"Няма ли да си поговорим малко?" - читать интересную книгу автора (Шекли Робърт)

3.

В центъра на търговския район, на пресечката на Ум и Алхрето, той откри онова, което търсеше: кантора за продажба на недвижими имоти. Влезе и бе заведен в канцеларията на господин Ерум, младши партньор на фирмата.

— Добре, добре, добре! — възкликна Ерум, докато разтърсваше сърдечно ръката му. — Това е истинска чест, господине, много голяма и сериозна привилегия за нас. Мислите ли да закупите някакъв имот?

— Точно това смятам да направя — каза Джаксън. — Освен, разбира се, ако няма някакви дискриминационни закони, забраняващи ви да продавате на чужденец.

— Няма такива трудности — отвърна Ерум. — Всъщност за нас е истински орай на удоволствието да приемем човек от вашата далечна и великолепна цивилизация между нас.

Джаксън се въздържа да не се изкикоти.

— Тогава единствената друга трудност, която мога да си представя, е въпросът за законното участие в търг. Аз, разбира се, не притежавам ваша валута, но имам известни количества злато, платина, диаманти и други неща, които се смятат ценни на Земята.

— Те са ценни и тук — каза Ерум. — Казвате количества ли? Скъпи ми господине, няма да срещнем трудности. Както казва поетът, нито благъл няма да мит или оус.

— Надявам се — отвърна Джаксън. Ерум бе използвал няколко думи, които той не знаеше, но това нямаше голямо значение. Основното бе достатъчно ясно. — Предлагам да започнем с някое добро местенце за развитие на производство. Все пак аз трябва да правя нещо. А след това може да си купя и къща.

— Определено проминекс — весело каза Ерум. — Знаете ли, аз тъкмо райш из моите списъци тук… Да, какво ще кажете за една фабрика за бромикаин? Тя е в отлично състояние и лесно може да бъде преустроена за производство на вор или да се използва в този й вид.

— А съществува ли реален пазар за бромикаин? — попита Джаксън.

— Ами, благословен да е моят мюргентан, разбира се, че има! Бромикаинът е от първа необходимост, въпреки че продажбата му е сезонна. Разбирате ли, рафинираният бромикаин, или арийзи, се използва от прехвърлячите на протигаш, които естествено жънат през сезона на солтис, освен в онези клонове на промишлеността, които са се насочили към тикотепване на риватура. Те, от стабилна…

— Добре, добре — каза Джаксън. Него не го интересуваше какво е това бромикаин и не очакваше някога да види. Но щом като беше печеливш, това бе достатъчно да задоволи изискванията му.

— Купувам я — каза той.

— Няма да съжалявате — одобри Ерум. — Една добра фабрика за бромикаин е гарвелдис багатис, а така също и менифой.

— Разбира се — каза Джаксън, като съжаляваше, че речникът му на Хон не е достатъчно богат. — Колко струва?

— Е, господине, цената не е проблем. Но преди това трябва да попълните оланбрий формуляр. В него има само няколко скен въпроса, които ни нага всеки.

Ерум подаде формуляра на Джаксън. Първият въпрос беше: „Някога, в момента или в миналото случвало ли ви се е да еликирате мушки форсикали? Изредете датите на всички случаи. Ако няма такива, опишете причината за трансгршиал редукт.“ Джаксън не чете по-нататък.

— Какво означава това? — попита той Ерум. — Какво значи да еликирам мушки форсикали?

— Да значи ли? — несигурно отвърна Ерум. — Ами че то си значи точно това. Или може би почти същото.

— Искам да кажа, че не разбирам думите — каза Джаксън. — Не можете ли да ми ги обясните?

— Няма нищо по-просто — зарадва се Ерум. — Да еликираш мушки е почти същото като да бифур пробишкай.

— Моля?

— Значи… Ами да еликираш всъщност е доста обикновено нещо, макар че не е особено законно. Скорбадишването е форма на еликиране, също както и манруб гаринг. Някои казват, че дори когато въздъхваме дрозически във вечерния субсис, ние всъщност еликираме. Лично аз смятам това за малко пресилено.

— Нека опитаме мушките — предложи Джаксън.

— Да, нека опитаме! — възкликна със смях Ерум. — Ако само можеше, ех! — Той бутна с лакът Джаксън в ребрата.

— Хмм, да — отвърна хладно Джаксън. — Може би все пак ще ми кажете какво точно е мушка?

