"Реката на смъртта" - читать интересную книгу автора (Лебо Рой)

ТРЕТА ГЛАВА

На площадката Лий плати своите четиринадесет долара на сводника-мошеник с дебел врат, облечен в евтин черен костюм — и последва жените по тесния коридор, който продължаваше по цялата задна страна на сградата.

Проститутките спряха пред дървена врата, на която с бяла боя бе изписано числото дванадесет, отвориха я и поканиха Лий да влезе.

Той бързо се шмугна вътре и огледа стаята за скрити входове, замаскирани шкафове и капаци по пода — все места, откъдето би могъл да проникне евентуален нападател. Изглеждаше чисто. Малка, варосана спалня с оскъдна мебелировка — голямо огледало, двойно месингово легло с тоалетна масичка, върху която бе поставена червена газена лампа.

Уютен, приятен бардак, без нищо съмнително. С изключение на огледалото.

— Харесва ли ви стаята, мистър? — по-възрастната сякаш нямаше търпение да свършат.

— Не ме пришпорвай, сестро. Имаме цял час на разположение. — Лий им се усмихна. — Защо не позвъните за бутилка шампанско? Ама да е добре газирано. — Искаше да види къде се намира звънецът за повикване.

Той бе зад тънкото жълто перде, закриващо единствения прозорец в стаята. Полуиндианката пристъпи, напипа въженцето и го дръпна три пъти. Сигналът за обслужване по стаите. Едно дръпване сигурно означаваше „тревога“.

Лий се съблече и провеси елека и ризата си на огледалото така, че да попречи на евентуалните любопитни погледи.

— Не обичам да правя театър на разни перверзни типове — обясни той. Забеляза, че двете жени си размениха многозначителни погледи. Огледалото бе с двойна видимост — проява на внимание и грижа за удоволствието на постоянните клиенти-воайори.

— Съблечете си дрехите, дами.

— Плаща се допълнително, ако свалим всичко — каза по-възрастната.

— Не, не е така — отговори Лий, като продължаваше да се усмихва. — Да не би да си търсите белята? — Стоеше гол, хванал в ръка портфейла и колана, на който висеше пистолетът. Усмихваше се, но в усмивката му имаше нещо особено. Очите му бяха студени като лед. Той обичаше винаги да получава най-доброто срещу парите си.

По-възрастната сведе очи и нервно прехапа устни.

— Не, не искаме.

— Ами хайде тогава, хубавице — каза й Лий. Усмивката му се бе стоплила отново. — Аз не съм грубиян.

Тя въздъхна и започна да се съблича. Полуиндианката я посдедва. Лий отиде до стената и закачи колана с оръжието си на таблата на леглото — така колтът щеше да му е подръка. Хвърли портфейла си на масата, за да го вижда добре.

После се опъна на леглото — хубаво, удобно легло с пухен дюшек — и загледа събличащите се жени.

Вече бяха стигнали до корсетите си, когато на вратата се почука. По-младата отиде да отвори и Лий видя дебелата стара индианка в опърпана рокля от еленова кожа, която бе дошла да вземе поръчката.

— Шампанско, Грейс, и кажи на Хенри да избере по-газирано.

Запомнила бе. Умна уличница.

Бяха вече напълно съблечени.

Индианката имаше къс и широк торс, закръглени едри бедра, които завършваха със задник, приличащ на два меки, блестящо-кафяви балона. Като при повечето индианки по пубиса й нямаше много косми. Имаше хубав кръгъл корем и големи тежки гърди с тъмни като маслини връхчета. Дългото пътуване далеч от цивилизацията бе изострило обонянието му така, че Лий можа да долови миризмата й.

Това бе миризма на пушек — плътна и тежка. Миришеше на пепел след дъжд. Членът му набъбна само като лежеше и се опиваше от уханието й.

Момичето явно го харесваше. Или поне нещо в него й допадаше, може би седемте долара, защото се усмихна свенливо, когато усети погледа му.

