Реймънд ЧандлърКралят в жълто

1

Джордж Милър, нощен администратор в хотел „Карлтън“, беше издокаран, жилав дребосък с мек гръден глас на лиричен певец. Не повиши тон, но очите му гледаха остро и гневно, когато изрече в микрофона:

— Много съжалявам. Няма да се повтори. Веднага ще изпратя хора.

Рязко свали слушалките, пусна ги върху щифтовете на телефонното табло, забързано излезе иззад стъклената преграда и нахълта с широка крачка във входното фоайе. Минаваше един, а две трети от клиентите на „Карлтън“ бяха постоянни наематели. Три стъпала по-надолу, в централното фоайе, лампите бяха изгасени и нощният портиер беше приключил с раздигането.

Помещението беше безлюдно — просторно, с тъмни мебели и хубав мек килим. Някъде в дъното тихо звучеше радио. Милър слезе по стълбите и бързо се насочи към звука, мина през свода и се загледа в мъжа, излегнал се върху бледозелен диван, отрупан — на пръв поглед — с всички възглавнички в хотела. Лежеше на една страна, замечтано премрежил очи, и слушаше радиото, на два метра от него.

— Ей, ти! — излая Милър. — Ти хотелското ченге ли си или хотелският котарак?

Стийв Грейс бавно извърна глава и погледна администратора. Беше върлинест мъж, около двайсет и осем годишен, с дълга черна коса, дълбоки смълчани очи и мека извивка на устните. Посочи с палец радиото и се усмихна.

— Крал Леопарди, Джордж. Чуй само какъв звук има тромпетът му. Гладък като ангелско крило, момчето ми.

— Страхотно! Качи се веднага горе и го разкарай от коридора!

Стийв Грейс го изгледа изумено.

— Какво? Пак ли? Мислех, че отдавна съм напъхал птичките в леглата.

Той свали крака от дивана и се изправи. Беше поне една глава по-висок от Милър.

— Да, но от осемстотин и шестнайсета твърдят обратното. От осемстотин и шестнайсета казват, че в коридора са двама от неговите подлоги. Бил само по жълти сатенени гащета и тромбон и заформял джемсешън с дружките си. И една от пачаврите, които Килън настани в осемстотин и единайсета, била с тях и се опитвала да върти бизнес. Заеми се, Стийв, и този път гледай да е за последно.

Стийв Грейс се усмихна накриво и каза:

— Леопарди и без това не е гост на хотела. Да използвам ли хлороформ, или да действам само с гумената палка?

Той закрачи с дългите си крака по бледозеления килим, мина под свода, пресече централното фоайе и влезе в единствения осветен и отворен асансьор. Затвори вратите, качи го до осмия етаж, спря рязко и излезе в коридора.

Шумотевицата го блъсна като внезапен напор на вятър. Чак стените трепереха. Пет-шест врати бяха отворени и от тях надничаха разгневени наематели по пижами.

— Всичко е наред, господа — бързо каза Стийв Грейс. — Този път наистина е за последно. Само се успокойте.

Зави зад ъгъла, където бясната музика почти го събори. Трима мъже се бяха подредили до стената, недалеч от отворена врата, от която струеше светлина. Средният, онзи с тромбона, беше метър и осемдесет висок, силен и гъвкав, с тънки като пиявички мустаци. Лицето му бе зачервено, в очите му се четеше алкохолен блясък. Беше по шорти от жълт сатен с големи черни инициали на левия крачол. Иначе беше гол. Тялото му бе загоряло.

Другите двама бяха по пижами, типичните полукрасиви оркестранти, пияни, но не заляни. Единият лудешки надуваше кларинет, а другият — тенор саксофон.

Пред тях напред-назад се кълчеше, кривеше и подскачаше като сврака платиненоруса блондинка, която виеше ръце и вежди и така извиваше пръстите си назад, че карминените й нокти почти докосваха плътта на ръцете. Металната русота се полюшкваше всеотдайно в такт с музиката. Гласът й бе гърлено чегъртане, без мелодия, фалшив като веждите и остър като ноктите й. Носеше чехли с много високи токчета и черен халат с дълъг лилав пояс с ресни.

