Любомир СагаевКнига за операта

ПРЕДГОВОР

Излизането от печат на това ново, вече четвърто издание на „Книга за операта“, говори преди всичко за постоянно нарастващия интерес сред широките слушателски кръгове към оперното изкуство, както и за назрялата необходимост и от други подобни български книги и помагала за различните музикални жанрове, чрез които всеки любител ще има възможност да попълва своите знания и да повишава музикалната си култура и естетически вкус.

Когато през 1964 г. бе издадена за първи път „Книга за операта“, тя съдържаше всичко 71 опери, от които само 11 бяха от български композитори. В сегашното си разширено и подобрено издание книгата обхваща вече 132 опери, от които 33 — български. Високият процент български творби е доказателство за големия подем, в който се намира родното оперно творчество. С броя на включените 33 опери съвсем не се изчерпва всичко, създадено от българските композитори в тази област. Само по време на отпечатването на книгата на сцените се появиха нови творби — триптихът „Парадокси“ от Парашкев Хаджиев, „Тракийски идоли“ от Марин Големинов, „Пътуване към Кларис“ от Найден Геров, оперната версия на „Истинска апология на Сократ“ от Симеон Пиронков, детските опери „Приключенията на Тошко Африкански“ от Ал. Йосифов и „Снежанка и седемте джуджета“ от Ат. Косев. Чакат сценичната си реализация още редица опери, между които „Наследството“ от Кр. Кюркчийски, „Прикованият Прометей“ и „Чичовци“ от Лазар Николов, „Аз, Клавдий“ от Парашкев Хаджиев, „В полите на Витоша“ от Михаил Пеков, „Цар Самуил“ от Димитър Сагаев, „Почивка в Арко Ирис“ от Найден Геров, „Печалбата“ от Жул Леви, произведения от Румен Бальозов, Владимир Панчев и др.

Въпреки разширения обем на книгата и сега в нея не са намерили място много от оперните шедьоври. Това се дължи не на някакво подценяване. Дадено е предпочитание на изпълняваните у нас произведения. Това е причината и композитори като Рихард Щраус, Леош Яначек, Стравински да бъдат застъпени само с по една творба.

Книгата има в известна степен енциклопедичен характер. Освен фактическите данни за авторите и творбите, в нея се съдържат сведения за музикалните епохи и стилове, засегнати са проблеми от историческо и идейно-естетическо естество, посочват се някои от тенденциите на различните музикални школи и пр.

Старал съм се да предам в най-достъпен вид музикалния анализ върху отделните произведения. Стремил съм се да разкажа съдържанието сравнително подробно и то във версията, която е възприета у нас.

Любомир Сагаев