"Въпрос на избор" - читать интересную книгу автора (Робъртс Нора)

Пета глава

В два часа през нощта Джесика чу как старият часовник „Сет Томас“ във фоайето отброи два мелодични гонга. Тялото й беше изтощено, но съзнанието й отказваше да се отпусне. Накъсаните удари на Слейд по клавишите на машината бяха престанали преди час. Той може да спи, с възмущение си помисли тя, докато отново се обръщаше по гръб, за да се взре в тавана. Но нали не е в емоционален стрес.

Мислите за Майкъл отново изплуваха в съзнанието й и тя въздъхна. Не, нека бъдем честни, Джесика, заповяда си тя. Не е Майкъл този, който те държи будна, а мъжът през две врати вляво по коридора.

Сама в мрака, заровена в безпорядъка на меките ленени чаршафи, все още усещаше грапавината на пясъка под гърба си, топлината на слънцето и поривите на вятъра върху лицето си. Натискът на тялото му върху нейното. Желанието проряза изтощеното й тяло и събуди трепети, които се помъчи да потуши. Усети как сладостната болка бавно се придвижва от стомаха нагоре в гърдите й. Бързо скочи от леглото и наметна халат. Трябва ми само нещо горещо за пиене, за да се успокоя. Ако това не подейства, ще си включи телевизора, докато някой стар филм не я приспи. Сутринта отново всичко ще е наред. Ще се върне на работа, ще стои далече от Слейд, докато приключи с библиотеката и се върне там, откъдето беше дошъл.

Джесика се измъкна от стаята и тръгна тихо с боси крака по коридора. Спря пред вратата на Слейд и дори посегна към дръжката, преди да се усети. Мили Боже, какво си въобразява! Насочи се към стълбите, като се движеше по-бързо. Може би едно бренди е по-добра идея от гореща напитка, реши тя.

Противно на навика си, пое съвсем тихо надолу по стъпалата, като избягваше местата, които скърцаха. Бренди и някой стар филм, повтори си отново. Забеляза, че вратата към салона е затворена и смръщи вежди. Кой пък ще направи такова нещо? Тази врата никога не се затваря. Сви рамене и реши, че Слейд я е дръпнал, преди да се качи да пише. Прекоси коридора и отвори едното крило.

Заслепи я светлина. Блестеше право в очите й и я принуди да вдигне ръка, за да ги заслони. Най-напред дойде изненадата. Отстъпи назад, смутена от източника на светлия лъч. Преди да успее да продума, Джесика се вцепени. Фенерче. Никой не би трябвало да се намира в затворения салон с фенерче посред нощ. Страхът пробяга на хладни тръпки по кожата й, после заседна като буца в гърлото й. Без да се замисля, тя се обърна и затича обратно по стъпалата.

Слейд беше напълно буден в мига, в който вратата му се отвори. Някаква сянка се стрелна към леглото му и той инстинктивно я сграбчи, изви я и я затисна под себе си. Чу се глух удар при сблъсъка й с матрака. В следващия миг той разбра, че държи Джесика.

— Какво правиш, по дяволите? — запита, докато я стискаше здраво за китките. Мирисът й изпълни сетивата му — гласът му пресипна от възбуда.

Останала без дъх, Джесика се опита да проговори. Тялото й се тресеше от страх под неговото.

— Долу… — успя да прошепне. — Долу има някой.

Той се напрегна, но успя да запази гласа си спокоен.

— Някой прислужник.

— В два сутринта? — изсъска тя ядосано. Изведнъж си даде сметка, че е гола. Халатът й се бе разтворил, докато я поваляше на леглото. Преглътна и се опита да се измъкне изпод него. — С фенерче?

Слейд бързо се претърколи от нея.

— Къде?

— В салона. — Джесика пристегна халата си и се опита да се престори, че нито за миг не е била размекната от желание. Видя как сянката му нахлузва дънките. — Нали няма да слезеш долу?

— Не очакваше ли от мен точно това, когато дойде тук? — Отвори едно чекмедже и намери пистолета си.

— Не, изобщо не се замислих. Полицията… — Протегна се и запали лампата. — Трябва да се обадим… — Не довърши изречението, когато видя пистолета в ръката му. В гърлото й се надигна нова вълна на ужас. — Откъде взе това?

— Стой тук.

Беше стигнал почти до вратата, преди Джесика да успее да надигне вцепененото си тяло от леглото.

