Миклош РонасегиЧетири халби бира

— Кажете защо пиете, след като се отвращавате?

— Пак ли започвате?

— Не съм сляп, виждам. Няколко пъти отпивате, мръщите се, стискате очи, като че ли гълтате лекарство. И шапката си спускате над очите. Неприятно ви е.

— Аа… за това ли мислите?

— Защо го правите?

— И без това няма да ми повярвате…

— Откъде знаете?

— Още никой не ми е повярвал.

— Кажете най-после защо си затваряте очите, като пиете?

— За да не види жена ми. Не обича, когато ходя в пивница.

— Къде е жена ви?

— В къщи.

— И ще ви види?

— Много лесно.

— Много лесно ме смятате за глупак. Знаете ли какво…

— Ето, виждате ли, че не ми вярвате.

— Вие тук си гълтате бирата, а жена ви от къщи всичко вижда. Кажете, каква е жена ви? Да не би да е ясновидка?

— Обикновена домакиня. Седи си пред телевизора. По това време винаги кисне пред телевизора.

— А вие тук си затваряте очите. Фантастично!

— Точно така. Фантастично. Такива работи не могат да се измислят. Такива работи или стават, или не стават.

— Аха!

— След като не вярвате, защо да ви разказвам? И без това си изпих вече бирата… може и да се сбогуваме…

— Чакайте. Ще поръчам още една бира. И разказвайте!