"Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))" - читать интересную книгу автора (Александров Николай)

НЛО — ХРОНОЛОГИЯ НА ЕДНО НАТРАПЛИВО ПРИСЪСТВИЕ

Загадките, свързани с неидентифицираните летящи обекти, винаги са вълнували хората. Трудно може да се намери проблем с такава многостранност, решението на който да засяга пряко мирогледа и съдбата на всеки жител на нашата планета. НЛО са наблюдавани от хилядолетия до наши дни. Те се появяват неочаквано по всички континенти и океани на Земята. Забелязани са също така на Луната и в космическото пространство. Напоследък подобни обекти са заснети и в невидимата за човека инфрачервена област на електромагнитния спектър. При това броят на зарегистрираните случаи не е никак малък. След Втората световна война близо 15 милиона жители на нашата планета са наблюдавали подобни обекти. Само в САЩ около 4 милиона американци твърдят, че са наблюдавали НЛО. В същото време системата за противовъздушна отбрана на тази страна, оборудвана със спътникови системи за проследяване и глобална мрежа за съобщения, регистрира всекидневно появата на от 5 до 1000 НЛО във въздушното пространство над планетата.

Като се има предвид, че само около 2% от наблюдаваните от хората НЛО могат да се приемат за достатъчно достоверни, то се оказва, че за последните 50 години са регистрирани около 300 хиляди обекта. Средностатистически погледнато, това прави приблизително 6000 обекта на година, или 500 обекта на месец. Тези данни, общо взето, се припокриват с данните, получени от въздушното и космическото разузнаване на някои от големите държави. В такъв случай може да се приеме, че в околоземното пространство ежедневно се регистрират средно 17 истински НЛО. Като под истински НЛО ще разбираме обекти, които не представляват продукти на съвременната цивилизация, като метеорологични балони, военни летателни апарати или природни феномени, като кълбовидни мълнии например. Впрочем единствено военновъздушните сили и космическата система за разузнаване на отделни държави са в състояние да регистрират надеждно и да отсяват по всяко време тези обекти. От тази гледна точка те се явяват като най-достоверен източник за информация по въпроса НЛО.

Ако се вземат предвид летателните характеристики на истинските НЛО и демонстрираните възможности на тези апарати, може да се заключи, че те са продукт на цивилизации, по-развити от нашата. Статистическата обработка на данните от наблюдаваните срещи с екипажи на НЛО показва, че по-голямата част от тези апарати принадлежат на извънземни цивилизации, а някои от тях, около 15%, се явяват хронални капсули, пристигащи от бъдещето на човечеството.

От тази гледна точка може да се приеме средностатистически, че в рамките на едно денонощие около космическия остров, наречен Земя, средно акостират или се придвижват 14 извънземни космични кораба, като за същото време се осъществяват около 3 посещения на хронални капсули с хора от бъдещето ни. Забележимото присъствие на тези обекти създава необходимост от тяхното изучаване.

Научното изследване на този явно обективен феномен започва в годините след Втората световна война. Създават се редица организации, програми и проекти. Такива са добилите популярност американски програми „Знак“, „Злоба“, „Синя книга“. Френската „Жепан“, както и редица други по-малко известни.

Днес само в американския център за изследване на НЛО са съсредоточени над 100 хиляди съобщения от 133 страни, в това число и 12 хиляди фотографии на тези обекти. Основно приетата класификация на всички тези случаи е създадена през 1950 г. от професор Хайнек от САЩ, който групира съобщенията за НЛО в следните категории:

Срещи от „първи вид“. Представляват визуални наблюдения на НЛО на по-близки или по-далечни разстояния. Повечето от посочените случаи са именно такива. От тях могат да се направят заключения за вида и формата на обектите, за излъчванията от тях и за характера на тяхното придвижване в пространството.

Срещи от „втори вид“. Това са случаите, в които са намерени предмети и материални следи от живи същества, оставени от кацнали или претърпели авария НЛО. В каталога, съставен от Центъра за изучаване на НЛО в САЩ, за физически следи от неидентифицирани обекти може да се види, че в 37 страни са открити над 1200 такива следи. Тук трябва да се има предвид, че подобни находки са открити и на Луната, и на Марс. От намерените предмети могат да се направят изводи за материалите, от които са конструирани НЛО, за устройството им, а също и за нивото на технологичното равнище на тези, които са ги създали.