Стийв Грейс се закова на място и рязко замахна надолу с длан.

— Тихо! — кресна. — Затапете ги! Разкарайте ги и ги заровете някъде! Представлението свърши. А сега се омитайте! Да ви няма!

Крал Леопарди отлепи тромбона от устните си и изрева:

— Фанфари за хотелското ченге!

Тримата пияници изпълниха оглушителен туш и разлюляха стените. Момичето се изкикоти глупаво и подритна с крак. Чехълът й излетя и уцели Стийв Грейс в гърдите. Той го сграбчи, скочи към момичето и го хвана за китката.

— Значи сме големи непукисти, а? — усмихна се той. — Ще започна от теб.

— Дръжте го! — изрева Леопарди. — Размажете го! Потанцувайте по врата му!

Стийв вдигна момичето във въздуха, хвана го под мишница и побягна с него. Носеше я с такава лекота, сякаш бе вързоп. Тя се опита да го срита по краката, но той се изсмя и хвърли бърз поглед в една отворена осветена стая. Под скрина се търкаляха кафяви мъжки мокасини. Той я подмина и надникна в следващата осветена стая, нахълта вътре и затръшна вратата с ритник. Извърна се колкото да превърти ключа в ключалката. Почти веднага отвън заблъскаха с юмрук. Той не обърна никакво внимание.

Забута младата жена по коридорчето пред банята и я пусна. Тя се отблъсна от него и облегна гръб в скрина, задъхана, с искрящи от бяс очи. Влажна, потопена в злато къдрица се залюля над окото й. Тя гневно тръсна глава и оголи зъби.

— Как ще погледнеш на идеята да те окошаря, сестрице?

— Върви по дяволите! — изплю се тя през стиснати зъби. — Краля ми е приятел, ясно ли е? Затуй не си пускай мръсните лапи!

— С момчетата ли обикаляш?

Тя пак го заплю.

— Как разбра, че ще бъдат тук?

Проснато напреки върху леглото, лежеше друго момиче, с глава към стената и разчорлена черна коса върху бяло лице. Крачолът на пижамата му беше раздран. Лежеше отпуснато и стенеше.

Стийв рязко каза:

— О, номерът на скъсаната пижама значи. Няма да мине, сестрици, хич няма да мине. Слушайте сега, малките. Можете да си легнете и да останете до сутринта или на секундата да си обирате крушите. Избирайте.

Чернокосата простена. Блондинката му се озъби:

— Изчезвай от стаята ми, ченге проклето!

Пресегна се зад гърба си и го замери с ръчно огледалце. Стийв бързо се наведе. Огледалцето се тресна в стената и падна, без да се счупи. Чернокосата се претърколи върху леглото и уморено каза:

— Оставете ме на мира. Лошо ми е.

И остана да лежи със затворени очи и трепкащи клепачи.

Блондинката залюля бедра към бюрото до прозореца, напълни водна чаша до половината с шотландско уиски и го излочи, преди Стийв да успее да я достигне. Силно се задави, изпусна чашата и я последва на пода.

Стийв мрачно обяви:

— Те това те рита в лицето, сестро.

Младата жена приклекна, затръска глава. Получи спазъм, вдигна карминени нокти към устата си и я заопипва. Опита да се изправи, но краката й се подгънаха, катурна се странично и тутакси заспа.

Стийв въздъхна, отиде до прозореца, затвори го и го залости. Претърколи чернокосата, сложи я да легне удобно, измъкна завивките изпод нея и пъхна възглавницата под главата й. Вдигна русата от пода, пусна и нея на леглото и зави и двете до под брадичките. Отвори малкото прозорче, загаси лампата и отключи вратата. Заключи я отново отвън с шперца на верижка.

— Хотелска работа — промърмори. — Пфу!

Сега коридорът беше пуст. Вратата на осветената стая още зееше отворена. Номерът й беше 815, през два врати от стаята на момичетата. Отвътре се носеха тихи звуци на тромбон, но не и достатъчно тихи за един и двайсет и пет през нощта.

Стийв Грейс хлътна в стаята, затръшна вратата с рамо и мина през коридорчето покрай банята. Крал Леопарди бе сам.