— Не! Не можеш да слезеш долу с пистолет. Слейд, как…

Спря я със силен, болезнен захват на раменете. Когато се приковаха в нейните, очите му бяха студени и безизразни.

— Стой мирна — нареди той и решително затвори вратата пред нея.

Твърде шокирана, за да не се подчини, Джесика остана загледана в голото дърво. Какво става, за Бога? — запита се и притисна ръце към страните си. Това е лудост. Някой дебне из салона посред нощ. Слейд размахва някакъв огромен пистолет, сякаш е роден с него в ръка. Разтреперана от нерви, тя закрачи из стаята. Прекалено тихо е, помисли си, докато сплиташе и разделяше пръстите на ръцете си. Просто е прекалено тихо. Не може да си стои ей така тук.

Слейд тъкмо беше приключил внимателния оглед на първия етаж, когато проскърцването на стъпалата го накара да се извърне рязко. Видя как Джесика се притисна към стената, широко отворила очи при вида на насочения към нея пистолет.

— По дяволите! — Изстреля думите насреща й, докато смъкваше дулото. — Казах ти да стоиш горе!

Джесика разполагаше с достатъчно време да установи, че е виждала позата, която той бе заел с пистолета в стотици полицейски филми по телевизията. И треперенето се поднови.

— Не можах. Отиде ли си?

— Така изглежда. — Слейд напипа ръката й и я вмъкна в салона. — Стой тук. Ще проверя отвън.

Джесика се отпусна в едно кресло и зачака. Беше тъмно — слабата, потрепваща лунна светлина хвърляше неясни сенки из стаята. Зае отбранително положение, като сви крака под тялото си и улови лактите си в ръце. Страхът, осъзна тя, е нещо, с което рядко се бе сблъсквала. Не се справяше много добре и сега. Джесика затвори очи за момент и се насили да поема дълбоки и равномерни вдишвания.

Мислите й започнаха да се избистрят. Какво прави един писател с револвер? Защо не извика полицията? Някакво подозрение се надигаше в дълбините на съзнанието й, но тя го отхвърли. Не, глупаво е… Дали?

Когато след десет минути Слейд се върна в салона, тя не беше помръднала от креслото.

С едно движение на китката той натисна копчето на лампата и стаята се обля в светлина.

— Нищо — изрече строго. — Няма следа от никого, нито пък признаци за насилствено проникване.

— Видях някой — започна възмутено тя.

— Не съм казал, че не си. — И изведнъж отново изчезна, като остави следващото й възражение недоизказано. Върна се без пистолета. — Какво точно видя? — През това време той се зае с по-внимателен оглед на стаята.

Сключила вежди, Джесика наблюдаваше опитните му движения.

— Вратата на салона беше затворена. Когато я отворих, в очите ми блесна светлина. Фенерче. Не видях нищо.

— Нещо разместено ли е тук?

Продължаваше да наблюдава как претърсва ловко и професионално, докато обхожда стаята. Не, подозрението й не е глупаво, помисли си тя и стомахът й се сви. Всичко е съвсем на място. Правил го е и преди. Използвал е този пистолет и преди.

— Кой си ти?

Усети хладината в тона й, докато клякаше пред шкафчето с алкохола. Нищо от кристалните чаши не беше разместено. Не се обърна.

— Знаеш кой съм, Джес.

— Ти не си писател.

— Напротив.

— Какъв си точно? — попита направо. — Сержант? Лейтенант?

Слейд взе гарафата с бренди и наля в една от чашите. Умът му беше съвършено бистър. Приближи се до нея и й подаде чашата.

— Сержант. Изпий това.

Очите й не се отделяха от неговите.

— Върви по дяволите! — Слейд само сви рамене и остави чашата до нея. Обзе я някакво ужасяващо спокойствие, което притъпяваше болката от предателството. — Искам да се махнеш от къщата ми. Но преди да си тръгнеш — продължи тихо Джесика, — искам да ми кажеш защо дойде. Чичо Чарли те е изпратил, нали? По заповед на комисаря? — Последното изречение бе изпълнено с добре премерено презрение. Слейд не бързаше да отговори. Колебаеше се колко точно трябва да й каже, за да я успокои. Беше пребледняла, но вече не от страх. Очите й искряха от гняв. — Чудесно! — Без да го изпуска от поглед, тя се надигна от мястото си. — Тогава сама ще се обадя на комисаря ти. Можеш да си прибереш машината и пистолета, сержант.

