"Гарван грачи (Смешен филм за деца)" - читать интересную книгу автора (Босилек Ран)

РИБАТА ХВАЩА РИБАРЯ

Трак-трак-трак-трак!

Га-га-га-га!

Господа, продължава говорящият филм „Гарван грачи“. Оставихме Гарванча да плаче и да нарежда заедно с опечаления Мулешко: „О, тежко, тежко, тежко! Загина даровитият певец! И никога не ще ни радва вече божественият му гласец!“ Но в този миг до тях — цоп — от небето падна крак, после втори, трети, четвърти, после труп, после глава.

— Какво ли е това?

— Магарешка глава!

— Той е, той е, той!

— Ах, леле мале, Магарини мили мой.

— Ала на части пада от небето!

— Това не вреди! Ще го сглобиме! Ах, муленцето мило!

А Бай Мулешко се затири, донесе кинематографическо лепило, което всичко залепява и като живата вода и камъните дори съживява:

— На работа сега! Сглобявай, Гарване! — извика бай Мулешко. — Аз със лепилото ще мажа, а ти слепявай о трупа крака, врат, глава!

— Така-а! Така-а! Крака, врат, глава! Гарванчо повтаря и всяка част на мястото поставя.

— Опашката остана. Но де я нея?

— Де я? — се лута майсторът и дири. Тук опашка, там опашка — няма. Тогава Гарванчо въже дебело взема, разчепква го на края ч добавя:

— Кой казва, че не зная и мулешки опашки аз да правя!

През това време Магарини оживява и от все гърло заревава:

— Да сте жи-виии-и, при-я-те-ли ми-ли-и, дето до-бре-е сте ме за-ле-пи-ли-и!

И ритна той от радост, опашката повлече, а Гарванчо му рече:

— Така-а, така-а! Зная, зная: на опашката на края ще вържем въдици и двама риба ще ловим. Да вървим!

И ето, те стигнаха, морето. Магарини спусна дългата опашка със въдици в водата, а Гарванчо заклати одобрително главата.

Но скоро Магарини сети, че нещо опашката опъна. Нозете той напъна. Но сила по-голяма го дръпна към водата. Додето Гарванчо изграка, Магарето ревеше на великанска риба във устата. Тя му погълна трупа до главата. Но Магарини зарита със краката, проби на рибата корема. И към брега се той подема като с подводница крилата. Опашката му плува из водата и други риби с въдиците хваща.

А Гарванчо молитва към брега изпраща: „О, кой ще ни помогне!“

— О, бай, Мулешко, помогни ни! Най-после Магарини изскочи на брега с нечуван лов!

Закрачи той честит с една голяма риба като кит и много още други дребни, на бай Мулешко за гозбица потребни. И сбра се мало и голямо да гледа това чудно чудо. А Гарванчо, зарадван лудо, положи венец от лаври на рибаря и изграка:

— Га-га-га-га! Слава и чест на Магарини! По сила и лъва ще надмине!