"Сребърните кънки" - читать интересную книгу автора (Додж Мери Мейпс)

ГЛАВА VIСЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ

Чувствата, които показаха децата, едновременно смутиха и зарадваха госпожа Бринкър, защото доказваха тяхната любов и привързаност.

Красивите дами в разкошните къщи често разцъфват в усмивка, която стопля и въздуха край тях, но едва ли всевишният гледа по-добре на тяхната усмивка, отколкото на усмивката, дошла да успокои децата с груби дрехи в скромната къща. Госпожа Бринкър реши, че е проявила себелюбие. Тя се изчерви, бързо изтри очи и ги погледна ведро, както само майката може да гледа.

— Приказки, приказки! Докато си бъбрим, празникът на свети Никлас ще дойде. Не е чудно, че преждата започва да жули пръстите ми. Ела, Гретел, вземи този сент17 и докато Ханс се пазари за кънките, можеш да си купиш от пазара една вафла.

— Нека остана при тебе, мамо — каза Гретел, със светнали през сълзи очи. — Ханс ще ми донесе сладкиша.

— Както искаш, дете. Ханс, почакай. Три бримки още и ще свърша пръстите — станаха едни от най-добре оплетените чорапи, които си виждал — макар вълната да е малко остра. Занеси ги на търговеца на Херън Храхт18. Ако се спазариш добре, ще вземеш три четвърти гулден и понеже са гладни времена, може да купиш четири вафли. Ще отпразнуваме и ние свети Никлас.

Гретел плесна с ръце.

— Чудесно! Ани Боуман ми каза, че тази вечер в голямата къща ще правят тържество. Но и у нас ще бъде весело. Ханс ще има красиви нови кънки, пък и вафли ще донесе! Внимавай да не ги на-трошиш, братко Ханс. Добре ги завий, пъхни ги под сакото си и внимателно го закопчай.

— Разбира се — отвърна Ханс важно, с пресипнал от радостно вълнение глас.

— О, мамо — извика ликуващата Гретел, — след малко ще трябва да оправяме татко — защо докато плетем не ни разкажеш за свети Никлас?

Госпожа Бринкър се засмя, като видя, че Ханс окачва шапката си и се приготвя да слуша.

— Стига, деца! — каза тя. „— Толкова често съм зи разказвала!

— Разкажи ни пак, моля те, разкажи! — възкликна Гретел и се настани на красивата дървена пейка, която брат й беше направил за последния рожден ден на майка им.

Ханс, изправен до огнището, разсеяно люлееше кънките и се преструваше, че такива детински работи не го засягат, но също много искаше да чуе историята.

— Добре, деца, слушайте. Но докато е ден, не бива да си губим времето. Вземи си кълбото, Гретел, и нека, докато говоря, плетката ти да расте. Да си отваряш ушите не значи да си скръстиш ръцете. Трябва да знаете, че свети Никлас е един прекрасен светия. Той бди за доброто на моряците, но най-миого се грижи за малките момчета и момичета. Преди много години, когато живеел на земята, един търговец от Азия изпратил тримата си синове на учение в един голям град, наречен Атина.

— Атина в Холандия ли е, мамо? — попита Гретел.

— Не зная, дете. Сигурно.

— Не, мамо — обади се Ханс. — Учих го доста отдавна по география. Атина е в Гърция.

— Е — продължи майката — има ли значение това. Може Гърция да принадлежи на нашия крал — кой знае? Та така — богатият търговец изпратил синовете си в Атина. По време на пътуването една вечер спрели в някаква схлупена странноприемница с намерение да продължат пътя си на сутринта. Като деца на богаташ, били облечени много изискано — сигурно в кадифе и коприна — по целия свят така се обличат, — а кесиите им били пълни с пари. И какво мислите направил съдържателят на странноприемницата? Замислил пъклен план — да убие децата и да вземе парите и красивите им дрехи. И през нощта, когато всички по света заспали, станал и убил тримата млади господа.

Гретел стисна ръце и потрепери, но Ханс запазя самообладание, сякаш беше свикнал да слуша за престъпления и убийства.

— Но имало да стане и нещо по-лошо — продължи госпожа Бринкър, като плетеше бавно к се опитваше да брои бримките, докато говори. — Случило се нещо много по-лошо. Жестокият съдържател взел, че насякъл телата на децата на малки късчета, сложил ги в една голяма каца със саламура и се наканил да ги продава като осолено свинско!

Обзета от ужас, Гретел нададе вик, макар че неведнъж вече бе чувала историята. Ханс се показа да се вълнува, сякаш мислеше, че в случая осоляването е напълно подходящо.

— Да, осолил месото им и човек би си казал, че това е краят на младите господа. Но не. Тази нощ свети Никлас сънувал сън, в който видял как съдържателят посича децата на търговеца. Нямало защо да бърза, тъй като е светия, но на сутринта отишъл в странноприемницата и обвинил съдържателя в убийство. Тогава злият съдържател си признал всичко от игла до конец, паднал на колене и замолил за прошка. Толкова се проклинал, че помолил светията да съживи децата.

— И съживил ли ги светията? — попита Гретел зарадвана, защото знаеше отговора.

— Разбира се, че ги съживил. Парчетата месо мигом се слепили и от кацата изскочили младите господа. Хвърлили се в краката на свети Никлас и той ги благословил, и — за бога, Ханс! Ако не тръгнеш веднага, ще се върнеш по тъмно!

Госпожа Бринкър вече се задъхваше и говореше, без да прави паузи. Не си спомняше друг път да е виждала децата си да пропиляват цял час от деня и мисълта за такъв разкош не я блазнеше. За да навакса изгубеното, тя бързо зашета из стаята. За миг успя да хвърли куп че торф в огъня, да духне от масата невидимия прах, да подаде на Ханс доплетените чорапи.

— Хайде, Ханс — каза тя на момчето, което се бавеше на вратата. — Защо не тръгваш, момчето ми?

Ханс целуна майка си по гладките страни, все още румени и свежи — при всичките й грижи.

— Моята майка е най-добрата майка в света и аз бих се радвал да ме види с нови кънки, обаче ако можех с парите да доведа от Амстердам доктор за баща ни, може би нещата щяха да се променят — каза Ханс, докато закопчаваше сакото си и разтревожено гледаше странната фигура, наведена до каменната плоча на огнището.

— Доктор тук не би дошъл, Ханс, дори двойно повече пари да имахме. А и да дойде, няма полза. Колко много гулдени похарчих на времето за това, а милият, добър татко не идва на себе си“ Такава е божията воля. Върви, Ханс, да купиш кънките.

Ханс тръгна с нажалено сърце, но тъй като сърцето туптеше в млади гърди, след пет минути момчето вече си свирукаше. Майка му се бе държала нежно с него, а това стигаше да направи мрачния ден слънчев. Холандците, за разлика от французите и немците, не се държат ласкаво. Но в моминските си години госпожа Бринкър беше плела дантели за едно семейство в Хайделберг и беше пренесла чуваните там ласкави думи и в своя груб дом, но ги употребяваше само когато изпитваше силна любов и нежност.

Затова в такт със свирукането Ханс все чуваше как тя казва „момчето ми“ и му се струваше, че това благославя работата му в града.