"Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))" - читать интересную книгу автора (Коган Маха)

БЯЛОТО БРАТСТВО НА ШАМБАЛА

Шамбала е необходимо място, където духовният свят се съчетава с материалния. Както в магнита съществува точка на най-голямо притегляне, така и в планинската обител се отваря вратата на Духовния свят. Самата височина Харизанкара подпомага магнитния ток. Стълбата на Яков е символ на нашата Обител. Но за света все още е трудно да приеме, че група, получила знание чрез упорит труд, може да се обедини в името на общото благо. (2–2.1.5)

Опитното знание ни е помогнало да намерим удобно място, където токовете позволяват по-леко да се подържа връзка в различни направления. (2-З.5.118)

Шамбала се появява в най-различни образи във връзка с понятието на века. Изучавайки целия цикъл от легенди на Азия, може да се достигне до най-древните Учения, свързани със Сибир, като най-неизвестната първоначална част на Материка. (8.41)

Невъзможно е да се приеме всичко написано за Братството като истинско. Много е смесено с представите за Ефирния (Тънкия) свят, много лични блянове се преплитат с действителността. Съществуват много предания за различни несъществуващи раси и материци. Хората отнасят към занимаващите ги понятия различии подробности, без да се съобразяват с тяхната разнородност и разновременност. (12.69)

Често могат да се чуят разкази за възникването или унищожението на Братството… Много спорове и много недоумение предизвикват подробностите за устройството на Надземния свят и Братството. Най-често, обаче, то въобще не се признава за съществуващо. (12.116)

Първоосновата на Братството е заложена не като убежище, а като средоточие на мисълта. Ако обединението на мислите дава увеличение на енергията в непрекъсната прогресия, то, естествено, трябва да се съберат заедно силните мисли. (12.586)

Смисълът на Братството се заключава в обединението на пър-вичната енергия. (12.290)

Братството не е убежище, а маяк на Светлината, подобно на стражева кула. Хората нерядко смятат, че Братята са се спасявали от някакви гонители, но това не е вярно. Уединението на Братството е предизвикано от съвсем други причини. Като маяк на ви-сока скала то предлага своите знания за спасение на човечеството. (12.461)

Огнища на Братството е имало в няколко страни, но при настъпването на сроковете тези огнища са се събрали в една твърдина. Така те са концентрирали силите си в място устойчиво геологически и духовно. (12.195)

Народите на Азия са съхранили паметта за Братството. Те пазят в дълбините на сърцето си мечтата за истинското Прибежище. Сърцето няма да разкрие своите мисли за спасителната Община, но сред грижите ще си спомни, че някъде зад върховете живеят застъпници за народите. Самата мисъл за тях вече прочиства съзнанието и изпълва с бодрост. Затова нека уважаваме тези, които не излагат на показ своето най-ценно съкровище. (12.593)

Даже и в старото Мексике са знаели за Свещената планина, където живеят Избрани хора. Нищо чудно, че всички народи на Азия пазят спомена за тази планина. Всеки описва Шамбала по своему. Някои говорят и за местопребиваването на Великите Риши. Мястото е обрисувано сравнително правилно, но непоканеният няма да го достигне. Ние трябва да бъдем открити не геог-рафски, а в духа. Нека не се забравя къде са истинските врата. (12.16)

В Индия и Тибет свято пазят идеята за Братството. За него дори и не се разговаря. Имена не се споменават и по-скоро ще отричат неговото съществуване, отколкото да предателстват. Самите предания за Братството се съхраняват със свещените книги. (12.19)

Може да се забележи как народите постепенно изместват предполагаемото място на Шамбала на север. Някои искат да скрият мястото на нашата Обител. Някои искат да избягнат отговорността да влязат в допир с нещо трудно достъпно. Излиза, че всички народи знаят за съществуването на защитената Страна, но считат себе си за недостойни тя да се намира в тяхната територия. Но в Тънкия свят знаят за нас повече, отколкото на Земята. (13.51)

Във всяка легенда има зрънце истина. Разказват за подземния народ Агарта, какъвто в действителност няма, но зараждането на сказанието е тясно свързано с нашата Обител. При нас подземните ходове са доста разпространени. В други предания се говори за легендарната страна Беловодие или за Небесния Йерусалим. И двете сказания имат отношение към нашата Обител… Нерядко ние сами ограничаваме съдържанието на легендите, защото в противен случай познаването на месността би разкрило много. Също понякога се налага със заплаха да се забранява пристъпването на оределени граници. (13–63)

