"Обетована земя" - читать интересную книгу автора (Паркър Робърт Б.)

6

Беше четири и двайсет, когато Руди каза „Здрасти, Еди“ на един едър, русокос хлапак, който влезе в заведението. Той носеше работни обувки, джинси и синя фланелка с червен кант. Беше тежкоатлет: пращеше от трицепси и прекалено развити раменни мускули. И се носеше така, сякаш беше закичен с медал. Би ми направил по-силно впечатление, ако нямаше тези десетина килограма тлъстини около кръста си.

— Е, Кемо Сабе, как върви работата? — рече той на Руди.

Руди кимна и без да са го питали, сложи едно уиски и чаша наливна бира на бара пред Еди. Еди изгълта уискито и отпи от бирата.

— Адски гот е, червенолики — рече той. — На бледоликия днеска му се съдра задникът от бачкане. — Той говореше високо, съзнавайки, че го слушат, като смяташе, че каубойският му индиански диалект е забавен за околните. Завъртя се на стола, подпря лакти на бара и огледа помещението. — Как е положението с мацките, Руди? — осведоми се той.

— Както винаги, Еди. Струва ми се, че обикновено ти нямаш никакви затруднения.

Еди гледаше към две девойки на студентска възраст, които пиеха някакъв коктейл. Аз станах, разходих се покрай бара и се настаних на стола до него.

— Ти ли си Еди Тейлър? — попитах.

— Кой се интересува? — каза той, все още зазяпан в девойките.

— Не ме познаваш — казах аз.

Този път той се обърна към мене.

— Кой си ти, по дяволите?

Извадих една карта от джоба на сакото си и му я подадох с думите:

— Търся Пам Шепърд.

— Къде отиде тя? — изтърси той.

— Ако знаех, щях да отида там и да я потърся. Чудех се дали ти не би могъл да ми помогнеш.

— Чупката — рече той и отново се обърна да гледа девойките.

— Както разбирам, ти си прекарал с нея нощта, непосредствено преди тя да изчезне.

— Кой казва това?

— Аз. Току-що го казах.

— И какво, ако съм го направил. Да не би да съм първият. Теб какво те засяга?

— Поезия — казах аз. — Като говориш, сякаш слушам чиста поезия.

— Вече ти казах веднъж: чупката. Чуваш ли ме. Ако не искаш да пострадаш, разкарай се.

— Бива ли я в леглото?

— Да, добра беше. Теб какво те засяга?

— Предполагам, че имаш доста опит тук, а аз съм нов на това място, разбираш ли? Просто питам.

— Е, да, случва ми се да сваля някоя от време на време тук, в Кейп. Тя беше добра. Искам да кажа, за мацка на нейната възраст, имаше хубаво стегнато тяло, нали разбираш. И, знаеш ли, страшно й се искаше. Помислих си, че ще ми се наложи да я изчукам още тук, в бара. Питай Руди. А, Руди? Кажи, онази мацка Шепърд, как ме беше награбила онази нощ.

— Ти го казваш, Еди — Руди почистваше нокътя на палеца си с картон от кибрит. — Аз никога не забелязвам какво правят клиентите.

— Значи наистина си прекарал нощта с нея? — казах аз.

— Да. Господи, ако не го бях направил, тя щеше да си свали гащите още тук, в бара.

— Това вече го каза.

— Ами, така е, драги, повярвай ми.

Еди изгълта още едно уиски и засмука втора чаша бирен разредител, които Руди беше донесъл, без да му ги поръчват.

— Познаваше ли я, преди да се свърже с тебе?

— По дяволите, аз не съм се свързал с нея, тя се свърза с мене. Аз просто си седях тука и се оглеждах наоколо, и тя просто дойде, седна при мен и ме заприказва.

— Е, добре, в такъв случай, познаваше ли я, преди тя да се свърже с тебе?

Еди сви рамене и посочи на Руди изпитата си чаша с уиски.

— Бях я виждал тука. Не се познавах с нея, но знаех, че се върти наоколо, разбираш ли ме, знаех, че е лесно достъпна, стига да поискаш.

Еди изпи чашата си веднага щом Руди я наля и когато я сложи обратно на бара, Руди я напълни отново.

— Тя отдавна ли е на пиацата? — попитах аз.

Двамата с Еди истински се бяхме разплещили — просто двама добри стари приятели, които си говорят по работа. Еди пресуши бирата си, уригна се шумно, изсмя се на уригването си. Може би нямаше да мога да го шашна с моята изтънченост.

— На пиацата ли? О, имаш предвид, да, разбирам те. Не, не много отдавна. Мисля, че до тази година не я бях забелязал, нито си спомням да съм чувал много за нея. Май някъде след Коледа я чука един тип, когото познавам. Това като че ли е първият случай, за който съм чувал.

Езикът му беше малко надебелял и с-тата му бяха започнали да стават неясни.

— Сбогуването ви приятелско ли беше? — попитах аз.

— А?

— Как изглеждаха нещата на сутринта, когато се събудихте и си казахте довиждане?

