"Пъклената кула" - читать интересную книгу автора (Николов Любомир)

Епизоди

1

— Хей, къде се бавиш? — отеква от долния етаж гласът на стария маг.

Стреснато надигаш глава. Отново си се унесъл в мисли. Хубава работа. Само това остава — да реши господин Едолон, че си заплес. Не бива да го разочароваш още от първия ден!

Хвърляш последен поглед из таванската стаичка. Подредена е скромно, но уютно — голямо легло, маса, два стола, шкаф за дрехи и емайлиран умивалник. Вече си проверил шкафа — новичките дрехи в него са тъкмо като за теб. Личи си, че господин Едолон има намерение да се грижи добре за своя чирак.

Излизаш от стаята и изтичваш надолу по стръмната стълба. Господин Едолон е във вестибюла и нетърпеливо потропва с крак.

— По-живо, момко! Слушай ме сега. Мислех да поговорим подробно, но днес ще имам да свърша нещо важно. Затова стой тук и ме чакай. Ако ти стане скучно, хвани се на работа. Можеш да донесеш вода, да нацепиш дърва, да измиеш пода… И не пипай нищо, ако не си сигурен за какво служи! Разбираш ме, нали?

Без да чака отговор, той припряно излиза и затръшва вратата зад гърба си.

Захващаш се за работата с усърдие, което би изумило майка ти. Държиш непременно да покажеш на господин Едолон, че е направил добър избор. Само че когато идва следобедът, вече цялата работа е свършена и просто нямаш какво да вършиш повече. А това е най-лошото от всичко, което може да ти се случи. Пък и започва да те мъчи любопитство. Тоя господин Едолон май не разбира много от момчета, щом ти забранява да пипаш едно или друго. Та нали тъкмо това е най-голямото изкушение!

Дълго се колебаеш пред прага на личния кабинет на вълшебника.

Ако решиш да влезеш, мини на 44.

Ако смяташ, че ще е по-разумно да изчакаш кротко завръщането на господин Едолон, прехвърли се на 26.