В преданията са се запазили легенди за Свещения камък, наричан Граал, но истинският му произход не е споменат. Той произлиза от забележителния терафим на Братството, представляващ послание на Дапечните светове, съхранил в себе си техните вибраци. Част от този метеор пътешества по света, появявайки се в ръцете на избрани от Братството хора. Именно неговото местонахождение е определило и основаването на Шамбала, задълбочавайки химического значение на Обителта. (13–134)

Братството има във всички векове особени Ашрами. Много от тях са били преместени, но Средоточието е останало постоянно в скалистите кули. (12–594)

Много Ашрами са били принудени да се преместят в Хималаите, тъй като атмосферата на другите места е станала невъзможна. Последният Египетски Ашрам е трябвало да се премести в Хималаите, поради очевидните за всекиго събития в самия Египет и принадлежащите му владения… Ние сега не напускаме Обителта и само в ефирно (тънко) тяло пребиваваме на по-далечни разстояния. (13–19)

Няма да говорим за точного време на възникване на нашего място. Катаклизмите са създапи подходящи условия и при нашите знания можем да запазим Центъра от неканени гости. Появата на яростни врагове ни е позволило да затворим входовете още по-плътно и да обучим съседите си упорито да мълчат. (3–72)

Ние не сме военолюбиви завоеватели, но все пак имаме представа за нашите врагове и не се заблуждаваме относно тяхната многочисленост. Лъченията, газовете и въздушната охрана са много ефективни външни средства, но най-ефективни са въздействията на психическата енергия. Така че, ние изобщо нямаме намерение да играем ролята на беззащитни овчици. Реалното знание е готово за отпор. Не е в наш стил да плашим, но сме длъжни да предупредим: „Пази се, невежа!“ (3–186)

Крепостта Чунг прилича на естествена скала. Не е трудно да се прекъсне достъпа до Твърдината. Малко срутване може да прикрие постройката отдолу. Един не голям бент може да превърне потока в езеро и да промени за кратко време цялата местност, когато настане времето за това. Някои хора могат и да се усмихват лекомислено предполагайки, че някоя от изпратените експедиции все някога ще успее да премине през дефилето. Но да не забравяме, че още преди преобразуването на месността силата на мисълта ще отклони всеки керван. Химическите въздействия също няма да допуснат любопитните.

И най-усъвършенстваните самолети не могат да определят нашето място. Отшелниците, живеещи по околните пещери, съставляват незаспиваща стража. Пътници могат да разказват как понякога срещнатият садху (пътуващ монах) настоятелно ги е убеждавал да тръгнат по определено направление, предупреждавайки ги за опасностите по другите пътища. Садху знаят за охранявната местност и могат да пазят тайна. Самите те могат да наподобяват и разбойници, но пред свещената тайна са надеждни стражи. (13–1)

Твърдината Чунг представлява средоточие на трите свята. Такова единение е възможно благодарение на това, че някои Учители се намират в земното си тяло, но могат да отделят и ефирната си същност, а други пребивават в тънкото си тяло, но могат лесно да се приближат и до Плътния свят.

Хората се надяват да намерят Твърдината, но не разбират, че такова нахлуване може да бъде пагубно за тях. Нека по-добре те да се радват на факта, че някъде съществува един вид стълба между световете. Само по себе си едно такова осъзнаване вече е мост към Надземното съществувание. (13–448)

Ние можем да бъдем видяни и в плътно, и в ефирно (тънко) тяло, но поради съпътстващото такова възприятие напрежение ние позволяваме да се види само лицето или ръката, за да не причиним сътресение. Има разлика във вибрациите на обикновенното тънко тяло и нашето такова. Нерядко хората виждат материализация (на ефирни същности) без особено сътресение, но нашите вибрации са с друго напрежение. В тях има и радост, но и такова напрежение, че не всяко сърце може да издържи. (13–5)

Всяко от нашите три състояние (на пребиваване) има съществени отличия от обикновените такива. Така плътното състояние е дотолкова изтънчено, че едва ли би могло да се нарече земно. От своя страна тънкото състояние дотолкова се е асимилирало със земната атмосфера, че съществено се отличава от елементите на Тънкия свят. И накрая третото състояние, намиращо се между тънкото и плътното, представлява небивал феномен. (13–16)