— Любопитно копеле си — рече той и отмести погледа си, загледан в двете студентки на другия край на помещението.

— Казвали са ми това.

— Е, сега аз ти го казвам.

— Да, чувам. При това го правиш красиво.

Еди обърна погледа си към мене.

— Ти какво, на умник ли се правиш?

— И това са ми го казвали.

— Да, ама аз не обичам умниците.

— Аз сякаш съм предвиждал това.

— Така че, да те няма или ще те търкалям.

— И сякаш съм предвиждал, че ти ще поставиш въпроса точно така.

— Ако си търсиш неприятности, драги, намерил си си майстора.

— Имам си предостатъчно неприятности — казах аз. — Това, което търся, е информация. В какво настроение беше Пам Шепърд на сутринта, след като беше с тебе?

Еди слезе от столчето пред бара и застана пред мен.

— Казвам ти за последен път. Махай се, или ще пострадаш.

Руди започна да се примъква към телефона. Аз огледах пространството пред бара. Беше около три метра. Достатъчно.

— Няма нищо — казах на Руди. — Никой няма да пострада. Само ще му покажа нещо.

Станах.

— Дебеланко — казах на Еди, — ако ме принудиш, мога да те вкарам в болницата и ще го направя. Но ти сигурно не ми вярваш, така че ще трябва да ти го докажа. Хайде. Удряй.

Той замахна да нанесе удар с дясната ръка, който мина покрай главата ми, когато се отместих. Последва друг — с лявата, който мина почти на същото разстояние, когато се отместих на другата страна.

— Ще издържиш около две минути да правиш това — казах аз. Той се втурна насреща ми и аз се извъртях покрай него. — Междувременно — казах, — ако искам, бих могъл да те ударя ето тук. — Потупах го с длан три пъти много бързо по дясната буза. Той налетя отново, а аз влязох малко в обсега на удара и го спрях с лявата си подлакътница. Втория го прихванах с дясната. — Или тук — казах аз и го шляпнах звучно с двете си ръце по бузите. Така, както някоя баба шляпва дете. Отстъпих вън от обсега му. Той вече беше започнал да се задъхва. — Нещо не си във форма, малкият. Скоро няма да можеш да си повдигнеш ръцете.

— Откажи се, Еди — обади се Руди иззад бара. — Той е професионалист, за бога, ще те убие, ако продължаваш да се блъскаш така.

— Ще му дам аз едно блъскане, копелето му с копеле — каза Еди и се опита да ме докопа.

Аз направих една крачка вдясно и му нанесох един ляв прав в корема. Въздухът му излезе с хрипаво грухтене и той неочаквано седна. С побеляло лице, останал без въздух, драпащ да възстанови дишането си. — Или там — казах аз.

Еди възвърна частично дишането си и се изправи на крака. Без да погледне никого, той се отправи с омекнали крака към мъжката тоалетна.

— Добър удар имаш — каза ми Руди.

— Това е, защото сърцето ми е чисто — отвърнах.

— Надявам се да не омаца всичко там с бълвоч — рече Руди.

Останалите хора в помещението, които се бяха умълчали, когато свадата избухна, възобновиха приказките си. Двете студентки станаха и си тръгнаха, оставяйки недопити чашите си и мислейки за потвърдилите се опасения на майките си. Еди се върна от тоалетната с бледо и мокро лице, сигурно се беше наплискал с вода.

— Познавам типове, които могат да ти го върнат — каза Еди. Когато каза това, в гласа му нямаше никакъв живец и той не погледна към мен.

— Аз също — рекох. — Познавам типове, които могат да им го върнат. Няма смисъл да обсъждаме това. Ти просто се напъха в нещо, от което аз разбирам повече от теб.

Еди изхълца.

— Разкажи ми как се разделихте на сутринта — поднових въпроса си. Бяхме седнали отново на бара.

— И какво ще стане, ако не кажа? — Еди гледаше малкото пространство от плота на бара между ръцете си.

— Значи няма да ми кажеш. Нямам намерение да продължа да те бия в корема.

— Събудихме се на сутринта и на мене ми се дощя да го направя още веднъж, нали разбираш, един вид чукане за довиждане, а тя не ми даде да я докосна. Нарече ме прасе. Каза, че ако я докосна, ще ме убие. Каза, че й се повръщало от мене. Преди това не говореше така. Половината нощ се бяхме чукали до самозабрава а на следващата сутрин ме нарече прасе. Е, не обичам такива мръсотии, нали ме разбираш. Цапардосах я и си излязох. Последното, което видях от нея, беше как лежи по гръб на леглото и реве та се къса като никаквица. Зяпнала в тавана и врещи. — Той поклати глава. — Ама че шантава кучка. Само четири часа преди това се чукаше с мен до самозабрава.

— Благодаря, Еди — казах аз. Извадих една двайсетдоларова банкнота от джоба си и я сложих на бара. — Прихвани си и неговото, Руди, и задръж остатъка.

Когато си тръгвах, Еди все още гледаше в плота на бара, ограден от ръцете му.