Нора РобъртсСтъпки от огън

Пролог

Пожарът започна с горещина, дим и светлина. Като свръхестествен звяр, проправяйки си път от утробата с нокти и зъби, той избухна за живот с крясък, който прерасна в оглушителен ропот.

И промени всичко за един великолепен миг.

Също като този звяр пожарът пропълзя по дървото и беляза с черните си, властни пръсти онова, което допреди малко беше чисто и светло.

Пожарът имаше очи — червени и всевиждащи, и разум, който бе толкова всепроникващ, така всеобхватен и могъщ, че запомняше всичко в орбитата си.

Той го виждаше като някакво живо същество — един позлатен, тъмночервен бог, който съществува само за да руши. Бог, който взема онова, което иска, без разкаяние, без угризения, без милост. С истинска пламенност и жар.

Пред него всичко падаше на колене — коленичещи молители, които го боготворяха, дори когато биваха изяждани.

Но той беше този, който го създаде. Така че той беше богът на огъня. По-силен от пламъците, по-хитър от топлината, по-зашеметяващ от дима.

Огънят не съществуваше, преди той да му даде живот.

Наблюдавайки го как приближава, той се влюби.

Светлината трепкаше по лицето му, танцуваше в омагьосаните му очи. Взе си една бира и се наслади на свежата й студенина в гърлото си, докато по кожата му се разливаше топлина.

В корема му се надигаше възбуда, а в мозъка — учудване. Възможностите проблясваха във въображението му, докато пожарът се катереше по стените.

Беше прекрасно. Беше опияняващо. Беше забавно.

Докато гледаше как пламъците идват към него, той се изпразни. И в този миг съдбата му бе предопределена, жигосвайки с печата си сърцето и душата му.