"Скрито-покрито" - читать интересную книгу автора (Удхаус П. Г.)

II

Предпазливо погледна надолу. Зави му се свят, но неприятното усещане бе превъзмогнато от желанието му да види източника на звука. По време на престоя си на перваза се беше наслушал на всякакви подсвирквания и писукания. Бе удостоен с честта да присъства на концерта, в който освен Garrulus Glandarius Rufetergum и Corvus Monedula Spermologus участваха прочути изпълнители като Dryobates Major Angelicus, Sturnus Vulgaris, Emberiza Curlus и Muscicapa Striata, наричан от народа петнист мухолов. Ето защо само преди минута би заявил, че му е дошло до гуша от всякакви подсвирквания. Стори му се обаче, че звукът, който току-що бе чул, излиза от гърлото на човек, и в душата му проблесна искрица надежда. Проточи врат и нетърпеливо зачака. След миг иззад ъгъла на къщата се появи племенникът му Хюго, който беше преметнал през рамо хавлиена кърпа, подсказваща намерението му да поплува в езерото.

От разказаното досега навярно ви е станало ясно, че Лестър не изпитваше към младежа онези топли чувства, каквито бихте очаквали чичо да храни към най-близкия си родственик, ала в момента му се зарадва повече отколкото на милионер, който е готов да вложи солидна сума за създаване на игрище за голф.

— Ура! — изрева, както отчаяните защитници на укрепление биха извикали при пристигането на подкрепления. — Хей!

Хюго спря, погледна наляво-надясно, впери поглед напред, сетне се обърна да провери зад себе си.

— Хей! — отново извика господин Кармоди. — Хюго! Да му се не види, глухо ли е това момче… Хюго!

Младежът вдигна поглед, вкамени се и зяпна от изумление, като видя чичото, кацнал в гнездото си. Изглеждаше така, сякаш позираше за статуя, изобразяваща млад мъж, който е възнамерявал да поплува в езерото, но е бил стреснат от внезапната поява на змия на пътеката.

— Мили Боже! — избърбори. На предубедения господин Кармоди племенникът му изглеждаше досущ като глуповатото и нахално коприварче. — Какво правиш там?

На Лестър му идваше да тропне с крак от раздразнение, но благоразумието му напомни, че се намира прекалено високо за подобни прояви. Ето защо се задоволи да измънка:

— Няма значение. Помогни ми да сляза.

— Ама как се покатери?

— Не е важно.

— Но какво те накара да го сториш? — упорстваше младежът.

Тъй като беше лишен от възможността да излее яда си чрез тропане с крак, Лестър скръцна със зъби, сетне процеди:

— Подпри стълбата на стената.

— Стълбата ли?

— Именно.

— Коя стълба?

— Дето е на земята.

— Къде?

— Ето я. Не, не там! Гледай накъде посочвам! Ето я!

Следвайки указанията му, Хюго успешно приключи издирването и доволно възкликна:

— Открих нещо! Стълба, дървена, висока, един брой. Какво да правя с нея?

— Подпри я на стената.

— Дадено.

— И я дръж здраво.

— Заповедта е изпълнена. Продължавай — насърчи го Хюго.

— Сигурен ли си, че държиш здраво?

— Сграбчил съм я в желязна хватка.

— Гледай да не я изпуснеш.

Господин Кармоди заслиза, като на всяко стъпало си представяше как полита надолу и свършва земния си път във вид на пихтия. Когато най-сетне се озова в безопасност, установи, че отблизо физиономията на Хюго е още по-противна и че любопитството му се е изострило.

— За Бога, какво правеше там? — попита младежът, подхващайки разпита от самото начало.

— Няма значение.

— Ама как така?

— Щом толкова се интересуваш, един напречник се счупи и стълбата падна.

— Но какво си правил на стълбата?

— Не е важно! — изкрещя Лестър, който по-горчиво от всякога съжали, че покойният му брат Юстас не се е оженил и не е оставил потомство. — Престани да задаваш глупави въпроси. Стига си ме питал „как“ и „какво“!

— Тогава ще попитам защо? — примирително каза Хюго. — Защо ти е притрябвало да се катериш по стълби?

Чичото се поколеба. Беше схватлив по природа и тъй като вече беше възвърнал способността си да разсъждава, осъзна, че точно този въпрос ще си задава цялата общественост в Ръдж. Безполезно бе да убеждава тази латерна Хюго да запази в тайна случилото се. За броени часове новината щяха да научат всички в селцето. Трябваше на секундата да измисли правдоподобно обяснение.

— Стори ми се, че видях лястовиче гнездо под стряхата — заяви.

— Лястовиче гнездо ли?

— Именно.

— Нима мислиш, че лястовиците гнездят през юли?

— Защо, какво им пречи?

— Никога не свиват гнезда през лятото.

— Не съм казал, че го правят. Стори ми се, че…

— Не съм чувал лястовица да гнезди през юли.

— Изобщо не съм…

— През април — прекъсна го племенникът всезнайко.

— Какво?!

— Тези птици свиват гнезда през април.

— Мътните ги взели! — избухна господин Кармоди.

Настъпи тишина. Хюго задълбочено обмисляше другите страни на необикновеното събитие.

— Откога си там?

— Един Бог знае колко часа са изминали. Станах в пет и половина и…

— В пет и половина ли? Не мога да повярвам! Станал си в ранни зори, за да търсиш лястовичи гнезда, и то през юли!

— Не съм търсил гнезда.

— Ама нали каза, че…

— Отпуши си ушите, младежо, и слушай какво говоря! Не съм казал, че съм търсил гнезда. Само ми се стори, че видях гнездо под стрехата.

— Взел си стълбата и си се покатерил да го разгледаш, така ли?

— Точно така.

— Хукнал си да търсиш лястовичи гнезда, след като си станал в пет и половина сутринта, а?

— Бьди така добър и престани да ме разпитваш.

Хюго замислено го изгледа и промълви:

— Както кажеш, чичо. Предвидил ли си нещо друго за тази сутрин? Ако не съм ти необходим, смятам все пак да поплувам в езерото.