Лий се обърна към другата проститутка и се изсмя силно, понеже видя, че и тя се бе вторачила в индианката с не по-малко жаден поглед.

Със сигурност бяха любовници.

— Хубава е, нали? — каза Лий на по-възрастната. В гласа му нямаше и следа от подигравка.

Жената се изчерви и не каза нищо. Нея също я биваше. Висока, стройна като сърна, със снежнобяла кожа — много гладка, но белязана на места от едва забележими гънки и светлосини венички, каквито тялото на жената получава с годините от усилена работа, раждания и правене на любов.

Лий винаги бе харесвал тези белези върху женското тяло. Те бяха свидетелство за преживяното — в тях нямаше нищо грозно. Хареса и дългите й крака с фини тънки кости. Катеричката й бе обрасла с гъсти, светлокафяви косми като коремчето на видра.

Усещаше и нейната миризма. Парфюм, май че теменужки. И пот, съвсем лек примес на пот. Миришеше точно както трябва.

— Ама и ти си хубавица, сладурано. — Тя леко се усмихна. — Мислиш ли, че двамата можем да направим твоята красива тъмноока приятелка щастлива?

Тя се изчерви. Интересно колко срамежливи могат да бъдат понякога курвите. Лий протегна ръце:

— Елате тук, хайде, елате при мен, момичета.

Кикотейки се, индианката с подскок се хвърли на кревата. Гърдите й се залюляха тежко. Посегна и стисна нежно члена на Лий.

Имаше меки, горещи, малки ръце.

Той я прегърна. Странно колко малко мъже си правят труда да бъдат мили с жените в леглото, когато това им харесва най-много от всичко. Държа я в силните си ръце, докато индианката не застена от удоволствие и после се протегна, за да привлече по-възрастната към тях в кревата. Усети, че тя е странно напрегната. Сигурно защото бе разкрита нейната необичайна любов а ла Сафо.

Лий я обърна към себе си, гушна я като новородено жребче и я целуна по ухото. После леко я гризна по крайчето на ушната мида като при това издаваше нетърпеливи звуци. Тя се разсмя и направи опит да се измъкне, но не особено настоятелно.

— Как се казваш, хубавице? — попита той, без да спира да гризе ухото й.

— Филис.

— Отива ти. Хубаво име.

— Леле мале, ти си бил голям романтик — каза тя, но не изглеждаше недоволна.

На вратата се почука.

Индианката се изтърколи от леглото и отвори. Отново бе старата жена с поръчаното шампанско и три чаши.

Момичето ги донесе до леглото.

— Струва десет долара — рече то. Лий се протегна за портфейла си.

— Ето. Осем долара за шампанското и един за старицата. — Момичето се поколеба, после сви рамене и се върна до вратата, за да даде на прислужничката парите.

Филис се изкиска в ухото на Лий.

— Знаеш правилата на играта, а, захарче? Не могат да те минат току-така.

— Мен да ме минат? Обикновено аз ги минавам… — Лий се наведе и захапа зърната на индианката.

Отдавна бе научил, че няма смисъл да се прави на новак пред проститутките. За момент остави гърдите на момичето, привлече главата на Филис и прошепна в ухото й:

— Как й викат на твоята любима, Филис?

Тя отърка нос във врата му и започна лекичко да го хапе и ближе.

— Името й е Сара Толтрий.

— Така… — Лий плъзна ръка надолу към пухкавите косъм чета между краката й и чувствителната гънка, скрита в тях. — И какво обича да й правят, ммм?

Индианката се бе сгушила до него. Лий нежно я потупваше по задника. Тя бе толкова приятно мека.

Той пъхна пръсти в отвора отзад. Там бе още по-мека и влажна.

Лий плъзна език в ухото на Филис, лекичко духна в него и каза:

— Кажи ми, хубавице, какво обича тя? Как да я задоволим най-пълно?

— Боже — измърмори Филис. Бе успял да я възбуди. Той вкара пръст в нея. — Това са мръсни приказки.