Срещи от „трети вид“. Представляват преки наблюдения върху пришълци — „енлонавти“, вътре или в близост до НЛО. Към този вид могат да се причислят и случаите на отвличане на хора от тези обекти (приети по-късно като срещи от „четвърти вид“), а също и тези, в които имаме прояви на лъчево въздействие на екипажите на НЛО върху земни жители и екипажи на самолети. Трябва да се каже, че досега е направен системен анализ на повече от 800 кацания на НЛО, при което са осъществени контакти на техните пилоти със земни жители. В целия свят за последните 40 години са отбелязани над 150 документирани случая на отвличания на хора от НЛО. Очевидно последните представляват богат източник на информация, даващ данни не само за интериора на НЛО, но и за характерни черти на техните екипажи. Някои от случаите дори дават представа откъде са долетели тези екипажи. След всичко казано дотук мнозина читатели биха си задали логичния въпрос: Защо при толкова много изброени случаи, те все още не са видели НЛО. Този факт не бива да ги учудва. Ако се вземе предвид големината и площта на земното кълбо, която е 510069000 км², се оказва, че срещата на човек с НЛО не е чак толкова често явление. Страна като България, която има територия от 111000 км², заема приблизително една петхилядна част от повърхността на планетата ни. При условие, че средно месечно около Земята се наблюдават около 500 НЛО и всяко от тези наблюдения се простира средностатистически на площ от около 1000000 км², се вижда, че в небето на България ще се наблюдава средно веднъж в месеца подобен обект, и то за време от порядъка на около два часа. Освен това трябва да се има предвид, че посещението на подобен апарат може да се наблюдава от хората в повечето от случаите само от една двадесета от територията на страната ни.

В ясно и слънчево време един обикновен жител на нашата планета в равнинна местност е в състояние да наблюдава с невъоръжено око около 5000 км² от небесната сфера, взета на височина 40 км. При подобни условия човек може да съзре апарат със средни размери от порядъка на 15 метра в диаметър в небето, при сравнително много чист въздух до разстояние максимум 40 км от точката на наблюдение. В безоблачна нощ при наблюдение на обект, излъчващ силна светлина, това разстояние може да се увеличи до 120 км.

От гореизложените данни се вижда, че с очите си човек може да наблюдава за НЛО при добри климатични и географски условия през деня по-малко от една стохилядна част от земната атмосфера, при това само до височина 40 км. Що се отнася до хидросферата на планетата, покриваща 70,8% от повърхността на Земята, то възможностите за наблюдение там са минимални. Разбира се, хората от екипажите на подводниците, както и хората, контролиращи полетите на изкуствените спътници на планетата ни, правят изключение в случая. Средностатистическият анализ показва, че вероятността всеки от нас да наблюдава или да се срещне с апарат, продукт на извънземна цивилизация, е равна на 0,05% в продължение на целия си живот. Казано с други думи, на всеки 2000 жители на нашата планета средно само един би имал такава възможност. Трябва да се има предвид, че тази вероятност за среща зависи силно от мястото на пребиваване и професията на всеки отделен човек. Така например не е без значение дали той ще работи като миньор под земята или като летец в небето. Твърди се, че около 10% от летците и почти всички космонавти и астронавти са наблюдавали подобни обекти. Тук трябва да се отбележи и фактът, че само около 40% от регистрираните НЛО са видими от човешкото око. Останалите 60% са били отбелязани само на радарните екрани и от инфрачервени камери. НЛО може да виси пред очите на даден човек и в същото време последният може да не го вижда. Съществуват и предположения, че някои от преминаващите НЛО не могат да се регистрират от съвременната техника, тъй като има случаи, когато НЛО са наблюдавани визуално от наблюдатели, но радарите и камерите не са могли да ги регистрират. Не е без значение и фактът, дали даден човек живее в област с повишена посещаемост от НЛО. Оказва се, че последните проявяват подчертан интерес към ракетни площадки, командни центрове, складове с ядрено оръжие, места, където са разположени мощни ускорители на елементарни частици, както и към зони, характеризиращи се с природни аномалии. В това отношение хронологията на публикуваните вече материали по въпроса НЛО е достатъчно красноречива.

