"Дракони на есенния здрач" - читать интересную книгу автора (Вайс Маргарет, Хикман Трейси)

Маргарет Вайс, Трейси ХикманДракони на есенния здрач

Химн за драконовото копие

Чуй заглъхващата песен на мъдреца, тя, като дъжд сълзи небесни, отми прахта от старите легенди и Копието на Хума блесна. Защото някога — в отминали векове, далеч, далеч от спомени и думите лъжовни, когато в скута на горите изгряваха по три луни, тогава драконите черни, страховити зли, подпалиха в света на Крин война съдбовна. Полетяха чудовищата страшни, за да покрият с мрак цялата земя и не откликна никой на воплите ужасни, че светът е покорен от черната луна. Тогава нова светлина изригна — Хума, той боговете призова да изковат за него копие и сила да дадат, за да прониже драконите в Крин и да прогони техните криле далеч от просветляващите брегове. И смелият рицар, окрилен от светлината, величествен се понесе към тях, пристигна в лоното на планината, разбуди тишината в техния храм. Повика мощта им неизразима, поиска с божествена сила си го дарят, за да тръгне с драконите на бой оръжието му страшно да благословят, и черния мрак да прогони той. Сам Паладин, най-великият бог, изгря до него и го озари, омагьоса копието, ръката му, и Хума, по-ярък от всички луни, Кралицата на Мрака победи и прогони, а писъците на нейните черни чада отекнаха в кралството на смъртта, където клетвите им страшни не можеха да сторят никому беда. Така със гръм завърши Епохата на Сънищата. Започна нова — тази на Могъществото. Ищар на изток бързо се въздигна, там сребърни и златни кули възвестиха на злото края. Настъпиха дълги и мирни лета, а правдата грееше в небесата, бляскава и неотразима — като ярка звезда. Но злобни сенки се промъкваха полека, видя ги кралят на Ищар — дърветата като кинжали почерняха, а ручеите в светлината на луната потъмняха. Потърси книги за пътеките на Хума, ръкописи, знаци, заклинания, за да призове отново боговете с тях и да получи помощта им свята, с която да накаже този свят на грях. Но те извърнали се бяха от години и всичко се разцепи в пламъци, ужасен огън през Ищар премина и не остана камък върху камък. Планините с трясък се стовариха, моретата заляха плодородни долини и те изсъхнаха забравени във Пустошта. Останаха само пътеките на мъртвите — настъпи времето на мрака и смъртта. И възцари се Епохата на Отчаянието, с пътища преплетени и разрушени градове. Своята сила изгубиха боговете на знанието и ние крещяхме от болка към сляпото небе. Надвиквахме се с пясъците, с ветровете, надявахме се, че ще чуят тъжния ни глас и чакахме отговор, някакъв знак техен… Ала мълчаха странно боговете забравили и Крин, и нас.