— Какво предпочита тя? — той вкара още един пръст в отвора й отдолу и започна да върти китката си. Тя ставаше все по-влажна и по-влажна. Сега вече можеше да усети специфичната й миризма, примесена с парфюм от теменужки. Мирис на море, на порция пресни стриди, сервирани на открито.

— Харесва й да… — Филис зашепна в ухото му. — Харесва й… — тя започна да се кикоти.

— Какво казваш, Филис? — попита индианката, леко раздразнена.

— Ами просто… просто му казвам какво ти харесва — и тя се просна връз гърдите на Лий в пристъп на луд смях. Звучеше повече като ученичка, отколкото като курва.

— О, Филис, колко си лоша! — намуси се момичето.

— Харесва й да… да й ближат задника — и тя неистово се разсмя. Лицето й бе червено като божур.

Лий се разсмя заедно с нея и я избута върху индианката.

— Тогава направи го! — заповяда й той. Но тя се смути и поклати глава. — Хайде, миличка — прошепна Лий в ухото й. Нежно я хвана за врата и насочи лицето й към меката закръгленост на момичешкото дупе.

Филис му се противопостави, боричкайки се с него.

Лйй набута лицето й дълбоко в гънката между двете полусфери и го задържа там, като с другата си ръка потупваше дългия, силен гръб на индианката, сякаш се мъчеше да успокои немирна кобила.

Жените се съпротивляваха още малко. После напрежението постепенно отпусна мускулите по гърба на момичето и бе заменено от някакво ритмично, слабо движение.

Той погледна надолу, Филис лежеше тихо, а лицето й все още се притискаше в задника на приятелката й. Главата й се движеше бавно нагоре-надолу, заровена дълбоко в мекото отверстие. Лий видя челюстта й да се движи — тя ближеше момичето там.

Той се наведе над индианката, хвана двете бузи на дупето й и лекичко ги разтвори така, че да улесни по-възрастната жена.

Сега Лий видя какво точно прави тя. Забеляза тънкия розов език да се пъха в тъмната гънка отпред, нежно ближейки я като котка. После тя бавно отново се върна назад към малката кафява дупка на момичешкия задник. Прокара мокрия си език по нея. Докато го правеше, Филис стенеше от удоволствие. Индианката лежеше тихо, със затворени очи, като се движеше съвсем лекичко и от време на време повдигаше гърба си под деликатния натиск на женския език.

Лий пусна дупето й, изправи се на ръце и коленичи зад двете. Този път Филис сама разтвори широко задника на момичето. Сега тя лекичко я хапеше отзад, стенейки, с лице потънало в нея. Лий следеше движенията на гърлото й, докато тя жадно смучеше дупето на момичето.

Сега той бе коленичил зад жената. Посегна и вдигна хълбоците й високо във въздуха. Потърси с пръсти отвора между тях, усети, че вече е съвсем влажна. Косъмчетата й бяха мокри от соковете на удоволствието. Лий доближи края на члена си към дупката и, приготви се и с рязко движението напъха докрай в нея.

Тя изпъшка, когато го усети да влиза, но не спря работата си. Изстена при следващия мощен напън на Лий.

Бледият й гръб под него бе влажен и хлъзгав от пот. Той плъзна ръце надолу към малките й, провиснали гърди и нежно задърпа връхчетата им. Бе решил, че желае момичето, но сега разбра, че във Филис имаше нещо повече — тя бе по-зряла, с нея бе много по-приятно да правиш любов.

Тя се бореше под него, с движения обратни на силните бързи удари на члена му в нея. Вече бе ужасно мокра отдолу. Всеки път, когато влезеше в нея, се чувстваше влажен, мляскащ звук. През всичкото това време жената не оставяше момичето — езикът й работеше усилено.

Момичето тихо свърши, рязко извивайки се под тях, протегнало и двете си ръце назад, за да хване косата на Филис и да я притисне по-силно към себе си. Краката му се разтърсваха от спазмите на върховно удоволствие. Лий усети, че също е готов да се изпразни. Плъзна ръце надолу от слабините на Филис към дългите мускули на бедрата й. Яздеше я като кобила.

