Майкъл КонълиПримката на совата

ПРОЛОГ

Бош надникна през малкото стъклено квадратче и видя, че човекът е сам в килията. Той извади пистолета си от кобура и го подаде на дежурния сержант. Стандартна процедура. Стоманената врата щракна и се плъзна настрани. В ноздрите на Бош мигновено нахлу воня на пот и повръщано.

— От колко време е тук?

— От около три часа — каза сержантът. Бош прекрачи в килията и сведе очи към човешкото тяло на пода.

— Добре, можете да заключите.

— Ако ви трябвам, обадете се.

Вратата с трясък се затвори. Човекът на пода изстена и се размърда едва-едва. Бош пристъпи напред и седна върху най-близкия нар. Извади от джоба си диктофон и го остави до себе си. Озърна се към прозорчето тъкмо навреме, за да види как изчезва лицето на сержанта. После побутна с крак проснатия човек по ребрата. Онзи изстена отново.

— Събуди се, боклук!

Човекът на пода бавно извъртя глава, след това я надигна. По косата му се белееха пръски боя, а върху шията и предницата на ризата му бе засъхнала кора от повръщано. Той отвори очи и тутакси ги затвори от ослепително яркото осветление. Сетне проговори с дрезгав шепот:

— Пак ти.

Бош кимна.

— Да. Аз.

— И пак старата песен.

Сред тридневната четина по лицето на пияницата бавно изпълзя усмивка. Бош забеляза, че от времето на последната им среща е загубил още един зъб. Посегна и докосна диктофона, но не го включи.

— Ставай. Време е да си поговорим.

— Зарежи, мой човек. Не искам…

— Времето ти изтича. Говори.

— Що не ме оставиш на мира, мамка ти?

Бош вдигна очи към прозорчето. Не видя сержанта. Отново погледна човека на пода.

— Спасението ти е в истината. Днес повече от когато и да било. Не мога да ти помогна без нея.

— На свещеник ли се правиш сега? Да не си дошъл да ме изповядаш?

— А ти готов ли си за изповед?

Човекът на пода мълчеше. Бош дори си помисли, че може отново да е заспал. Той пак подритна пияницата — този път по-силно, в бъбреците. Човекът изведнъж подскочи и трескаво размаха ръце и крака.

— Майната ти! — изкрещя той. — Не искам теб. Искам адвокат.

Бош не каза нищо. Взе диктофона и го пъхна в джоба си. После подпря лакти на коленете си и оплете пръсти. Погледна алкохолика и бавно поклати глава.

— В такъв случай май няма начин да ти помогна.

Той стана и потърси с поглед сержанта отвъд прозорчето. Пияницата остана да лежи на пода.