След първите атомни опити в Невада през пролетта на 1945 г., след бомбардирането на Хирошима и Нагасаки САЩ продължават ядрените си експерименти. Все по-многобройни стават заводите за атомни съоръжения. През този период летящите чинии се появяват масово и летят на групи в западната част на САЩ. В 1946 г. те са видени над областите, където работят заводите, произвеждащи атомни бомби: Лос Аламос, Оук Ридж, Ханфорд, Нюпорт, Индиана. През следващата 1947 г. НЛО се появяват най-често над четири западни щата: Айдахо, Орегон, Невада и Алабама, където се провеждат опитите с атомно оръжие. Други цели, които също интересуват посетителите, са въздушните бази и космодрумите, като центъра за изстрелване на ракети на голяма височина в Уайт Сендс, където неведнъж НЛО с приблизително 35 метра в диаметър са летели с 23000 км/ч на височина 90 км, въртейки се около изстрелваните ракети.

По това време руското ръководство също е обезпокоено силно от нарастващата активност на НЛО. След катастрофата с извънземен космически кораб, станала в Розуел в щата Ню Мексико през юли 1947 г., по нареждане на Йосиф Сталин сътрудници на КГБ извикали известния ракетен конструктор Сергей Корольов. На последния били предадени няколко книги, третиращи проблема за извънземните посещения, и купчина западни вестници и списания, в които имало публикации на тема НЛО. Корольов трябвало с помощта на няколко преводачки в тридневен срок да се запознае с тях. Ракетният конструктор предложил да вземе всичко вкъщи, да го прегледа спокойно и да го обсъди с други специалисти, но му отговорили, че това е невъзможно, и го завели в „специален апартамент за работа“. След няколко дни Йосиф Сталин го поканил в кабинета си и го попитал за мнението му по темата НЛО. Корольов отговорил, че според него НЛО не е оръжие на потенциален противник и не представлява сериозна заплаха за страната, но самото явление реално съществува и трябва да се изучи внимателно. Сталин благодарил на конструктора и казал, че се е допитал и до други видни специалисти, като Курчатов, Топчиев и Келдиш, и че те били също на подобно мнение.

В същото време, както и през следващите години, въпреки съществуващите заповеди за залавяне на НЛО американските въоръжени сили не са в състояние да предотвратят масираните разузнавателни полети на чуждопланетни кораби над северния пояс от стратегически бази за междуконтинентални ракети, пунктовете им за управление и складовете за ядрени бойни глави. Същото се отнася и до руските военновъздушни сили.

В много от случаите изстреляни ракети „земя-въздух“, насочени към НЛО, са били мигновено посрещани от лъч в невидимата за окото област от спектъра. Ефектът на поразяване е бил разглеждан многократно при бавна прожекция на заснетите за случая специални филми от военновъздушните сили. Подобно заснемане е било предприето например през 1976 г. при посещение на НЛО над база на НАТО в Италия. Като парализирали възможността за нападение, НЛО са предприели кацания в много от базите на ВВС на САЩ. Такива посещения са били наблюдавани на 18 май 1954 г., 29 септември 1957 г., 12 юни 1961 г.

През следващите години посещенията от такъв характер продължават. Така например през 1968 г. в течение на три дни голям НЛО е увиснал над авиационната база „Нелис“ в щата Невада. През това време от него на три пъти се отделяли по-малки апарати, които кацали в района на главното летище на базата. В един от случаите групата военни, които се отправили към мястото на приземяването, забелязали до кацналия малък апарат нисък на ръст енлонавт. Обаче когато се опитали да го хванат, били посрещнати от лъчево устройство, което парализирало първо полковника, който водел групата, а после и останалите за няколко минути.

