"Нострадамус ми изяде хамстера" - читать интересную книгу автора (Ранкин Робърт)

6ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ФЮРЕРА

Разбира се, Морган сигурно беше прав — нямаше никакъв начин Адолф Хитлер наистина да се намира в Брентфорд през деветдесетте и да изглежда точ в точ както е изглеждал през четирийсетте. Особено като се има предвид, че е умрял и въобще.

Никакъв възможен начин.

Това твърдение обаче — „никакъв възможен начин“ — си е голяма приказка, нали?

Винаги има някакъв възможен начин. Може да е невероятен или пък начин, който се смята за невъзможен, недопустим или нещо друго, дето да започва с „не“.

Например един от възможните начини незабавно ми идва наум, а пък „незабавно“ започва с „не“. Ако се върнем отново към съдържанието на Папка 23. И ако ни се даде достъп до една от високите полици на началника на брентфордската полиция през май 1955 г., щяхме да имаме възможността да прочетем сведение от някой си полицай Адонис Давстън, което гласи:

„Вървях в източна посока по Мейкфилд авеню в единайсет часа вечерта (23.00) на 12-и т. м. със скорост 4.5 мили/час, когато бях принуден да ускоря крачка поради викове на тревога, идващи от уличка отстрани на номер шестнайсет. Получих достъп до гореспоменатата улица и оттам до задната градина на номер шестнайсет. И там се натъкнах на госпожица Дж. Търнтън в съблечено състояние. Това състояние се състоеше от сутиен със скъсана лява раменна презрамка, чифт пликчета и един копринен чорап. Тя държеше в ръце нещо ужасно и когато й зададох въпроса какво би могло да представлява това, тя отговори: «Бог да ви поживи, господин полицай, ама да ви кажа, мене току-що някакъв смотан космически кораб ма дигна от смотаната ми градина и екипажа ма прекара и като си извършиха пъкленото дело, тия просто ма зарязаха тука без едно чао да кажат или да ми цунат лакета.»

По-късно се уверих, че това твърдение не е съвсем точно, тъй като всъщност лакетът на госпожица Търнтън се оказа целунат, а освен това очните й ябълки бяха близани, а мекото на ушите й — нежно гризано. Придружих дамата до будоара й в дъното, свалих сакото си, за да го метна на раменете й и я утешавах, преди да сложа чайника, когато баща й се прибра в порядъчно подпийнало състояние.

Ще бъде ли възможно да си взема свободен ден по-следващата събота, тъй като ще се женя?“

Съвсем прав текст, откъдето и да го погледнеш — най-прост случай на отвличане от извънземни, няма никакво съмнение.

Или?

Към това сведение е било прикрепено и друго сведение с надраскани на него няколко изречения — описанието на извънземния екипаж, дадено от госпожица Търнтън:

„Високи, руси, облечени със сиви униформи със знак, представляващ двойна светкавица, и черни високи ботуши до над коленете.“

Описание, което досущ отговаря на всяващите ужас щурмоваци от Хитлеровите „Вафен SS“. Онези, които са били известни като „Последният батальон“.

Важно?

Неважно?

Е, направо си е важно отвсякъде, като се погледне в светлината на един определен сценарий, който смятам сега да ви изложа как така Хитлер може да цъфне в Брентфорд през деветдесетте и да изглежда точ в точ както е изглеждал през Втората световна.

После ще се ритате сами по задниците, задето не сте прозрели нещо, дето ще ви избоде очите.

Това е факт, добре известен на онези, на които той е известен добре — че в края на Втората световна нацистите са разполагали с какви ли не експериментални изследователски лаборатории, където са работили над всевъзможни най-модерни оръжия. И че ако са имали възможност да удържат още някой и друг месец, са щели да завършат работата по някои ужасяващи приспособления и да изсипят върху съюзниците пълно опустошение.

Едно от тези оръжия било звуковото оръдие. Звуково енергийно оръдие, конструирано така, че да излъчва нискочестотна вибрационна вълна, която съвсем буквално би съборила всичко по пътя си. Друго такова било флюгелрадът (буквално „летяща чиния“) — дисковиден летателен апарат, разработен от Виктор Шаубергер, захранван от електромагнитна енергия и способен да развива скорост над две хиляди километра в час15.

Да се върнем сега към една от тези тайни лаборатории — „Ню Швабенланд“ в Антарктика, „някъде под Южна Африка“. Годината е 1945 и току-що откъм Аржентина е пристигнала подводна флотилия. На борда се намират елитните войски, познати и като „Последният батальон“, известен брой членове на нацистката партия от най-висок ранг и някой си г-н А. Хитлер, ескуайър.

Те влизат в голям хангар, където се намират в различни етапи на завършване няколко „флюгелрада“ и различни други апарати, последна дума на тогавашната техника.

Малко след времето за чай е.

Адолф Хитлер влиза пръв — понакуцва леко поради измръзнали отоци, придобити по време на дългото пътешествие, сродни с брадавиците и мазолите му. Той проговаря:

ХИТЛЕР: Някой да ми донесе някакво тъпо кресло, тия мои адмирали16 направо ще ме убият.