Тя изкрещя и той мощно се изпразни в нея, сякаш проникнал в двете жени едновременно. Беше толкова хубаво, че чак болеше. Стисна зъби от удоволствие.

После всичко свърши, отшумя…

Лий се отпусна върху двете, прегръщайки ги едновременно. Миризмите на пот, парфюм, сперма и соления, морски аромат на добре обработена вулва се бяха смесили в едно.

Малко по-късно той седеше, облегнат на възглавниците между двете жени, и пиеше чаша шампанско.

Не бе особено добро — просто слабо вино, газирано от бармана, — при това се бе стоплило доста, докато свършат. И все пак имаше дяволски приятен вкус.

— Ти си лош човек — измърка Филис, докато се наместваше по-удобно в гънката на дясната му мишница.

— Не, вече не съм — отговори Лий.

— Много си лош — обади се от другата му страна и индианката. Наведе се и го ухапа по рамото, при това доста силно. Имаше здрави бели зъби.

Сега до него лежаха две задоволени курви. Само глупак би се разнежил от проститутки. Но единствено напълно отчаяният човек би могъл да играе глупак от време на време.

Той въздъхна и се измъкна измежду тях.

— Къде е гърнето?

— Под леглото — каза Филис.

Лий го измъкна и с гръб към жените изпразни мехура си.

— Истински джентълмен — изкиска се Филис към индианката, която й отговори със същото.

Лий се облекчи, изтръска последната капка от члена си и се наведе, за да избута цукалото обратно под леглото.

Именно в този момент се чу писък на момиче.

Идваше от съседната стая.

Преди крясъкът да се повтори, Лий вече стоеше изправен до кревата, напрегнато стиснал колта си в ръка.

Двете жени лежаха, без да мърдат.

Писъкът раздра тишината отново. Това не бе бесният крясък на пияна проститутка. Това беше вик, изпълнен с ужас. Лий беше чувал и преди жена да пищи така. Това бе станало в Олд Мексико. Миг по-късно тя вече бе с прерязано гърло.

Без да мисли, той започна да заобикаля леглото. После си даде сметка какво прави и спря. Беше дошъл в тази долина, за да си създаде дом — не желаеше да се забърква повече в неприятности.

После чу тропот, звукът идваше съвсем отблизо — от коридора. Изведнъж крясъкът рязко спря.

Филис лежеше в кревата по-бяла от чаршафите. Плачеше безгласно. Индианката я галеше по главата, за да я успокои.

Някой извика във вестибюла нещо, което Лий не можа да разбере. Последва шум от боричкане, а след това изстрел.

Прозвуча така, сякаш пред самата им врата избухна динамит, Филис изпищя и закри очи.

Лий се хвърли към дрехите си и бързо започна да се облича. Щеше да има големи неприятности в тоя бардак, много големи. Не трябваше да го сварват гол.

Той закопча панталона си, напъха ризата в него и облече елека. После се втурна към другия край на леглото и нахлузи чорапите и ботушите си. Грабна портфейла от масичката, мушна го в джоба на елека, закопча колана си и се наведе, за да целуне бързо по бузата плачещата Филис.

— Не се тревожи, миличка. Вече се свърши.

Тръгна към вратата. Колкото по-бързо се измъкнеше от „Аркадия“ и се озовеше отново в хотела на мисис Болтуит, толкова по-щастлив щеше да бъде. Вече знаеше къде е задният изход, слава богу!

Излезе в коридора и се изправи лице в лице с проблема, при това проблем, потънал в дим.

Дебелият сводник, който ги бе посрещнал на площадката, сега лежеше полусвлечен върху отсрещната стена. Май береше душа. Дясната половина на лицето му сякаш бе отнесена от удара на железен ковашки чук. Нямаше много кръв, но това правеше раната да изглежда още по-зловеща. Само смазани кости и месо. Дясното му око липсваше — явно в резултат на същия удар. Пушката му се търкаляше на пода до него. Беше се оказал прекалено бавен!