Ние познаваме определено вещество, съхраняващо равновеси-ето и дълговременността на организма. Няма да назова пълния му състав, защото за плътното състояние то може да бъде разру-шително. В земните условия даже валерианът може да бъде твърде силен за някои съзнания. (13–32)

Ние рядко посещаваме градовете и то само при особени обстоятелства. В самия град оставаме твърде кратко, макар че все още могат да се намерят в природата места, където токовете на разложението не са толкова силни. Не един наш брат е заболявал от съприкосновението си със земните дисхармонии и човешкото разединение. (13–31)

Ние рядко се появяваме и на спиритически сеанси. Такива сборища са вредни поради нехармоничните аури на присъстващите. Можете да си представите какви астрални същности могат да се проявят и да се материализират при една такава обърканост на настроенията.

Нашите прояви и помощ са съвършено различии. Ние спасяваме достойните хора в мигове на опасност. С леки докосвания обръщаме внимание на изследователите. Ние предупреждаваме за неполезните решения. Ние помагаме да се твори и съдействаме на доброто. Трябва да се разборе, че нашата работа е посветена на знанието. Ние помагаме на всеки полезен труженик. Ние усилено следим къде ще заблести лъчът на самоотвержения подвиг. (13–18)

Не всички могат да разпознаят целебните вибрации, изпращани от нас. Някой ще предположи, че има земетресение, някой ще се усъмни, че го тресе настинка, някой ще припише това на своето вълнение. Но повечето ще предположат, че просто така им се е сторило. Хората усещат неочаквано оздравяване, но не разбират откъде е дошла помощта. Не става дума за благодарност, тя не ни е необходима. Но съзнателното приемане на помощта усилва полезното следствие. Всяко отричане или насмешка парализират и най-силните вибрации.

Невежите твърдят, че подбуждаме към революции и смутове. В действителност ние много пъти сме се опитвали да предотвратим убийствата и разрушенията. Самият Брат Ракоци (Сен Жермен) прояви висша стелен на човеколюбие, но бе отхвърлен от тези, за които бе загрижен. Останаха записките му, вече общоизвестни, но някой лъжци го наричат баща на френската революция. Хората не разбраха и нашето обръщение към кралица Виктория. Нашето предупреждение беше отхвърлено, но наш дълг бе да предупредим народите. Също не бе разбрано и нашето предупреждение към Москва. Можем да напомним и за Наполеон, и за появата на съветник при изготвянето на Американската конституция, и явяването в Швеция. Нека хората знаят, че още преди десет години беше предсказано разрушението на Испания. Беше даден знак за спасение, но според обичая той не беше приет. (13–6)

Наричат ни Световно правителство. Където е знанието, там е и мощта. Не без причина едни мечтаят за нас, но други ни ненавиждат и биха искали да ни унищожат. „Зеленеещият лавър“ (Кутузов) умееше да съедини водачеството с усета към съветите на Братството. Той прие с доверие наставленията на Сен-Жермен, което доведе и до неговия успех. Възможно е идването на Сен-Жермен да е било свързано с подготовката на бъдещия водач.

Вехите на нашето ръководство са разставени по целия свят. Някой възвишени лица са го приемали, но жалките пародии на монарси са отхвърляли съветите и с това са подлагали на бедствия своите страни. Можем да напомним как преди Великата (Първата световна) война един надменен монарх получи предупреждение, но той пренебрегна съветите и предпочете да се лиши от трона. Също и друг държавен глава не изслуша нашият посланик и предпочете да подложи на смут страната. Не може да се каже, че в далечните времена по-често са се давали указания. И сега не са малко, но както и преди, човешкото ухо е глухо. (13–25)

За мнозина е трудно да си представят как се осъществява сътрудничеството между същества от трите състояния (земно, астрално и ментално, респективно огнено), но на дело това не е толкова сложно. Астралните сътрудници често са видими, защото за това не е необходима ектоплазма, но се употребяват някой химически съставки, действащи за уплътняване на веществото. По време на последната война са били забелязвани много видения, но никой не е помислил, че причината стой в някой химически пособия. Често нещо разлагащо за плътния свят може да служи уплътняващо за Ефирния свят, дотолкова са различии ус-ловията. (13–28)