— Разбира се. Само че такова нещо няма — отвърна Ерум. — Във всеки случай не се среща в единствено число. Една мушка е логическа безсмислица, не разбирате ли?

— Готов съм да ви повярвам. Но какво са мушки?

— Ами, на първо място, те са обект на еликиране. Второ, те са дървени сандали с половин размер, които се използват за стимулиране на еротичните фантазии между религиозните Кутори.

— Е, най-после май стигнахме до нещо! — възкликна Джаксън.

— Само при условие, че имате вкус към подобни неща — отвърна с презрителна студенина Ерум.

— Аз говорех за това, че най-после започнах да разбирам значението на въпроса във формуляра.

— Разбира се, извинете — каза Ерум. — Но виждате ли, там питат дали някога изобщо сте еликирали мушки форсикали. А това означава съвсем друго нещо.

— Така ли?

— Ама, разбира се! Модификацията променя цялото значение.

— Боях се, че има нещо такова — замисли се Джаксън. — Дали мога да очаквам, че ще можете да ми обясните какво означава форсикали?

— Естествено! Нашият разговор сега, с малка помощ на деме въображение, би могъл да бъде определен като форсикали насочен разговор.

— А… — каза Джаксън.

— Да — продължи Ерум. — Форсикали е начин, средство. То означава „духовно водачество от страна на приятелски настроен събеседник“.

— Е, това е нещо по-разбрано. В такъв случай, когато някой еликира мушки форсикали…

— Силно се опасявам, че сте на погрешен път — прекъсна го Ерум. — Дефиницията, която ви дадох, може да се приложи само за разговори. Когато става дума за мушки, то е напълно различно.

— Тогава какво означава?

— Ами то означава… Или по-точно изразява… Напреднал и опасен случай на еликидация на мушки, но с определено нмогметичен уклон. Аз лично смятам тази фразеология за доста неприятна.

— А как бихте го казали вие?

— Аз просто бих го задраскал от езика — замислено каза Ерум. — Бих казал направо: „Случвало ли ви се е сега или някой друг път да дунфигелерс вок в незаконни, неморални или инсиртис условия, със или без помощта и/или съгласието на брахниян? Ако да, опишете кога и как. Ако не, напишете неугрис крие и защо не.“

— Значи така бихте го казали, а?

— Разбира се — уверено каза Ерум. — Тези формуляри са за възрастни, нали? Тогава защо да не наричаме спиглера спиглер, а спей? На всеки му се е случвало някога да дунфиглира вок. И какво от това? Ничии чувства не могат да бъдат наранени от това, за Бога. Искам да кажа, че това всеки го прави лично с парче дърво, така че няма защо да се изпада в паника, нали?

— Дърво ли?

— Разбира се дърво. Най-обикновено, мръсно парче дърво. Или поне аз така смятам. Освен ако човек не вземе да изпитва чак пък такива чувства.

— Ама какво правят с дървото? — попита Джаксън бързо.

— Да правят ли? Нищо. Като си помислиш сериозно. Но религиозната аура е просто много важна за така наречените интелектуалци. Те по мое мнение не могат да изолират простия, първичен факт — дървото — от културната волтурнеса, която го заобикаля по време на фестербиса и до известна степен също и през юиса.

— Такива са интелектуалците — каза Джаксън. — Но вие можете да го разберете и смятате, че…

— Аз смятам, че всъщност няма от какво толкова да се възхищаваме. И наистина мисля така. И мисля освен това, че една катедрала не е нищо повече от купчина камъни, ако се погледне реално. Просто нищо повече от куп камъни. Както и гората е просто сбор от атоми. Защо тогава да смятаме и това за различно? Тоест човек може да еликира мушки форсикали без дори да използва дърво! Вие как мислите?

— Впечатлен съм — каза Джаксън.

— Не ме разбирайте неправилно! Аз не казвам, че е просто, естествено или дори правилно. Но така или иначе човек би могъл да го направи! Че какво, човек би могъл да си представи, че корми граяти и пак нищо да не му стане! — Ерум замълча и се засмя. — Естествено, че човек би изглеждал глупаво, но нищо няма да му стане.

— Много интересно — каза Джаксън.

— Боя се, че станах малко досаден — Ерум избърса запотеното си чело. — Не говорех ли много високо? Мислите ли, че някой може да ме е чул?

— Разбира се, че не. На мен ми беше много интересно. Сега вече трябва да си тръгвам, господин Ерум, но утре ще дойда, за да попълня формуляра и да купя фабриката.