Ще се наложи да поеме всичко, реши той и ужасно му се прииска да имаше цигара.

— Седни, Джес. — Понеже изобщо не помръдна да изпълни заповедта, той решително я побутна обратно в креслото. — Просто млъкни и слушай — посъветва я, докато отваряше уста да изкрещи насреща му. — Магазинът ти е под подозрение, че има връзка с мащабна контрабандна операция. Смята се, че откраднатите стоки се скриват някъде в стоката ти от чужбина, после се прехвърлят до свръзката от тази страна, вероятно чрез продажба на самия предмет. — Вече не се опитваше да говори, а само се взираше в него, сякаш напълно беше загубил ума си. — Интерпол иска да хване главния организатор, а не само няколко дребни риби, които вече са под наблюдение. Преди все е успявал да им се изплъзне и сега не искат това да се повтори. Ти, магазинът ти и хората, които работят за теб, оставате под наблюдение, докато не го задържат или разследването не стигне до нещо. Междувременно комисарят иска да си в безопасност.

— Не вярвам нито дума.

Но гласът й трепереше. Слейд пъхна ръце в джобовете.

— Информацията, както и заповедите ми идват от комисаря.

— Това е глупаво! — Гласът й вече звучеше по-уверено, с лека насмешка. — Мислиш ли, че в магазина ми може да става нещо подобно без моето знание? — Тъкмо посягаше към чашата с бренди и долови погледа в очите му. Ръката й замръзна върху чашата, после се отпусна. — Разбирам… — изрече тихо. Усети тъпа болка в стомаха. За момент притисна ръце към него, след това сключи пръсти. — Носиш ли си и белезниците, сержант.

— Престани, Джес. — Тъй като не можеше да понесе начина, по който го гледаше, Слейд се обърна и закрачи из стаята. — Казах, че комисарят искаше да бъдеш в безопасност.

— Това част от задачата ти ли беше — да ме омаеш достатъчно, за да се издам евентуално? — Когато той рязко се извърна, тя скочи на крака, за да посрещне яростта му. — Да се любиш с мен влизаше ли в програмата ти?

— Не съм почнал да се любя с теб. — Вбесен, той я сграбчи за реверите на халата и почти я вдигна във въздуха. — И никога нямаше да приема проклетата задача, ако знаех, че ще ме караш да си губя ума всеки път, щом те погледна. От Бюрото смятат, че си чиста. Не разбираш ли, че това само те поставя в още по-опасно положение?

— Как мога да разбирам нещо, след като нищо не ми се казва? — сопна му се тя. — В каква опасност бих могла да бъда?

— Това не е игра, Джес — разтърси я отчаяно. — Един агент е бил убит миналата седмица в Лондон. Бил е близо, съвсем близо до разкритието кой дърпа конците. В последния му доклад се споменава за четвърт милион „в диаманти“.

— Какво общо има това с мен! — изтръгна се от ръцете му Джесика. — Ако мислят, че в някоя от стоките ми има набутани диаманти, нека дойдат. Могат да разглобят мебелите парче по парче.

— И да подплашат главния човек — отвърна Слейд.

— Откъде знаеш, че не съм замесена? — Непоносимо главоболие се прибави към гаденето в стомаха й. Джесика уморено разтърка слепоочията си. — Аз работя в магазина.

Загледа се как тънките й пръсти масажират болезненото място.

— Но не сама.

Движението спря. Съвсем бавно тя отпусна ръката си.

— Дейвид и Майкъл? — прошепна едва чуто. Удивлението бе заменено от гняв. — Не! Няма да ти позволя да ги обвиняваш!

— Засега още никой никого не обвинява.

— Не, дошъл си, за да ни шпионираш.

— И на мен ми е също толкова неприятно, колкото и на теб.

— Тогава защо си тук?

Преднамерената злоба в гласа й предизвикваше у него желание да я удуши. Отговори бавно и грубо.

— Защото комисарят не иска красивата му кръщелница да свърши с прерязано гърло.

При тези думи лицето й пребледня, но очите й останаха неподвижни.

— Кой би ме наранил? Дейвид? Майкъл? Дори и ти би трябвало да разбираш колко абсурдно е това.

— Ще се изненадаш какви неща вършат хората, за да оцелеят — грубо отвърна той. — Във всеки случай, има замесени и други хора — такива, за които няма да си нищо повече от излишна пречка.