Когато ние се появяваме, външно не се отличаваме от останалите, обикновени хора. Но от всеки поглед и усмивка струи сърдечност. В книгите могат да се намерят наши тържествени наименования. Можете да прочетете за Ману и Бодхисатви, но да не забравяме, че някой народи се нуждаят и от такива наименования. Ние сме служители на Светлината и почитаме Йерархията. (13–40)

За нас понятието Учител е свещено. Всеки от нас има Учител и в тази стълбица стъпалата са безброй. Да стоиш начело на планетата все още не означава завършеност (на развитието и растежа). Не може и да има завършеност, и в това, именно, е радостта. Но ако се назоват непроизносимите имена на Висшите Господари ще се получи голяма вреда, поради големите последствия на такова предателство. (13–29)

Преди да се произнесат имена на членове на Братството трябва да се прецени съизмеримостга на такова оповестяване. Вече седем от имената са известии на света, но каква е ползата от това? Нужни са дела, а не имена. Но хората спорят не за делата, а за имената. (13–13)

На Запад никога не биха разбрали същността на нашата Йерархия. Понятието „началство“ не се доближава до Йерархията. Ние сме постановили завета „Власт — жертва“. (13–19)

Естествената Иерархия в Братството произтича от приоритета на знанието и първенството на духа. Там, където е осъзнато, че първенството е велика жертва, там няма да спорят за земните наименования. Да не помрачаваме светлото понятие и с това, че по-някога то е било произнасяно с неясните понятия свобода и равенство. Всеки разбира относителността на тези две понятия, но Братството, основаващо се на сърдечното чувствознание, ще бъде безусловно. (12–599)

Защо Западът се стреми да узнае за Братството? Нима, за да му подражава в живота? Нима, за да опази заветите му? Нима, за да задълбочи познанието си? Той просто любопитства и търси повод за осъждане. (13–19)

Всяко признание и хула към Братството достигат до нас. Съжаляваме хулителите на Братството, защото те не предполагат с каква мощ влизат в допир. Вярно е казано, че ще се пита не само за злите слова, но и за непроизнесените добри слова. Трябва да бъдем внимателни с понятието Братство. (13–39)

Ние сме се появявали и в западни страни. Даже сме имали, наред с източните Ашрами и свои убежища в някои западни градове — Лондон, Нюрнберг, Лион, Петербург и Италия. (13–49)

Можете да чуете, че брат Р. живее в Карпатите, но това е толкова вярно, колкото че аз живея в Лондон. Може също да се чуе, че брат X. живее в Германия, а на някои им се иска да ограничат неговото местожителство в Нюрнберг. Несъмнено, че брат Р. е пребивавал в Карпатите, както и аз съм бил в Лондон, но не е необходимо да се заблуждават хората, приписвайки ни такова постоянно местожителство. (13–70)

Хората се делят на съзнаващи Шамбала като висша мярка и на Отричащи бъдещето. (8–41)

Изпълнените със самолюбие, тъмните разрушители и слабоволните не приемат възможността за съществуването на Братство на Земята. Ако хората не могат да видят нещо с очите си, за тях това означава, че то не съществува. С нищо не може да бъде заставен да вижда човекът, който не иска да вижда. (12–130)

Хората с труд възприемат разбирането за сътрудничество, но още по-трудно достъпно за тях е понятието братство. Само излизайки от пределите на телесното разбиране може да бъде признато братското сътрудничество. (12–1)

Обикновено братството се е спрягало със свободата и раавенството, но за такава троичност се е мислило според земните представи, с други думи в това състояние, в което нито свободата, нито равенството съществуват. (12–3)

Трябва да се прави разлика между сътрудничество и братство. Сътрудничеството непременно се изразява във външни действия, но братството се заражда в дълбочината на съзнанието. Сътрудниците могат да се отличават по степента на съзнанието си, но братята ще се почувстват един друг именно по съзнанието. Братята могат да нямат обща външна работа, но мисленето им ще бъде здраво споено. (2–166)

Сътрудничеството може да започне и да завърши, но братство-то, веднъж установено, е нерушимо. (12–267)

Между дружбата или сътрудничеството и Тънкия свят трябва да има още нещо, което еднакво би могло да принадлежи и на двата свята. Това нещо се нарича Братство. (12–18)