Лий отново чу момичето да плаче. Звукът идваше от голямата предна зала. То сякаш се молеше, просеше нещо. Гласът бе на малко момиче, почти дете.

Знаеше, че прави грешка. Беше му ясно, че не бива да се забърква. Пределно ясно.

И все пак тръгна към площадката на стълбището. Заслиза надолу.

Няколко секунди никой не погледна нагоре към него.

Всички зяпаха нещо друго.

Едно младо момиче, само по риза и червени ботуши, лежеше проснато върху напуканите дъски на дансинга. От носа и устата му течеше кръв.

Цялата тълпа се бе отдръпнала към ъглите на салона, наблъскана край стените и игралните маси. Цареше мъртва тишина.

Момичето извика и направи опит да се измъкне пълзешком, но не успя. Един мъж го държеше за китката.

Изглеждаше опасен.

Много опасен тип.

Лий се изненада. Вярно, че в повечето градове си имаше по един-двама бандити, някои от тях истински главорези. Също така бе вярно, че приятният, разрастващ се Крий бе еднакво привлекателен както за дърварите от планината, така и за някои истински престъпници.

Този мъж обаче беше различен.

В първия момент на човек му се струваше, че е недоразвит — имаше тантурести, дебели и къси като на джудже крака и яки, космати ръце, които приличаха на весла, целите изтъкани от кости и мускули. Но не бе урод — впечатлението за несъразмерност се създаваше от неимоверно широките му рамене. Бе облечен като каубой. Изключение правеше само бомбето с тясна периферия. Държеше момичето с лявата си ръка.

Нежната бяла длан на непознатата просто се губеше в мощния юмрук на нападателя й.

Лий бе спрял на десетото стъпало отдолу нагоре, значи беше на петнадесетина фута от тях. Все още нищо не му пречеше да се измъкне от тази каша. Мъжът гледаше на другата страна, към тълпата. Лий можеше да предположи кого точно наблюдава в този момент по начина, по който човекът свеждаше очи. Другият сводник не се виждаше никъде — явно бе изчезнал.

Мъжът издърпа момичето няколко фута, влачейки го по пода. То изпищя от болка и, плачейки, се помъчи да освободи усуканата си китка.

— Не ме карай да се ядосвам, кукло! — гласът му бе тънък и доста приятен, като на ирландски тенор.

Изправи го на крака.

— Не искаш да дойдеш със стария Мики, а малката?

— Моля, помогнете ми — извика тя към тълпата наоколо.

— Божичко! — възкликна някакъв женски глас. — Къде е Фипс, за бога?

Мъжът тръгна към изхода, като влачеше момичето със себе си.

— Къде си мислиш, че отиваш, дебелако? — думите сякаш сами се изплъзнаха от устата на Лий. „Проклет глупак, помисли си той, сега вече провали всичко.“ Мъжът с бомбето изглеждаше изненадан. Бавно се обърна, за да погледне Лий и да се увери, че именно той произнесе това. — Точно така, скапана мутро! На теб говоря — вече бе вътре с двата крака.

Едрата, кръгла глава на мъжа се извъртя над огромните му рамене, за да погледне по-добре Лий. Очите му бяха много сини и големи — невинни като на дете. Беше странно да ги видиш на лицето на един убиец. Приличаше на бясно куче — огромен булдог с брутална месеста челюст.

На лявото му бедро висеше голям стар колт, калибър 44, сложен така, че да е удобен за бързо реагиране. Не изглеждаше особено подвижен, но Лий бе виждал едри мъже, които се оказваха стрелци със светкавична реакция.

— На мен говореше, нали? — попита той с тънкия си нежен глас, в който се усещаха следите от ирландски акцент.

Гражданин по произход, реши Лий. Здравеняк от кухнята на Ада или може би от Чикаго.

— Пусни момичето — заповяда му Лий. — Просто го пусни и се махай.