ГЬОРИНГ: И кльопачка, че шкембето ми е по-празно и от фюрерово обещание. (Смях от офицерските редици.)

ХИТЛЕР (наглася си слуховия апарат): Какво, какво?

ГЬОРИНГ: Казах: възхвалявайте отечеството, майн фюрер. (Нов смях.)

ХИТЛЕР: Тлъсто копеле недно.

Преди да продължим по-нататък конкретно с тази драма, може би ще си струва да идентифицираме основните играчи, да обясним това-онова за тях, както и няколко неща относно немския език, които не са широко известни.

Най-напред Хитлер. Е, него всички го знаем, нали? Продал душата си на дявола в крехка възраст, останалото е история.

Херман Гьоринг. Един от първите довереници на Хитлер, другарче по чашка от старото време, когато са висели по бирхалетата и са сваляли мацките. Отговарял е за нещо бая голямо, може и въздушните сили да са били. Онова, което се знае, е, че макар и да е бил тлъсто копеле, ама наистина тлъсто, освен това е бил и конте и се е преобличал по цели пет пъти на ден. Сигурно се е потял много, а действието се развива преди изобретяването на дезодорантите за подмишници.

Хайнрих Химлер. Оная ситната гад с пенснето, дето е измислил концлагерите. Описват го „с вид на даскал“. Сексуално извратен тип и садист. Доста добре би се вписал във всяко едно наше частно училище, наистина.

Йозеф Гьобелс. Е, него всички го знаем — „отровното джудже“, отговорно за пропагандата. Изглеждал е също като Химлер, само че по-нисък.

Алберт Шпеер. Архитектът, проектирал Нова Германия. Май откъм въображение не го е бивало много-много, щото Нова Германия е щяла досущ да прилича на древния Рим. Доста любопитно, но плановете на принц Чарлз за „новия Лондон“ са почти огледален образ на представата на Шпеер за новия Берлин. Чудя се дали има някаква връзка помежду им.17

Що се отнася до немския език, повечето хора не осъзнават, че както и другите езици, и той притежава диалектни произношения. Ако трябваше да приравним немския език към английския и да разгледаме начина, по който е говорен от гореизброените играчи, бихме открили, че: Хитлер говори немския еквивалент на кокни-диалекта, Гьоринг — на йоркширски, Химлер — с итънско произношение, а Алберт Шпеер — на дъблински диалект!

Е, и в Дъблин говорят английски (и то в по-голямата си част по-добре от нас).

Така че ако е останал някой, който да не се е обидил и все още да е навит да чете по-нататък, отново се присъединяваме към ставащото в големия хангар. Донесени са кресла и сандвичи и Виктор Шаубергер (за когото никой нищичко не знае, но сериозното и скъпо персонално разследване, което проведох, разкри, че е говорел що-годе като жител на Уелс) се залавя за работа.

ШАУБЕРГЕР: И така, бива си го, дрън-дрън, та пляс, пробихме, нали?

ХИТЛЕР: К’ви ги дрънка тоя Цюрих?18

ХИМЛЕР: Ако ми позволите да преведа, майн фюрер, той се опитва да обясни големия пробив, който той и колегите му са ускорили, като са използвали напредничавата технология, осигурена ни от нашите извънземни съюзници.

ХИТЛЕР: Нашите какви, майната ви?!

ХИМЛЕР: Типовете от космоса, майн фюрер.

ХИТЛЕР: Чужденци? Мразя гадните чужденци.

ГЬОРИНГ: Хууво го речи за афстриец. (Смях.)

ШАУБЕРГЕР: „Хууво го речи“ е на северняшки, нали? Също като „айде, момци“?

ГЬОРИНГ: Е, чаай’хоа до стълбището. Това как ти се стори?

ШАУБЕРГЕР: Сега пт го докара.

ХИТЛЕР: Не може ли малко по-бързо? Искам да си махна арийците19 и да си намажа чифутчетата с лой.

ХИМЛЕР: Ще ви обясня всичко, майн фюрер. Както може би знаете, а може би не знаете, този тук господин Шаубергер работи по проекта „Флюгелрад“.

ХИТЛЕР: Мда. Ъ-хъ. Дисковидни летателни апарати — тия ще се вдигнат във въздуха, колкото и съюзниците ще спечелят тъпата война. (Смях няма.)

ХИМЛЕР: Е, майн фюрер, мога ли да не се съглася с човек, който практически е жив бог, ала апаратът вече бе изпробван в полет и с помощта на технологията, предоставена ни от определени наши собствени „съюзници“, апаратът не само лети по-бързо от звука, но от светлината, което ще рече, по-бързо от времето.

ХИТЛЕР: К’во?!

ХИМЛЕР: Отечеството покори пътуването във времето, майн фюрер.

ХИТЛЕР: Е, аре карайте ме обратно.

ХИМЛЕР: По-късно, майн фюрер, но моля ви, позволете на господин Шпеер да обясни подробно.