— Ще я запазя за вас — каза Ерум и като се изправи, топло стисна ръката на Джаксън. — И ви благодаря. Човек няма често възможност да си поговори толкова искрено с някого.

— И за мен беше много поучително — каза Джаксън. Той напусна канцеларията на Ерум и тръгна бавно към кораба си. Беше разтревожен, развълнуван и ядосан. Неразбирането на лингвистичните особености го дразнеше, независимо доколко неразбрани можеха да бъдат те наистина. Трябваше да разбере по някакъв начин как някой може да еликира мушки форсикали.

— Нищо — каза си той. — Ще поработиш тази нощ, Джаксън, момчето ми, а утре ще се върнеш и ще разпердушиниш онези формуляри. Така че не се тревожи, приятел.

Щеше да се справи с тях. Трябваше да се справи, дявол да го вземе, както и трябваше да притежава някаква собственост тук.

Това беше втората част от работата му.

Земята бе изминала дълъг път от първите дни на откровена агресия. Според историческите книги, един вожд в онези древни времена можел просто да изпрати войските си, за да завладеят онова, което той искал. И ако някой от хората му имал смелостта да го попита защо толкова го иска, вождът можел да го обезглави или да го затвори, или да го зашие в чувал и да го хвърли в морето. И нямало даже да се почувства виновен, понеже твърдо вярвал, че той е в правото си.

Тази политика, технически наречена право на господаря, била една от най-съществените характеристики на свободния капитализъм, който древните познавали.

Но с бавното преминаване на вековете, културните процеси вземали връх. В света се появил нов морал и бавно, но сигурно чувството за честност и справедливост било възприето от земната раса. Вождовете трябвало да бъдат избирани с избори и били длъжни да изпълняват желанията на електората. Принципите на Справедливостта, Благородството и Милосърдието станали основни за хората и заменили старото право на юмрука от древните времена на дивашките зверства.

Старите времена бяха отминали безвъзвратно. Днес нито един водач не можеше просто да вземе. Избирателите никога не биха му позволили.

Сега човек трябваше да има причина, за да вземе нещо.

Като например, ако някой земен гражданин, който по някаква случайност притежава имот, придобит по напълно законен начин на чужда планета, ненадейно почувства необходимост и поиска военна помощ от Земята, за да предпази себе си, дома си и средствата си за живот…

Но първо той трябва да притежава тази собственост. Трябва наистина да я притежава, да бъде предпазен от кръвожадните конгресмени и нахалните, готови да служат на чуждоземни интереси журналисти, които винаги започват някакво разследване, щом Земята се заеме с някоя планета.

Да осигурят законна база за завладяването — ето затова съществуваха контактьорите.

— Джаксън — каза си Джаксън. — Ти ще си купиш тази малка стара фабрика за бромокаин утре и ще я притежаваш без всякакви пречки. Чуваш ли ме, момчето ми? Казвам ти го съвсем честно.

На другия ден, малко преди обяд, Джаксън се върна в града. Няколко часа усилено учене и дълъг разговор с учителя му бяха достатъчни, за да разбере какво всъщност не е разбрал.

Оказа се доста просто. Беше изучил доста прибързано сложната и инвариантна техника за изолиране на корените в езика Хон. Беше си мислил, на база на предишното изучаване на други езици, че само значението на думите и конструкцията на изречението са основните фактори за разбирането на Хон. Но се оказа, че не е така. Когато се задълбочи в изучаването, Джаксън установи, че езикът Хон притежава някои неочаквани особености, като например афиксация и елементарна форма на редубликация. Вчера той дори и не бе подготвен за някакви морфологични несъответствия и когато това стана, той бе изпаднал в семантични трудности.

Новите форми не бяха трудни за изучаване. Проблемът се състоеше в това, че те бяха извънредно нелогични и противоречащи на цялостния дух на Хон.

Една дума се произнасяше с един звук и носеше едно значение — такова беше правилото, което бе установил преди. Но сега той откри осемнадесет важни изключения — съчетания, получени по различен начин — всяко от които чрез цял списък от променливи наставки получаваше различно значение. За Джаксън това бе доста странно. Като да бе попаднал на палмова горичка в средата на Антарктика.

Той изучи осемнадесетте изключения и се замисли за статията, която щеше да напише, когато се върне у дома.

А на следващия ден, по-мъдър и по-смел, Джаксън се насочи уверено към града.