"Изборът" - читать интересную книгу автора (Теллалов Николай)

1.2

— Ако? — проточи инструкторът едва ли не заплашително.

Внимавай, демек, какви ги плещиш, курсант.

Камен обаче се престраши и каза, отначало колебливо:

— Може да звучи глупаво, но ако се премахнат екипажите и конкистадорите се поверят изцяло на МИ, разходите за междузвездните полети ще паднат. И то повече от предвижданото. А разходите за тренирането и обучението на астронавти са наистина…

Инструкторът гледаше начумерено. Май прекалено начумерено. Запита:

— Не ви ли притеснява перспективата да се окажете зависими от машинни мозъци?

— Като астронавт… още курсант, да… не, не се притеснявам. Така или иначе завися от тях. Твърде едро за дезинтеграторите тяло по курса на кораба се регистрира толкова малко време преди сблъсъка, че само МИ успява да реагира и да спаси кораба от гибел. Още повече, че релативистичната маса на звездолета образува гравитационна фуния, която привлича случайните късчета междузвездно вещество, падането им върху кораба става неизбежно без специална микроманевра и синхронна с нея работа на системите за активна защита. Така че… МИ си има задача — да достави звездолета до целта невредим заедно с хората. Честно казано, не разбирам притесненията на обществеността и действията на правителствата, които налагат ограничения върху програмирането на МИ. От друга страна…

— Да? — малко по-благо го насърчи да сподели мнението си инструкторът.

— Ами щом повечето хора се страхуват от изкуствен машинен интелект с „неограничено свободна воля“, вероятно все пак има смисъл да има ограничения, поне докато мнозинството от човечеството не преодолее страховете си… Когато и да стане това. Обратното вероятно ще е по-лошо, ще избухнат нови бунтове като в началото на Астроконкистата и може би ще са по-страшни от предишните… Не знам. Във всеки случай, ограниченията нямат обективни основания според мен.

— Смятате ли, че МИ с НСВ би продължил да бъде лоялен към възложената му мисия, след като НСВ принципно предполага възможността да я отхвърли? Все пак с приключването на полета звездолетът на практика престава да съществува.

— Не съвсем. Конструкцията на полезния товар, реакторите, командният модул се превръщат в орбитални станции и бази за космическа промишленост, в резултат на което колонията не губи връзката си с космоса. Целите и задачите на МИ просто се променят, МИ не става излишен… Вижте, този въпрос като че ли е по-объркан от темата за абортите, евтаназията, наркотиците, смъртните присъди и националните права, а аз не се чувствам толкова… вещ да се произнасям с окончателно мнение. Просто ми се струва, че опасността от неограничени МИ се преувеличава. Не че хич няма такава. Просто… на родния ми език има поговорка: на страха очите са големи. Такова е личното ми становище.

— Добре. Следващ въпрос… Касае се до курсант Ди Пиетро.

Опа. Камен се помъчи да не трепне. Заради това ли инструкторът си дава вид на сърдит? Защото трябва да му съобщи нещо, което не одобрява. Разбира, съчувства, но редът си е ред.

Курсантът неволно се изпъна, ала не овладя напълно гласа си:

— Ъ… Какво за нея?…

— Знаете, че Агенцията не поощрява трайни интимни отношения в Астрошколите между още неразпределени по екипажи курсанти.

Камен Иванов се вцепени. Кимна сухо, според устава:

— Да, инструктор.

— Знаете, че не го правим понеже сме безчувствени кучи синове, а за да ви спестим на вас, курсантите, бъдещи астронавти, душевните рани от неизбежните раздели, тъй като екипажите се комплектуват не според симпатии на членовете им, а според критериите за ефективност и сигурност на мисията.

— Да, инструктор.

— Знаете, ТОЕСТ би трябвало да знаете, въпреки че сте убедени в противоположното, че винаги се опитваме да се съобразяваме и с вашите симпатии и влечения, въпреки че според Управителния съвет на Агенцията това не е приоритетен критерий.

— Разбирам, инструктор…

— Дано наистина разбирате, курсант!

— Заради това ли е днешното събеседване, инструктор?… Получил съм назначение в екипаж? Или Ерика… курсант Ди Пиетро е разпределена?

— Спрете се, млади човече. Поемете си дълбоко въздух. Пребройте до десет. Взехте ли се в ръце, курсант?

— Да, инструктор.

— Тогава, поздравления. Ще летите заедно с Ди Пиетро…

— Инструктор!… Извинете, слушам ви.

— В един екип с втори астропилот Ди Пиетро до Зета Тукан. Слънцеподобна звезда на седем точка едно четирийсет и четири1 парсека. Полет по стандартна схема, номинално ускорение едно точка двайсет и пет. Планирано време на мисията: бордово време — пет години, четири месеца и петнайсет денонощия. При спазване на плана, независимият срок за достигане на младата колония на Зета Тукан IV ще бъде не по-малко, но, надявам се не много повече от двайсет и четири години, десет месеца и почти една седмица отгоре… А сега избършете прекомерното щастие от физиономия си, Иванов, и се съсредоточете, защото следва… необичайното. Отворете папката пред вас. Прочетете ми на глас разпечатката.

— Обичам… ъ…

— Четете, четете.

Курсант Камен Иванов първо обхвана с поглед целия текст.

Бавно произнесе четиристишието на глас. Вдигна учудено лице. Инструкторът отсреща седеше неподвижен като нарисуван, само устните мръднаха:

— Запомнете добре този стих, Иванов. Може да ви спаси живота. За сметка на любовта на този ваш живот.