"Скрито-покрито" - читать интересную книгу автора (Удхаус П. Г.)

IV

Почти по същото време господин Кармоди провеждаше спешно съвещание с американския си гост, с когото вече разговаряше като със съучастник:

— Спомена за някакъв твой приятел, който щял да ни помогне.

— За Чимп ли става дума?

— Май това беше името му. Възможно ли е да се свържеш с него?

— Разбира се, братле.

Лестър мразеше да му викат братле, но реши, че моментът не е подходящ да се формализира.

— Незабавно го повикай.

— Да разбирам ли, че си се отказал от плана собственоръчно да изнесеш вещите от сградата?

— Точно така — промърмори господин Кармоди и потръпна. — Задълбочено обмислих въпроса и стигнах до заключението, че ни е необходима помощта на външен човек. В Лондон ли живее твоят приятел?

— Не. Пребивава съвсем наблизо. Казва се Туист и ръководи някакъв санаториум, който се намира на няколко километра от тук.

— Не може да бъде! Да не би санаториумът да се нарича „Стройни и здрави“?

— Точно така. Чувал ли си за него?

— Да съм чувал ли? Прекарах цели две седмици там.

Господин Молой изпита неописуемо благоговение като човек, който е станал свидетел на чудо. Не беше за вярване, че нещата се уреждат толкова гладко. Предвиждаше, че няма да е лесно да пробута (както мислено се изразяваше) Чимп Туист на Лестър Кармоди и очакваше да бъде подложен на дълъг и неприятен разпит относно почтеността на приятеля си. Оказа се обаче, че господарят на имението познава Чимп и е готов безрезервно да го приеме. Гнетеше го само една мисъл — дали късметът няма да му изневери.

— Невероятно съвпадение! — преднамерено бавно заговори той. — Значи познаваш моя приятел Туист.

— Да — кисело процеди Лестър. — Тонът му подсказваше, че той не храни приятни спомени от запознанството с въпросния господин. — И то много добре.

— Прекрасно. Честно казано, притеснявах се да вкарам в играта човек, когото не познаваш и комуто не се доверяваш.

Господин Кармоди бе потънал в размисъл и пропусна да чуе изявлението на американеца. Разсъждаваше върху приятното откритие, че парите, които доктор Туист категорично отказа да му върне, не са безвъзвратно загубени. Щеше да ги приспадне от хонорара, полагащ се на добрия доктор за участието му в заговора. Лъчезарно се усмихна на госта си и каза:

— Номерът на санаториума е записан в телефонния указател. Обади се на доктор Туист и го помоли незабавно да дойде в имението. — За миг се поколеба, сетне самоотвержено взе решение. Бензинът е скъп и гумите на автомобила лесно се износват, но благородната кауза изисква жертви. — Ще изпратя моята кола да го вземе — добави. Знаеше, че за да жънеш, преди това трябва да засееш.