"Пъклената кула" - читать интересную книгу автора (Николов Любомир)

3

С всяка твоя крачка напред дневната светлина става все по-ярка. Бързаш натам — към свежия въздух, към свободата. От двете страни на коридора зеят мрачни врати към отдавна изоставени помещения, но ти не им обръщаш внимание. Какво те интересуват жилищата на някогашните гарнизони? Напред, само напред!

Изходът вече е съвсем близо… ала внезапно спираш пред непреодолима преграда. Коридорът завършва с бездънна пропаст. Някога над нея е минавал мост — удобен както за минаване, така и за отбрана срещу нахлуващи врагове. Ала сега от моста са останали само двата назъбени края… и двайсет крачки пустота между тях.

Стенейки от разочарование, ти сядаш на прашните каменни плочи. Отвън долита примамливият шум на вятъра в дървесните корони, ала сега този звук прилича на подигравка. Захапваш устни… и рязко надигаш глава.

Не ще и дума, пропастта е прекалено широка. Да се опиташ да я прескочиш би било безумие. Така е. Но какво ще стане, ако в момента на скока разгърнеш вълшебен лист с магия ТЕЖЕСТ?

Планът е изкусителен. Ако имаш необходимата магия и дръзнеш да го осъществиш, премини на 95.

В противен случай ще трябва да се върнеш обратно и да избереш една от останалите посоки:

Нагоре по спиралната стълба — на 89.

Надолу по стълбата — на 233.

По мрачния тунел, който води към източния склон — на 54.