В случая коментарът е излишен. Можем да добавим само едно изявление на началника на комитета на ПВО на Северноамериканския континент генерал Бенджамен Чидлоу, който казва: „Ние имаме огромен брой съобщения за летящи чинии. Възприемаме това много сериозно, тъй като вече загубихме много хора и самолети, когато се опитвахме да атакуваме НЛО.“

Генералът е имал право. На 2 юни 1956 г. два самолета „Старфайър“ от 27-а ескадрила на САЩ, въоръжени с ракети, били вдигнати за прехващане на НЛО. Единият от самолетите произвел пуск на една от ракетите срещу обекта. В този момент летящият диск отговорил на атаката с импулси на лъчево оръжие, които взривили първо ракетата а после и самолета. Двамата пилоти успели да се катапултират от избухналия в пламъци самолет.

Позицията на НЛО в случая е ясна. Те не нападат никой, но са готови да отговарят на всяка агресия, парализирайки нападателите. Понякога при среща с военни самолети, когато не е предприето нападение срещу тях, тези апарати могат да си позволят „невинни“ закачки с изтребителите. Така например на 13 август 1967 г., намирайки се в района над Ялта на височина 10 хиляди метра, подполковникът от авиацията Вяткин наблюдавал вляво и по-високо от своя изтребител прехващач светещ диск с диаметър около 80 метра. Неочаквано обектът изпуснал млечнобял лъч с диаметър около 3 метра. В този момент летецът изпълнявал вираж и вече не можел да се отклони встрани. С част от крилото си самолетът докоснал лъча. В този миг нещо изтрещяло и стрелките на приборите на самолета започнали да се мятат. Вяткин останал с впечатлението, че лъчът притежавал известна плътност. Особено го поразило това, което станало миг след стълкновението: светещият лъч се „разсипал“ на малки блестящи точки, напомнящи угасващ празничен фойерверк.

През следващите години миролюбивото, но натрапливо присъствие на НЛО около планетата ни продължава.

По документи на Министерството на отбраната на САЩ, достигнали до пресата, в края на октомври и началото на ноември 1975 г. в продължение на две седмици над редица места за изстрелване на суперчувствителни неутронни оръжия и бомбени бази са били забелязани неидентифицирани нисколетящи и неуловими апарати. Обектите са засечени както визуално, така и с радар от въздушни и земни команди и от предпазващи от саботаж специални части от базите на Лорингските въздушни войски в Мейн, Уортсмис АФБ в Мичиган, Малстром и Монтана. В тези и на други места за изстрелване на ракети в Северните щати военните лично докладвали, че обектите висят във въздуха на височина десет стъпки над силозите за ракети, преди да отлетят.

През следващата 1976 г. в продължение на цели три месеца НЛО извършват полети и продължават да висят в небето над стартовите позиции на ракетите и пунктовете за връзка и управление над редица бази. През същия период е напълно парализирана обикновената бойна дейност на споменатите по-горе военни обекти.

За подобни случаи се говори и в редица достигнали до печата рапорти на руските въоръжени сили. В един такъв рапорт се разказва за любопитна среща с НЛО, прелетял над шахти с руски балистични ракети: Няколко военнослужещи пътували към едно от ракетните поделения, когато моторът на колата изведнъж заглъхнал. Машината спряла. Офицерите излезли от нея и на височина около 200 метра видели над главите им да прелита бавно и безшумно тъмен диск. От тялото му излизали лъчи, като единият от тях настойчиво опипвал най-близката ракетна шахта. Когато първият шок преминал, ракетчиците решили да включат прожектор, с чиято помощ да разберат какво все пак лети във въздуха. Когато обаче го насочили към летящия обект, прожекторът веднага изгорял. Тази „игра“ продължила, докато не се свършили всичките резервни лампи от комплекта. След като изгоряла и последната резервна лампа, НЛО отлетял. На следващия ден непознатото тяло отново преминало над ракетните шахти само че в обратна посока. Този път военните изобщо не направили опит да го осветят с прожектор. Нямало смисъл. Нещо повече, и в двата случая надеждната алармена система, отбелязваща всички промени в пространството около ракетното поделение, изобщо не реагирала на въздушния нарушител. Подобни случаи са ставали и над много други стратегически обекти на руската армия. Старши офицери са свидетелствали, че много често, когато са започвали тренировки с ракети, НЛО пристигали над силозите, увисвали над шахтите и ги осветявали със своите лъчи. Съществуват сведения, че при пробни изстрелвания на балистични ракети при учения, НЛО са отклонявали курса на ракетите, като са въздействали чрез лъч на електронното им навигационно оборудване. Подобни на описаните случаи са ставали и над руските космодруми: „Байконур“, „Капустин Яр“ и „Плесецк“.

