"Конникът на апокалипсиса" - читать интересную книгу автора (Николов Любомир)

3

Отец Фиделиус приема отговора ти с явно недоверие.

— Странна работа, благородни рицарю. Доста време ви е трябвало, за да размислите. Дали пък неочакваното решение не се дължи на нощния мрак в гората преди кръстопътя?

Лицето ти пламва, но полагаш усилия да отговориш спокойно:

— Ако правилно ви разбирам, отче, вие намеквате, че съм се изплашил. Грешите. Но и да беше така, на ваше място не бих осъждал човек, който е проявил благоразумието да не тръгва слепешком срещу неизвестни опасности.

— Само че вие тръгнахте, млади графе! — саркастично възкликва отец Фиделиус. — А малодушието си остава малодушие, с каквито и имена да го прикриваме. Е, какво ще речете сега?

Яростно изтегляш меча от ножницата. Абатът изплашено отскача назад, но ти хващаш оръжието с две ръце и бавно го поднасяш пред лицето му. В светлината на кандилото, което държи единият монах, ясно личат кървавите петна по острието.

— Ето, това ще река, отче. Не исках да се хваля, но Господ ми е свидетел, че ме принудихте. По пътя ме нападнаха. Бяха петима. Двама вече няма да тормозят мирните пътници, а и третият кой знае дали ще се оправи. Останалите избягаха.

За момент абатът сякаш не знае какво да каже и само се вглежда мълчаливо в окървавеното острие. Отбележи, че печелиш 20 точки престиж пред отец Фиделиус и премини на 113.