"Изнудвачите не стрелят" - читать интересную книгу автора (Чандлър Реймънд)

2

Малъри излезе пред заведението, стиснал меката си шапка под мишница. Портиерът го изгледа въпросително. Той поклати отрицателно глава и се отдалечи по тротоара покрай алеята за коли с формата на полукръг. Спря се в тъмното до бордюра и се замисли. След малко край него бавно мина „Изота-фраскини“.

Открита лимузина — огромна дори за представите в Холивуд. Блесна като момиче от хора на Зигфилд, докато минаваше под светлините на входа, а после от красотата й остана само скучен сив цвят и сребро. Зад волана седеше като истукан шофьор с ливрея и фуражка, екстравагантно килната над едното му око. Ронда Фар седеше на задната седалка, неподвижна като восъчна фигура.

Колата се плъзна безшумно по алеята, мина между две дебели каменни колони и изчезна сред светлините на булеварда. Малъри разсеяно си сложи шапката.

Нещо помръдна в мрака зад него между два високи италиански кипариса. Завъртя се на пети и видя слабата светлина, отразена от цевта на пистолет.

Мъжът, който държеше оръжието, бе много едър и широкоплещест. На тила му се крепеше безформена филцова шапка, а палтото му зееше отворено. На мъждивата светлина от висок тесен прозорец се виждаха рунтавите му вежди и орловият му нос. Зад него имаше още един мъж.

— Това е пистолет, приятел. Прави бум-бум и поваля хора. Искаш ли да го пробваш?

Малъри му хвърли празен поглед.

— Ама че хапльо! Що не пораснеш първо! Кой закон съм нарушил?

Едрият мъж се разсмя. Смехът му бе глух, напомнящ тътена, с който се разбиват вълните при мъгла.

— Тоя умник ни позна, Джим — от тона му струеше сарказъм. — Един от двама ни явно има вид на ченге.

— Погледна към Малъри и добави: — Видях как взе мярката на един дребосък вътре. Това прилича ли ти на нарушение?

Малъри захвърли фаса надалеч и проследи полета му в тъмнината.

— А една двайсетачка ще ви помогне ли да го възприемете по друг начин? — внимателно опипа почвата той.

— Не и тази вечер, господинчо. Друга вечер сигурно, но не и тази.

— А стотачка?

— Дори и тя е безсилна.

— Как успя да го кажеш — свалям ти шапка! — мрачно се пошегува Малъри.

Едрият мъж се разсмя отново и малко се приближи. Човекът зад него излезе от сянката и положи мека дебеличка ръка върху рамото на Малъри. Той се дръпна встрани, без да помества крака. Чуждата длан падна от рамото му.

— Дръж си лапите далеч от мен, ченге!

Другият изсумтя. Нещо изсвистя във въздуха и силно удари Малъри зад лявото ухо. Той падна на колене, олюля се за миг и разтърси силно глава. Погледът му се проясни. Вече виждаше ромбоидната форма на плочките, покриващи тротоара. Изправи се бавно.

Погледна мъжа, който го беше халосал, и го наруга с плътен равен глас, но с такава ярост, че оня отстъпи назад и отпуснатата му уста се сгърчи като топящ се каучук.

— Мътните те взели, Джим! — викна едрият. — За какъв дявол направи това?

Мъжът, наречен Джим, сложи меката си дебела длан на устата и я задъвка, после пъхна късата палка в джоба на палтото си.

— Забрави! — рече той. — Хайде размърдай се… и да свършваме. Жаден съм.

Тръгна по алеята. Малъри бавно се обърна и го проследи с поглед, докато разтриваше удареното място зад ухото. Едрият махна делово с пистолета.

— Върви, приятел. Ще се поразходим на лунна светлина.

Малъри тръгна. Едрият го последва. Мъжът на име Джим се изравни с тях.

— Трябва да пийна нещо, Мак — удари се той в стомаха. — Свива ме под лъжичката.

— Всички сме така, човече — спокойно го увери едрият.

Стигнаха до кола за екскурзионни обиколки, паркирана недалеч от каменните стълбове досами булеварда. Мъжът, ударил Малъри, зае мястото зад волана. Едрият го застави да седне отзад и се настани до него. Държеше пистолета върху широкото си бедро. Килна шапката още по-назад и извади смачкан пакет цигари. Внимателно запали една с лявата си ръка.

Колата се гмурна в морето от автомобилни светлини, тръгна на изток, но скоро зави на юг и се заспуска по дълъг наклон. Светлините на града се виждаха като на длан, пръснали се в мрака, докъдето ти стига погледът. Неонови надписи сияеха и проблясваха. Бездушен лъч на прожектор се забиваше ту в един, ту в друг висок рехав облак.

— Ето каква е работата — обясни едрият мъжага, бълвайки дим през широките си ноздри. — Видяхме те как се опитваш да пробуташ някакви фалшиви писма на оная фръцла Фар.

Малъри се изсмя мрачно.

— Ще ме уморите бе, малоумници.

Едрият сякаш се замисли над думите му, загледан пред себе си. Всяка отмината улична лампа осветяваше за миг широкото му лице.

-Ти си човекът, това е ясно — заяви той след малко. — Длъжни сме да знаем тия неща в нашата работа.