Явно е, че НЛО проявяват подчертан интерес към военните обекти на световните суперсили. Този интерес на НЛО към подобни обекти се запазва до наши дни. Така например в края на март 1990 г. НЛО извършват демонстрационни полети едновременно над Брюксел — над щаба на НАТО, и в Подмосковието сред най-гъсто разположените радарни системи и средства за противовъздушна отбрана в Европа, показвайки сякаш своето превъзходство и неуязвимост.

Над Брюксел на 31 март 1990 г. играта на криеница с изтребителите е продължила 75 минути. След засичането на НЛО с размери около 50 метра от радарните станции на НАТО в Глон (югоизточно от Брюксел) и в Семерзек (западно от столицата), контролиращи всички полети над Белгия, излетели два самолета F-16 да посрещнат нарушителя, движещ се със скорост 50 км/ч. На самолетите F-16 локаторите са с хоризонтален и вертикален обзор 90°. Скоро след излитането на радиолокационните екрани на изтребителите се появил предмет във вид на движеща се точка. Летците дали на бордните компютри програмата за съпровождане на целта. След като бордният компютър изпълни програмата и целта е уловена, на екрана на монитора от петно тя се превръща в ромб. При това положение локаторите вече автоматично следят целта, като във всеки момент на екрана на монитора започва да се отразява положението на обекта, разстоянието до него и скоростта му. В случай, че е дадена заповед обектът да бъде свален, при даден пуск самонасочващите се ракети за секунди го поразяват. В момента на прехващане на целта от изтребителите над Белгия НЛО за една секунда увеличил скоростта си от 280 км/ч до 1800 км/ч, като в същото време се спуснал от 3000 метра на 150 метра височина, като по този начин станал невидим както за преследващите го самолети, така и за радарните станции в Глон и Семерзек. Последните могат да засичат надеждно всички летящи обекти само на височина над 200 метра. На височина 150 метра самолетите F-16 не били в състояние да настигнат обекта поради голямата плътност на въздуха, която не им позволява да развият скорост, по-голяма от 1300 км/ч. След известно време НЛО отново се вдигнал бавно, така че да стане видим за радарите. По този начин играта на криеница продължила още близо час. Съмнението, че НЛО би могъл да бъде „невидимият“ за радарите американски самолет F-117-A „Стелт“, не би било основателно. Минималната скорост на F-117-A е 278 км/ч, а скоростта на наблюдавания обект на моменти е падала до 40 км/ч. Освен това няма нито един самолет в света, който би могъл да лети на височина под 200 метра със скорост 1800 км/ч, при това, без да предизвиква свръхзвукови ударни вълни при преминаването на звуковата бариера. Нито един пилот не би могъл да понесе чудовищното ускорение, което се получава при смяна на скоростта от 280 до 1800 км/ч за време една секунда.

Аналогично на горното преследване през почти същия период от време се е разиграло и над Москва, само че преследвачите са били двойка руски изтребители.

