"Сградата" - читать интересную книгу автора (Крачунов Красномир)

8.

Коридорът, в който се озова, изглеждаше безкраен. Смутено се заоглежда ту в едната, ту в другата посока, и като не видя нищо обезпокоително, се разсмя облекчено. Та той вече е вътре, вътре, вътре в системата! Влязъл ли си веднъж, станал ли си Служител, неин верен или неверен член, нямаш път назад. Целта е достигната. Сега трябва да си намериш мястото и животът ти ще тръгне по утъпкания път.

Накъде да тръгне всъщност?

Постъпи по детски. Затвори очи и се завъртя няколко пъти, докато загуби ориентация. Отвори очи. Виеше му се свят. Опря се на стената. Накъде беше ляво или дясно, напред или назад, вече не знаеше, нито пък го интересуваше особено.

Всички пътища водят за Рим!

Пое напред! Вървеше леко и наперено. Тялото му се дърпаше нагоре, сякаш земното притегляне липсваше. Напрежението в главата му намаля и мътилката се стопи.

Мислите му свободно се разиграха. Вдъхновението го насочи към нова интересна тема. Та той попада в друг обществен слой! По-висок и по-чист. Добре заплатен. И най-важното за индивида — движение нагоре към висините на йерархията, към удоволствието и безгрижието, където могат да ми се скарат, да ме накажат, но никога няма да ме изгонят.

Деловитостта надделя над еуфорията.

Необходимо бе да знае накъде отива. Извади документите и сред тях върху изящната хартия потърси направлението си. Ето го: трябва да се яви в стая №10865.

Вървя достатъчно дълго, преди да се увери, че нещо не е наред. Коридорът изглеждаше все така прав и не показваше никакво желание за промяна. Вгледа се в подробностите. Забеляза следите на всеобща занемареност и първоначално пренебрежение. По стените бе лепната бяла постна боя, от най-евтината, и отдавна бе успяла да се напука, на места да изпада и да покрие пода със сивобял неприятен прах. Обърна се и видя собствените си следи, умрели мухи и хлебарки, а безброй пукнатини по тавана създаваха илюзията за скорошно срутване. Точно пред него някакъв голям паяк се спускаше от паяжината си по тънка нишка и предизвикателно се полюляваше. А далечината не предлагаше нищо ново.

Щом вещите не желаят да се променят, човек трябва да промени поведението си!

Разсъждаваше по аналогия. Допря ръка до стената, потрепера от неприятната мокра хладина и се задвижи както преди малко в лабиринта на Парадния вход. Но нищо не стана. Тогава да обърне посоката — започна да се връща. Отново нищо. Премести се на отсрещната стена. Най-после постъпи правилно.

Стената се разтвори!