Малъри присви очи в тъмното. Разтегли устни в усмивка.

— Коя работа, ченге?

Едрият зина широко, после затвори уста и ченето му щракна.

— Май ще е по-добре да запееш, умнико. Иначе ще си осигуриш недотам приятно прекарване. По-лесно ще ти бъде да се разбереш с мен и Джим, че нашите приятели далеч не са толкова добросърдечни.

— Какво очаквате да ви кажа, лейтенант? — попита Малъри.

Едрият мъжага се разтресе в беззвучен смях, но не отговори. Колата отмина нефтения кладенец, дето стоеше насред булевард „Ла Сиенега“, после зави по тиха уличка с палми. Спря някъде в средата на пресечката пред празен парцел. Джим загаси двигателя и Фаровете. Извади плоска бутилка от жабката, надигна я и доволно въздъхна. После я подаде през рамо назад.

Едрият отпи и махна с бутилката във въздуха.

— Ще трябва да почакаме един приятел тук. Така че хайде да си поговорим. Казвам се Макдоналд — криминален отдел. Опитваше се да издоиш оная Фар. Появи се телохранителят й. Ти се справи с него. Чудесно изпълнение. Хареса ни. Но другата част определено не ни допадна.

Джим посегна за бутилката, отпи още веднъж и подуши гърлото.

— Наблюдавахме те — обясни той. — Но не очаквахме, че ще действаш така открито.

Малъри залепи лице до прозореца на колата и вдигна поглед към спокойното синьо небе, осеяно със звезди.

— Знаеш твърде много, ченге. И не си получил информацията от госпожица Фар. Никоя филмова звезда не би отишла в полицията, когато става дума за изнудване.

Макдоналд поклати голямата си глава. Очите му едва-едва проблеснаха в тъмната кола.

— Не сме споменали откъде сме получили информацията, умнико. Значи наистина се опитваше да издоиш момичето, а?

— Госпожица Фар е стара моя приятелка — мрачно заяви Малъри. — Някой се опитва да я изнудва, но не съм аз. Просто душа наоколо.

— Тогава жабарят защо извади патлак срещу теб? — бързо изстреля Макдоналд.

— Не ме хареса — обясни Малъри с досада. — Предизвиках го.

— Глупости! — избоботи гневно Макдоналд.

— Цапни го през устата, Мак — посъветва го мъжът зад волана. — Гледай да му хареса!

Малъри протегна ръце надолу и изви рамене като човек, схванал се от дълго седене. Усети издутината на пистолета под мишницата си.

— Каза, че съм се опитвал да пробутам фалшиви писма — започна той бавно. — Какво те кара да мислиш, че писмата са фалшиви?

— Ами, да речем, знаем къде са истинските — тихо отговори Макдоналд.

— Така си и мислех — засмя се Малъри.

Макдоналд ненадейно се извъртя и го удари с юмрук в лицето, но не много силно. Малъри отново се изсмя, после внимателно докосна натъртеното място зад ухото.

— Настъпих те по мазола, а?

Макдоналд изруга мрачно.

— Май си прекалено хитър, умнико. След малко ще разберем, предполагам.

После замълча. Мъжът зад волана свали шапката си и се почеса по обраслата със сива коса глава. Отсечени силни изсвирвания на клаксон долетяха от булеварда само на половин пресечка от колата. В края на улицата присветваха и отминаваха включени фарове. След малко два лъча направиха широк завой и се плъзнаха под палмите от двете страни на пресечката, разсичайки тъмнината. Голяма тъмна кола мина покрай паркирания автомобил за излети и спря до тротоара пред него. Фаровете угаснаха.

Вратата се отвори и на улицата излезе мъж.

— Здрасти, Слипи — обади се Макдоналд. — Как мина?

Мъжът беше висок, слаб, лицето му бе в сянката на ниско нахлупена бейзболна шапка. Леко фъфлеше, като говореше.

— Нищо особено. Никой не се ядоса.

— Добре — изръмжа Макдоналд. — Зарежи онова съкровище и подкарай тая таратайка.

Джим се премести отзад до Малъри и здравата заби лакът в тялото му. Дългурестият се плъзна зад волана, включи двигателя и подкара обратно към „Ла Сиенега“, после на юг към Уилшир и след това отново на запад. Караше бързо и нагло.

Минаха небрежно на червено, покрай голям киносалон, облян в светлина, но зад гишето за билети нямаше никой; прекосиха Бевърли Хилс и поеха по междуградско шосе. Моторът зарева по-силно по стръмно нанагорнище с високи мантинели.

— По дяволите, Джим — обади се неочаквано Макдоналд, — забравих да пребъркам това бебче. Подръж пистолета за малко.

Наведе се пред Малъри, завря се в лицето му — дъхът му миришеше на уиски. Голямата му ръка прерови джобовете, опипа хълбоците му през палтото, мина нагоре под лявата мишница. Спря за миг върху кобура с пистолета. Продължи надясно, после се махна.

— Готово, Джим. Умникът няма пистолет.

Дълбоко в мозъка на Малъри присветна сигнална лампичка. Той свъси вежди. Устата му пресъхна.

— Нещо против да запаля цигара? — попита той след малко.

— Че какво можем да имаме против подобна дреболия, сърчице мое — отвърна Макдоналд с подигравателна учтивост.