Оркестровият диригент се беше проснал във фотьойл с висока запотена чаша до лакътя си. Въртеше тромбона в тесен кръг, докато го надуваше, а светлината танцуваше върху инструмента.

Стийв запали цигара, издуха перце дим и погледна през него Леопарди с особено полувъзхитено, полупрезрително изражение. Тихо каза:

— Гаси лампите, жълтогащко. Свириш страхотно на тромпет, а и тромбонът ти не е за изхвърляне, но не му е тук мястото. Вече ти го казах веднъж. Престани. Прибери това нещо.

Леопарди се усмихна злобарски и изсвири едно презрително изпърдяване, което прозвуча като дяволски кикот.

— Ти ли ще ми кажеш? — присмя се той. — Леопарди прави каквото си иска, където си иска и когато си иска. Досега никой не го е спрял, ченгенце. Разкарай се оттук!

Стийв сви рамене и се приближи до високия тъмен мъж. Търпеливо повтори:

— Свали базуката, тежкар. Хората се опитват да поспят и шумът ти ги дразни. Велик музикант си в оркестъра си, но навсякъде другаде си най-обикновен човек с доста слабости и репутация, която смърди от тук до Маями и обратно. Още веднъж надуй това нещо и ще ти го усуча около врата.

Леопарди свали тромбона и отпи яка глътка от чашата си. Очите му злостно блестяха. Отново доближи инструмента до устните си, напълни дробовете си с въздух и го наду така, че разлюля стените. После се изправи с внезапно плавно движение и стовари тромбона върху главата на Стийв.

— Никога не съм харесвал хотелските слухари — каза презрително. — Вонят на обществен кенеф.

Стийв направи крачка назад и тръсна глава. Усмихна се накриво, приплъзна се напред на един крак и шамароса Леопарди с отворена длан. Ударът изглеждаше лек, но Леопарди залитна през стаята и се просна в основата на леглото, където остана да седи на пода, заврял дясната си ръка в отворен куфар.

За миг и двамата останаха неподвижни. После Стийв изрита тромбона настрана и размаза цигарата си в стъклен пепелник. Черните му очи бяха празни, но устата му се зъбеше в бяла усмивка.

— Ако си търсиш белята — рече, — аз идвам от там, където я правят.

Леопарди се усмихна леко, стегнато, а дясната му ръка се измъкна от куфара с пистолет. Палецът му свали предпазителя. Държеше пистолета, без да трепва, насочен.

— Направи една беличка и с това — рече и стреля.

Гръмовният рев на пистолета проехтя оглушително в затворената стая. Огледалото над бюрото се пръсна и стъклата се разхвърчаха на всички страни. Едно парче сряза като бръснач бузата на Стийв. Кръвта потече на тънка струйка по кожата му.

Хотелското ченге се отлепи от пода и се гмурна напред. Дясното му рамо се блъсна в голите гърди на Леопарди, а лявата му ръка изхвърли оръжието далеч под леглото. После пъргаво се извъртя надясно и задъхано се изправи на колене.

Рязко и дрезгаво каза:

— Сбърка с човека, братле.

Връхлетя върху Леопарди и го изправи, като го повдигна за косата. Музикантът изрева и два пъти го халоса по ченето, а Стийв се хилеше и държеше лявата си ръка усукана в дългите лъскави черни коси на тромпетиста. После извъртя също и главата, така че третият юмручен удар на Леопарди го уцели в рамото. Стийв го хвана за ръката, с която замахваше, и я изви, а музикантът с вой рухна на колене. Стийв пак го повдигна за косата и го удари четвърти път, като ръката му почти потъна в стомаха на Леопарди. Той сляпо се строполи на колене и повърна.

Стийв отстъпи встрани, влезе в банята и взе пешкир от рафта. Хвърли го на Леопарди, тръшна отворения куфар на леглото и започна да мята вътре вещите му.

Леопарди избърса лицето си и се изправи, все още разтърсван от спазми. Олюля се и се подпря на ръба на скрина. Беше бял като платно.

Стийв Грейс каза:

— Обличай се, Леопарди. Или изчезвай така, както си. Все ми е тая.

Онзи се запрепъва към банята, опипвайки стената като слепец.