Не желаеше да мисли за това — не може да си го позволи, ако иска да се предпази от надигащата се истерия. Бъди практична, нареди си мислено. Бъди логична! Този път надигна чашата и отпи голяма глътка бренди, преди отново да проговори.

— Ако си от нюйоркската полиция, нямаш никакви пълномощия тук.

— Комисарят има много връзки. — Слабите признаци за възвръщане цвета на страните й го изпълниха с облекчение. По-издръжлива е, отколкото изглежда. Така или иначе, не съм тук заради самата контрабанда, поне официално.

— А защо си тук… официално?

— Да те предпазя от неприятности.

— Чичо Чарли трябваше да ми каже.

Слейд леко повдигна рамене, докато оглеждаше стаята.

— Да, може би. Няма начин да се разбере дали е търсел нещо тук, или само е преминавал през стаята към някоя друга. Не и при това разположение на къщата. — Леко намръщен, той разсеяна прокара ръка по гърдите си. — Забелязваш ли нещо разместено тук?

Джесика проследи погледа му.

— Не, не мисля, че е бил тук много време. Ти спря да пишеш чак към един. Не би ли било по-разумно за него да изчака всички светлини да угаснат, преди да проникне вътре?

Понечи да й припомни, че никой не е прониквал насила, но после промени намерението си. Ако й е по-лесно да си мисли, че става дума за външен човек, може би това ще й позволи да спи по-добре. Помисли си за Дейвид, чиято стая се намираше на първия етаж в източното крило.

— Трябва да се обадя в службата. Върви да си легнеш.

— Не! — Понеже не й се искаше да признае, че е неспособна да се качи горе сама, Джесика отново надигна чашата с бренди. — Ще почакам.

Остана да седи, докато той отиде при апарата в коридора. Съвсем съзнателно се изключи от разговора му, макар че и без това говореше толкова тихо, че трябваше доста да се напрегне, за да го чува. Нейният магазин, помисли си Джесика. Как е възможно нейният магазин да бъде забъркан в нещо толкова невероятно като международна контрабанда? Ако не беше така ужасяващо, би могла да се изсмее.

Майкъл и Дейвид. Рязко тръсна глава и затвори очи. Не, на тази част няма да повярва. Някъде е допусната грешка и след време полицията, ФБР, или който там я преследва, ще го разберат.

В салона беше влязъл крадец. Всичко е съвсем просто. Не й ли беше мърморила десетки пъти Бетси за това, че не ползва алармена система? Гледката на Слейд с пистолета в ръка се върна в съзнанието й твърде отчетливо. Това не може да отхвърли.

Когато той се появи отново в стаята, Джесика седеше съвсем неподвижно, със затворени очи, под които имаше сенки. Това, което току-що бе разбрал по телефона, няма да ги премахне, но един хубав сън може би ще успее.

— Ела — изрече строго и се опита да не се размеква, когато очите й се отвориха уплашено при звука от гласа му. — Уморена си. Качи се горе и пийни хапче, ако не можеш да заспиш. И утре няма да ходиш в магазина.

— Но аз трябва да отида — започна тя.

— Отсега нататък трябва да правиш, каквото ти се каже — поправи я той. — Ще бъдеш в по-голяма безопасност тук, където мога да те държа под око. От този момент няма да напускаш къщата без мен. Недей да спориш. — Хвана я за ръката и я издърпа да стане. — В това отношение нямаш никакъв избор. Трябва да ми се довериш.

Направи го. Докато я теглеше нагоре по стъпалата, Джесика осъзна, че дори всичко останало да бе пълна бъркотия, това поне беше съвсем ясно. Онова мигновено първоначално впечатление, което остана у нея, когато за първи път се сблъскаха долу на стълбата, се оказа вярно. С него беше в безопасност.

— Не ми е приятна мисълта, че си ченге — измърмори тя.

— Да, и аз невинаги съм във възторг от това. Върви да си легнеш, Джес. — Пусна я, щом стигнаха пред нейната врата. Преди да успее да си тръгне, Джесика го сграбчи за ръката.

— Слейд… — Това, за което щеше да го помоли, й беше неприятно. Неприятно й беше да признае пред себе си, а още повече и пред него, че изпитва ужас да остане сама.

— Аз… — Извърна поглед, за да не вижда изписаното в очите му нетърпение и погледна в тъмната си стая. — Може ли да останеш?

— Казах ти, че получавам заповедите си от комисаря.