Случайна ли е появата на НЛО приблизително по едно и също време над Брюксел и над Москва, или това е планирана инспекция на извънземните, при която са изследвани различията на двете системи при отреагиране на предизвикателството? В този аспект може би е правилно и да разгледаме конкретен случай, разиграл се на 13 септември същата година. (Случаят е описан в „Синята книга и други разсекретени документи за НЛО“.) На тази дата в началото на нощта дежурната смяна на една от руските станции за далечно радиолокационно обслужване зафиксирала на екрана на радара приближаване на огромен обект. Яркостта на маркера върху него е била такава, като че ли се приближава стратегически бомбардировач. По нареждане на началника на дежурната смяна операторите на станцията включили автоматичната система за разпознаване. В момента на прехващане на ответния сигнал обаче системата излязла от строя. „Гостът“ преминал на пълно поглъщане на вълните на радарната станция на разстояние около пет километра от нея и изчезнал от екрана на радара. Офицерите излезли от бункера за наблюдение. В този момент буквално над главите им прелетял черен триъгълен обект със страни, дълги около 15 метра. Дъното му било гладко, но не огледално, а матово, като че ли по него имало слой от сажди. По него нямало никакви отвърстия, устройства за кацане или илюминатори. Обектът изпратил нагоре три светлосини лъча. След това „гостът“ започнал да каца с тихо шумолене вертикално като вертолет. Неочаквано от средата на борда му блеснала синя искра и един ярък лъч счупил антената на радара. Тя започнала да гори много ярко, като че ли е от дърво, въпреки че била от стомана. Направляващите двигатели на антената се въргаляли встрани от нея, а самата тя била паднала на една страна. Загадъчният обект през това време кацнал в зеленчуковата градина недалеч от радиолокационната станция. Там той престоял един час и петдесет и седем минути. По време на престоя му часовите от въоръжената охрана на станцията изчезнали от постовете си. В момента, когато обектът излетял, те отново се появили от „нищото“ пред смаяните погледи на офицерите. Часовниците по ръцете им били изостанали с толкова време, колкото бил продължил престоят на обекта. И двамата изчезнали войници били убедени, че са си стояли на своя пост през цялото време и не си спомняли нищо за посещението на загадъчния обект. В мястото на кацане на апарата листата, стеблата и доматите са обезобразени и сплескани. Впечатлението е такова, като че ли са се намирали под огромен обемен взрив. Смачкана е даже каменистата почва. Но странно — много от храстите не са счупени, а са обезобразени като от налягане, действащо им от всички страни. Тук трябва да отбележим, че обектът е имал същите размери и форма като този, наблюдаван над Белгия. Нещо повече, през август 1968 г., близо 23 години преди описаните събития, обект с подобни размери и триъгълна форма бил наблюдаван от екипажа на руски стратегически бомбардировач Ту-16. Самолетът изпълнявал нощен полет на 11000 метра височина. Неговият командир В.Сопов забелязал вляво от курса на по-голяма височина светлини, които осветявали тъмна платформа с форма на триъгълник. Светлините били разположени по върховете на корпуса на обекта и имали матовобял цвят. След известно време триъгълният апарат извършил главозамайващ маньовър и стремително се отправил надолу. Приборите на бомбардировача работели нормално, нямало никакви препятствия, но екипажът изпитал неприятни усещания. Командирът бил на мнение, че подобно чувство се поражда, когато човек попада под насочено излъчване на радиолокационен прицел.

Но да се върнем към края на осемдесетте години. По времето, когато относителната стабилност между двата военнополитически блока в Европа, ОВД и НАТО, е вече под въпрос, може да се предположи, че визитите над двете столици, където са разположени щабовете на двата блока, както и над техни военни поделения, съвсем не е била случайна. Подобни посещения на НЛО на ракетни площадки и радиолокационни станции са били наблюдавани многократно и в други страни в по-предишни години. Така например в някои от страните от Източна Европа през юни 1978 г. е имало посещения на НЛО над редица военни обекти на височина средно около 5 км. Характерен за тези случаи е начинът на отреагиране на НЛО при облъчване от радиолокационните станции на съответните страни. При всички подобни засичания в момента на облъчване на НЛО от радарните станции защитата от претоварване на последните се е задействала и те са излизали от строя. В същото време в момента на облъчване върху НЛО се е наблюдавал светлинен стълб с височина до 10 км, като височината на този стълб е била пропорционална на мощността на облъчващия радарен сигнал. Ако съответният радар е бил насочван в друга посока, а не към съответния увиснал обект, то радарната станция е функционирала нормално при всички наблюдавани случаи.

Съществуват и случаи, които за разлика от описаните показват, че НЛО контролират не само военните обекти и всички интересни събития по планетата ни, но и контролират полетите на човека в Космоса.