманието върху добрите черти на други, не върху недостатъците. Малкият човек прави обратното. XII, 15 Благородният не се тревожи и не се страхува. Зе-ма каза: Щом Благородният погледне в себе си, не намира петно. Защо тогава да се тревожи или да се страхува? XII, 4 Какъв трябва да бъде човек, за да го наричат наистина образован? Трябва да бъде строг и точен, същевременно обаче да проявява и снизходителност. Тогава могат да го наричат наистина образован: строг и точен към поведението на своите приятели, снизходителен — спрямо братята си. XIII, 28 Право ли е дори и Благородни да бъдат сполетени от такава беда? Благородният може да издържи на нещастието; само малкият човек губи равновесие, щом изпадне в нещастие. XV, 1 Благородният, който е образован и знае как в ученето си трябва да се подчинява на ограниченията чрез ритуали и форми, вероятно няма да попадне на погрешен път. XI, 25 Само обикновени хора чакат, докато напреднат в ритуали, форми и музика, преди да заемат пост. Благородният може да си позволи едва по-късно да се занимава с ритуали, форми и музика. Дори да одобрявам казаното, аз бих застанал на страната на тези, които първо се учат. XI, 1 За Благородния в света няма нито враждебност, нито привързаност, той винаги стои на страната на правото, където и да го открива. IV, 10 Всички други имат братя, само аз нямам. Чул съм да казват: „Животът и смъртта са повеля на небето; имотът и чинът зависят от волята на небето“. Когато Благородният е работлив и не си губи времето и когато е вежлив към другите и спазва ритуалите и формите, тогава всички са негови братя. Как може истински Благородният да се оплаква, че няма братя? Който е с характер, никога не остава самотен; той винаги намира приятели. IV, 25 Сред Благородниците няма съперничество, освен при стрелбата с лък. Но и тогава те се покланят и отстъпват място един на друг, когато отиват на стрелбището и когато след това стигнат до почерпката. Дори в състезание остават все Благородни. III, 7 Имот и чин желае всеки. Ако могат да бъдат придобити единствено за сметка на добрия път, човек трябва да се примири с това, че е необходимо да се лиши от тях. Бедността и ниския ранг всеки ги ненавижда! Но ако могат да бъдат избегнати единствено за сметка на добрия път, човек трябва да приеме, че е необходимо да се примири с тях. Ако Благородният някога престане да бъде добър, той вече не заслужава това звание. Никога, дори за миг, Благородният не напуска пътя на добротата. Никога не се оставя да бъде изкаран от равновесие, че да се отклони; той никога не се разколебава. IV, 5 Зависи какво разбираш под влиятелен. В държавната служба да бъде благонадежден, за да спечели признание; в службата към управляващата династия да бъде също така сигурен, за да се сдобие с почит. Това обяснява какво означава да си известен; но то не обяснява какво значи да си влиятелен. За да е влиятелен, човек трябва да е праволинеен и да обича правдата. Той трябва да проверява думите на хората, да следи изражението им и да разбира, че трябва да бъде внимателен към другите. Такъв човек, бил той в служба на държавата или на управляваща династия, навярно ще е влиятелен; докато този, който стане известен, ще се сдобие със звание на добър човек благодарение на външното си поведение, при което обаче заради обноските си ще бъде наречен лъжец. Който предявява претенциите си с достатъчно самочувствие, той може да бъде сигурен, че в държавата или в службата към династия ще намери признание. XII, 20 Благородният може да влияе върху тези, които стоят над него; малкият човек влияе само на тези, които стоят под него. XIV, 24 Благородният може да разглежда един въпрос от всички страни без предразсъдъци. Малкият човек е пълен с предразсъдъци и може да разглежда един въпрос само от една страна. II, 14 Благородният не бива да се грижи за дребни неща, а трябва да бъде натоварен с висока отговорност за велики дела. Малкият човек не бива да бъде натоварен с висока отговорност, но той трябва да се грижи за дребните неща. XV, 33 Боя се, че ти трудно ще се примириш с отсъствието на