ШПЕЕР: Майн фюрер, както може би сте забелязали, по отношение на строежа на Нова Германия ние не напредваме толкова бързо, колкото бихме желали. Трябва да се изтъкне, че със събарянето на старата доста сме изпреварили плана благодарение на съюзниците. (Смях. Отвеждат един войник и го разстрелват). Но действителното построяване наново по наши изчисления трябва да продължи… ъ-ъ… около ммммм години.

ХИТЛЕР: Я говори по-ясно — колко години?

ШПЕЕР: Ммммм години.

ХИТЛЕР: Колко?

ШПЕЕР: Около седемдесет и пет години, майн фюрер, сър.

ХИТЛЕР: Колко ги рече, мамка му?!

ШПЕЕР: Шейсет, да кажем. Шейсет години, няма проблеми. При условие че…

ХИТЛЕР: При условие, че какво?

ШПЕЕР: При условие, че ние спечелим войната.

ХИТЛЕР: Разбира се, че ние ще спечелим войната.

ХИМЛЕР: Разбира се, че ще я спечелим, майн фюрер. Всъщност ние определено ще я спечелим, не се бойте. Нали виждате, вече не можем да я загубим. Може ли да обясня?

ХИТЛЕР: Хррррр.

ХИМЛЕР: Благодаря, майн фюрер. Планът е следният: построени са два флюгелрада. Единият е проектиран да пътува назад във времето, а другият напред. Онзи, който се връща, ще запише подробностите как ние, кхъ-кхъ, сме загубили всичките си предишни военни кампании и ще ги предаде на съответните генерали, преди всъщност да са влезли в битка, и така те ще спечелят, разбирате ли?

ХИТЛЕР (глади се по брадичката): Хубавко. Хареса ми.

ХИМЛЕР: Другата ще ви пренесе сто години напред, така че ще можете да пристигнете в предварително определено време на предварително определено място и от кораба да пристъпите във великолепния новопостроен райх на бъдещето.

ГЬОБЕЛС: Вие ще се появите съгласно пророчествата като новия месия, майн фюрер, и ще слезете от кораба, за да властвате над целия свят.

ХИТЛЕР: У-ха!

ХИМЛЕР: Там ще ви чака линейка.

ХИТЛЕР: К’во?!

ХИМЛЕР: Медицинската наука ще е напреднала със сто години, майн фюрер. Всичките ви болежки — веднага ще ви ги оправим.

ХИТЛЕР: Дори и хемороидите ми ли?

ХИМЛЕР: Дори и тях.

ХИТЛЕР: И газовете?

ХИМЛЕР: Особено газовете ви.

ХИТЛЕР: Е, стига сме седели тука като нек’ви руски20. Давайте да се качваме в тия флюгелрадки, бъдещ свят ме чака да го управлявам.

ХИМЛЕР: С вас сме, майн фюрер.

ХИТЛЕР: А, не, не сте, вашта мамица. Вие всичките се връщате обратно и оправяте издънките.

ХИМЛЕР/ГЬОБЕЛС/ШПЕЕР/ГЬОРИНГ: Ааааааааоооооооу!

ХИТЛЕР: Шоубизнес, копелета!

И така свършило всичко. Или по-скоро без малко да свърши. Ако историята е забележителна поне с едно, то ще е, че германците не са спечелили Втората световна война. Класирали са се на второ място, но не са я спечелили. Трябва да се предположи, причината е, че нещо с оня флюгелрад, който е пътувал назад във времето, се е объркало. Химлер, Гьоринг и компания били застигнати от съвсем заслужен кофти край, а на Шпеер така и не му се удало да командва строителството на хилядолетния райх. Гадна работа!

Но всичко си идва съвсем точно на мястото, като си помислите. Няма истински доказателства, че трупът на Хитлер изобщо е бил намерен, а години наред са се ширели слухове, че е избягал.

А къде?

Е, то е съвсем очевидно, не е ли така? В бъдещето, ето къде. Сто години напред в бъдещето да слезе от леталото като нов месия в един свят под властта на райха.

Само дето такъв свят изобщо нямало да има.

Та какво ще кажете, ако — казвам само „ако“ — летящата му чиния се е повредила по пътя към бъдещето? И се е приземила аварийно в деветдесетте? И то не в Германия? В края на краищата светът се върти и ако въведените координати са били за Германия, а той се е приземил твърде рано, в крайна сметка вероятно по погрешка е попаднал в Англия. По-точно в Брентфорд.

Е, може да стане! Възможно е.

Така че близката (твърде близка) среща, която госпожица Търнтън е имала през 1955 г., може да е била с нацистки пилот на „флюгелрад“ и с инженер или пък с някой, дето по пътя си към бъдещето се е отбил да пита как е вашият фюрер. А Ръсел може наистина да е видял господин Хитлер тъкмо такъв, какъвто е бил през четирийсетте.

Нали ви казах, че е възможно.

Освен това ви казах и че ще се ритате сами по задниците, дето не сте видели нещо, което направо ще ви избоде очите.

Казах ви го!