— Не, нямах предвид… — Навлажни устните си. — Исках да кажа, с мен… тази нощ.

Вдигна поглед към него — бледа, нежна, уязвима. Почувства как кръвта кипва в гърдите му. Гласът му обаче прозвуча безстрастно и студено.

— Когато лягам с някоя жена, обикновено й отдавам цялото си внимание. Сега нямам време за такова нещо.

Усети как по тялото й преминава тръпка, едновременно от страх и вълнение.

— Не те моля да спиш с мен, а просто да не ме оставяш сама.

Позволи си да я огледа внимателно. Топла плът, приятни извивки и светлосиня коприна.

— Мислиш ли, че ще прекарам нощта с теб, без да те притежавам?

— Не. — Отговорът дойде бързо и тихо. Тръпката премина в туптене.

С бързо движение, изчислено да я уплаши, Слейд я притисна към вратата.

— Не си свикнала да си имаш работа с мен, лейди. — Не особено нежно, ръката му обхвана гърлото й. Усети под дланта си безумния ритъм на пулса й, но очите… златистите й очи не бяха уплашени. Пожела я със сила, която заплашваше да отхвърли всичко останало. — Аз не съм някой от възпитаните кавалери в клуба ти, Джес — каза й със застрашително спокоен глас. — Не знаеш по какви места съм ходил, какви неща съм вършил. Мога да ти покажа номера, които ще накарат френския ти любовник да заприлича на някой скаут. Ако реша, че те желая, няма да успееш да ми избягаш достатъчно бързо.

Почти не го чуваше през глухия тътен на сърцето си. Погледът й се беше замъглил от страст.

— Кой от нас бяга, Слейд? — Усещаше ръцете си вече натежали, но успя да ги повдигне. С едно-единствено бавно движение прокара дланите по голия му гръб. Целият се напрегна. Пръстите върху гърлото й леко се затегнаха. Тя притисна тялото си в него.

— По дяволите, Джес. — Простена и устните му се спуснаха, за да захапят нейните.

Сетивата й се разтърсиха от яростната атака, но тя устоя. Точно това искаше — безпаметната страст, която можеше да й даде в мига на докосването. Тази целувка не беше целувка на влюбени — не беше благоговейното сливане на устни, нито приятна игра на езиците. Беше лудост. Джесика се отказа от разума си без нито за момент да се замисли. Нека я научи на каквото иска.

Смъкна халата й, така както си стояха, и след това отстъпи пред непреодолимото желание на ръцете си да изследват всеки милиметър от нея. По-мека, неописуемо по-мека, отколкото си я беше представял. Кожата й сякаш се разтапяше под пръстите му. Само след секунди я беше разтреперил напълно, разтърсвана от последователни конвулсивни вълни. Бедрата й бяха и слаби, и силни. Плъзна ръка нагоре по тях и я доведе до зашеметяващия връх, след който се олюля безпомощно в ръцете му.

Слейд отново изруга, разбрал, че не може да спре. Беше си казал, че ще се държи грубо и после ще си тръгне — за да я спаси… да спаси и себе си. Сега беше влажна, гореща и покорна в ръцете му. Уханието й изпълваше въздуха и го примамваше. Тръсна глава в усилие да я избистри, но тя притискаше устни към гърлото му и пресипнало шепнеше името му.

Озова се заедно с нея в леглото, без дори да знае дали я беше завлякъл, или занесъл на ръце дотам.

Джесика се извиваше под него, трескаво отвръщаше на целувките му, докато ръцете му се движеха навсякъде. Не й даде възможност да се ориентира. Под нея бяха намачканите чаршафи, меката материя на дънките му се притискаше върху краката й, но тя имаше сетива единствено за урагана. Накъсаното му дишане потрепна в ухото й, преди езикът да се стрелне навътре.

С хапещи целувки пое надолу по шията до вдлъбнатината между гърдите й. Изви се с втвърдени от желание зърна, но той продължи надолу и плъзна език по очертанието на ребрата й. Почти загубила разсъдък, тя заби пръсти в косите му, в желанието си да я обладае, преди да се е взривила, в желанието мъчителната наслада да продължава до безкрай.

Той жадно се върна отново към гърдите й, а влажната диря, която езикът му оставяше, я разтърсваше последователно на огнени и ледени талази. Зъбите му захапаха едното от нежните връхчета, докато с върха на пръста си започна да очертава лъкатушна линия край другото. Устните и ръцете му продължиха да кръжат, докато тя се гърчеше под него. Джесика нададе вик от експлозията на двойната наслада, а след това се изгуби в следващите една след друга вълни от усещания.