порядъчен начин на живот. Ако един истински Благороден слезе при тях, то човек няма защо да се тревожи повече за липсата на порядъчен начин на живот. IX, 13 Възможно е да си благороден, без обаче да си добър. Но никога не е имало добър човек, който да не е бил благороден. XIV, 7 Учтивост, която не се подчинява на ритуалите и формите, става досадна. Предпазливост, която не се подчинява на ритуалите и формите, се превръща в боязън, прекалената смелост — в лекомислие, непреклонността — в грубост. Когато една птица умира, нейната песен трогва сърцето. Когато човек е на умиране, неговите думи добиват значение. Благородният, който следва добрия път, поставя над всичко три неща: в поведението и жестовете не бива да се открива дори следа от буйност и високомерие; погледът и изразът на лицето трябва да излъчва доверие; в това, което казва, той старателно трябва да подтиска грубото и непристойното, дори и в тона на гласа си. Що се отнася до реда на култовите съдове и прочие, то за него трябва да се грижат тези, в чиито задължения влизат съответните дейности. Погребението на Благородния не бива да е негова грижа. VIII, 4 Благородният е горд, но не търси разпри; той се присъединява към хора, но не и към партии. XV, 21 Благородният има достойнство, но никога не е високомерен; простият човек е високомерен, но няма достойнство. XIII, 26 При първия признак на немилост срещу него Благородният става и си отива. X, 18 От Благородният се очаква постоянство, а не сляпо послушание. Благородният се приспособява, но не се подчинява; простолюдието се подчинява, но не умее да се приспособява. XIII, 23 Трябва ли Благородният да възхвалява смелостта? Благородният отрежда първото място на правдата. Ако Благородният е смел, а не се придържа към правдата, както подобава, том се превръща в размирник. Ако малкият човек не се придържа към правдата както подобава, той се превръща в крадец. XVII, 23 Благородният е спокоен и непринуден; малкия I човек е избухлив и раздразнителен. VII, 36 Човек лесно може да обслужи Благородния, но е трудно да го удовлетвори, защото, ако човек се опита да го удовлетвори по начин, несъвместим с добрия път, гой повече няма да иска да има нищо общо с това. Ако обаче той приеме услугите на други, ще очаква от тях само това, на което те са способни. Обикновените хора трудно се обслужват, но лесно се задоволяват. Дори човек да се опита да ги удовлетвори по начин, несъвместим с добрия път, те ще са съгласни; но когато приемат услугите на други, те ще очакват от тях да вършат всякаква работа, без оглед на техните сили. XIII, 25 Ако князът на Вай те покани да управляваш страната вместо него, какво би направил на първо място? Бих внесъл ред първо в езика. Правилно ли чух? Това, за което попитах, няма нищо общо с езика. Защо ще внасяш ред в езика? Колко ти е тромава мисълта! Благородният трябва по възможност да се въздържа, щом става реч за неща, от които не разбира. Ако езикът е неточен, то това, което се казва, не отговаря на онова, което се има предвид. А щом това, което се казва, не отговаря на онова, което се има предвид, то това, което е необходимо да се извърши, не може да се направи; ритуалите и формите не могат да въздействат; тежките и леките наказания ще бъдат безрезултатни и хората няма да могат да се изявяват. Затова Благородният се нуждае от език, с който човек да се изразява съвсем ясно, да говори само за това, което предстои да извърши. От това, което казва, Благородният нищо не оставя на случайността. XIII, З Благородният прави добре, ако е бавен в словото, но бърз в делата. IV, 24 Кой е истински Благороден? Този, който не проповядва това, което върши, преди да е сторил онова, което проповядва. II, 13 Благородният има основание да е тъжен, ако приключва дните на живота си, без да си е създал име! XV, 19 Да учиш и да си припомняш ученото в необходимия момент — това не е ли радост? Не е ли прекрасно, когато пристигнат приятели отдалече и не се огорчаваш, ако твоите заслуги не бъдат признати от тях. Не е ли това, в крайна сметка, което можем да очакваме от Благородния? I, 1 |
|
|