Които е изпълнен със съмнение, не може да разбере изцяло прекрасната дисциплина в Братството. Именно дисциплината, защото по друг начин е невъзможно да се определи доброволната хармония, лежаща в основата на цялостната дйност на Братството. (12–13)

Братството за някои народности е нещо толкова далечно и непознато, че те даже се надсмиват над тези народи на Азия, където понятието „братство“ все още се смята за нещо ненарушимо. Можем само да се радваме, че над човешките закони живеят понятия, прекрасни по своята възвишеност. Нека върховете на Кавказ, Алтай и Хималаите съхранят Обителите на Прекрасното Братство. (12–361)

Възможно ли е сред хилядолетията да се открие основополож-никът на Братството? Народите ще назоват и Рама, и Озирис, и Орфей, и много други чиито имена е съхранила народната памет. На кого от тях да отдадем първенството? Всички те са били измъчвани и умъртвени. Съплеменниците не прощават грижата за общото благо. (12–575)

Не е лесно да се събере Братство в пълно съзвучие. Нека бъде малочислена група, но да няма противоречия вътре. Всяка насилствен връзка е противна на понятието братство. Колебанието и смутът ще бъдат вредни не само за хората, но и космически. (12–315)

Много Общини и Братства са се разпадали, но те не са били тези, за които говорим ние. Не един път Общините са се премествали, за да се освобоят от нежелателни хора. Затова всеки знаещ за Братството ще бъде внимателен в издаването на своята осведоменост. (12–463)

Хората могат да преумножат своите сили в сътрудничество с Братството. Но те не само че не се приближават с мислите си към него, но дори смятат разговорите за Братството за смешни. (13–8)

Всеки в своя живот може да прояви основите на братството. Само тъмните отрицатели твърдят за пълната неприложимост на братството на Земята. Нека всички се радват, че в днешно време, тук, на Земята съществуват Учители, пътят към които не е забранен. (13–47)

Много събеседници вероятно биха поискали по-скоро да чуят за самото Братство, но нека преди това да се освободят от любопитството и лошите привички. Не трябва да се предават за съхранение ценни вещи, ако може да се предполага, че ще ги препродадат, вместо да ги съхраняват грижливо. (12–59)

Братството е преди всичко здрав съюз на доверието. Не говорим за някаква сляпа вяра, но за качеството доверие. (12–5)

Как да се намери пътя към нашите лаборатории? Без повикване никой на може да дойде. Без водач никой няма да достигне. В същото време е нужен неукротим личен устрем и одновременно готовност за трудностите по пътя.

Според обичая пристигащият трябва да измине известна част от пътя сам. Даже вече билите в непосредствено сношение с нас не усещат преди пристигането нашите вести.

Пристигащите поединично се разделят на два вида: лично стремящи се и извикани за поръчение. Главен признак на нашето повикване е когато вас ви носи неотклонно нещо като крила. (2-3-У-18)

Никой не може да се съмнява, че на Земята съществуват лица, които изпълняват нашите поръчения. Може да се проследи през вековете как са се появявали в различии страни хора, имащи много сходства в своите задания и методите на изпълнение. Обикновено обществото се е отнасяло към тях враждебно и по-дозрително, тъй като е усещало в тях нещо неизразймо с думи. (13–17)

В нашите съществувания ние сме съхранили спомени за велики събития и сме ги запечатали в хранилищата на Братството. (13–40)

В нашите хранилища са събрани и паметници на изкуството от различните епохи. Но тези сбирки не са музеи. Всички тези предмети служат като резервоар за натрупване на аура. Творческите излъчвания на предишния притежател остават много по-дълго върху предметите, отколкото се предполага. Ако могат да се съберат редица предмети, изработени в едно време и чрез еднакъв устрем, биха могли да се разкрият излъчванията на епохата. (13–3)

Ние сме останали доброволно на Земята и съзнателно сме приели земния живот. Ние бихме могли да бъдем далече, но предпочетохме да останем със страдащите. (13–44)

Всеки Учител в своите минали животи е имал възможност да избира: иска ли да се оттегли в далечни светове или ще остане на многострадалната Земя? Не малко съизмеримост се е изисквала за такова решение, но всеки е потвърдил своя избор да сподели страданията на нещастните. (13–47)