Започна да дърпа дънките му, но той се отдръпна от настойчивите й ръце. Без тази преграда, знаеше, че ще я обладае на мига. Но още не беше готов. Бе предчувствал страстта й, знаеше, че лежи скрита отдолу, но сега тя го повличаше в трепетни усещания, които не беше предвидил.

Тръпчивият мирис на гора сякаш извираше от кожата й навсякъде, където заравяше устни. Тялото й бе слабо, донякъде дори твърде слабо, но с една съблазнителна женственост, която го караше да продължава да я докосва и вкусва с устни, докато не остане нито милиметър неизследвана плът. Когато се плъзна ниско надолу по корема й, тя простена и заби нокти в раменете му, за да го насочи още по-надолу. Чуваше накъсаните срички на името си между мъчителните й задъхани вдишвания. Но когато устните му потърсиха и откриха центъра на удоволствието й, Слейд забрави всичко друго.

Водеше я от кулминация в кулминация. Изтощена, Джесика копнееше за още. Кожата й беше залепнала за неговата, едновременно гореща и влажна от страст. Тялото й беше удивително живо, пулсиращо в хиляди незабележими точки, които той бе открил и изследвал. Устните й вече не успяваха да произнесат дори името му. Двамата заедно се пребориха с последната бариера, която ги разделяше. Усети костите на ханша му — гладки и издължени. И бедрата му — стегнати и мускулести.

Свършиха заедно, и двамата изгубили дъх от силата на усещането.

Джесика не можеше да спре конвулсиите. Продължаваха да я разтърсват дълго след като Слейд легна до нея мълчалив. Тялото я болеше. И гореше. Това любов ли бе, или война? — замаяно си помисли тя. Каквото и да бе станалото помежду им, то никога досега не й се бе случвало и разбра с абсолютна сигурност, че никога повече няма да й се случи с друг мъж.

Нито една от задръжките й не беше изплувала — той не би им позволил. Съществува ли друг мъж с неговата сила, неговата настойчивост, неговата… свирепост? Не и за нея, осъзна Джесика и инстинктивно се извърна към него. Никога не е съществувал, нито ще съществува някой друг за нея. Беше му отдала най-важната си част — сърцето — много преди изобщо да се озоват в леглото.

Обичам те — каза си наум, — който и да си, какъвто и да си. А най-сигурният начин да те отблъсна от себе си сега е да ти го кажа. Затворила очи, Джесика положи глава на рамото му. Вече се питаш как можа до такава степен да изгубиш самообладание, че да ме отведеш в леглото, продължи разсъжденията си с интуитивна точност. Вече се питаш как би могъл да предотвратиш това да се повтори отново. Но аз няма да те загубя! Тази клетва премина в твърда решимост, докато прокарваше ръка по гърдите му. Няма да се измъкнеш, Слейд. Съпротивлявай се колкото искаш. Започна да полага съвсем леки целувчици по рамото и нагоре към гърлото му.

— Джес! — Слейд вдигна ръка, за да я спре. Никога няма да може да мисли трезво, когато го докосва. А ако иска да намери начин да се измъкне от подвижните пясъци, които бързо го поглъщаха, трябва да мисли.

Джесика само докосна с устни пръстите, които се изпречиха на пътя й и продължи нагоре към лицето му.

— Прегърни ме — прошепна тя. — Искам да усетя ръцете ти около мен.

Слейд с усилие устоя на дрезгавата молба и на меките устни, които упорстваха да замъглят съзнанието му.

— Джесика, не е разумно… Трябва да…

— Не искам да бъда разумна, Слейд — прекъсна го тя. Премести се, така че лицето й да дойде точно над неговото. — Не говори, не и тази нощ. — Когато пръстите й се плъзнаха надолу, изпита задоволство, усещайки мигновения му, несъзнателен трепет. — Желая те. — Езикът й очерта устните му. Почувства внезапния галоп на сърцето му под гърдите си. — И ти ме желаеш. Тази нощ само това е важно.

В мрака видя бледия ореол на косите й, огряното от лунната светлина лице и сенките, които хвърляха скулите й. Видя кехлибарения пламък в очите й, преди устните й да уловят неговите и да ги задържат в плен.