— Ами да — отговори мъжът. — Как ли не!

Усмивката му бе неочаквано приятна, въпреки цялата му свирепа грозота. Пусна момичето и посегна към пистолета си.

Беше много бърз.

Изключително бърз за размерите си, в юмручен бой сигурно би се оказал опасен противник.

Едрата му ръка сграбчи дръжката на револвера. Измъкна го за секунди.

Изключителна бързина.

Лий го простреля в гърдите.

Мъжът отстъпи крачка назад и само се намръщи. Револверът се издигаше нагоре, готов за стрелба.

Лий стреля отново през пушечния дим. Уцели го в центъра на гърдите един-два инча вдясно от първия куршум.

Бомбето му падна и се видя къса червена коса. Все още прицелвайки се, той отстъпи малко вдясно.

Лий мръдна встрани, за да излезе от пушека, като внимаваше да не се спъне по стълбите. Отново стреля в мъжа.

Онзи се препъна и падна на коляно. Детинските му очи се бяха разширили от болка. Револверът му стреля веднъж. Лий чу как куршумът се заби в задната стена на салона.

Мъжът се изправи и заклатушка напред, размахвайки пистолета в ръка. Сякаш не виждаше Лий. Отново се спъна, блъсна се в една от игралните маси и я преобърна. Пълзейки, той се заудря отчаяно в камарата столове и маси. В агонията си стържеше и удряше по пода с ботуши.

Кръвта му изтичаше и образуваше голяма локва около него. Все още се надигаше и въргаляше в нея, но силата му отслабваше все повече и повече.

Едва сега Лий чу женските писъци и мъжките викове. Изведнъж видя светлината и цветовете наоколо, гълчавата най-после достигна до него.

„Свърши се. Направи го, дявол да те вземе…“

— Мистър, позволете ми да ви поздравя — каза му някакъв тъпанар в жълт костюм, който явно бе търговски агент. Проститутките се бяха скупчили около момичето, вдигнаха го от пода и като го успокояваха, го поведоха нагоре по стълбите. Лий зърна лицето му, като минаваха покрай него. Бе мъртвешки бледо, безизразно от шока.

Около него се тълпяха хора. Търговският агент и някакви други мъже викаха и крещяха право в лицето му.

Имаше нужда да остане сам за известно време. Човек има нужда от малко тишина, когато току-що е пречукал някого. На Лий му мина през ума странната мисъл, че човекът с бомбето вероятно е бил голям шегаджия, когато е бил в настроение — приятен компаньон, с който да се напиваш от време на време.

Винаги му хрумваха такива неща за хората, които бе убил. А това го караше да се чувства много по-зле.

Трябваше да се измъкне от този кошер!

Но когато си запроправя път към летящата врата, тя изведнъж се отвори и в салона влетя висок мъж с дълга руса коса, пусната по раменете му. Беше зачервен от тичане. В лявата си ръка държеше ремингтън с дълга цев, калибър 44. В широкия му колан, отляво, бе пъхнат още един револвер.

За секунда, само за секунда, Лий го взе за Бил Хикок.

После видя, че това не е той. Мъжът приличаше на Бил, носеше оръжията си по същия начин, но бе по-млад и по-нисък.

Беше облечен в дълго, кремаво ленено палто, разкопчано отпред. На левия му ревер беше забодена значка.

Помощник-шерифът имаше воднисти очи, които веднага отделиха Лий от тълпата. Наоколо бе пълно с хора, които един през друг разказваха на представителя на закона какво се бе случило, за да се почувстват поне малко съпричастни. Но той тръгна право към Лий. Размахваше ремингтъна в ръка.

„Още един, уморено си помисли Лий. Двама бързи стрелци в такова малко градче…“

Висока, добре облечена жена, която приличаше на дама, влезе през вратата зад съдията. Лий я видя Да си пробива път след него. Изглеждаше му позната. Зачуди се къде я бе виждал преди.

— Как се казваш? — за такъв слаб мъж помощник-шерифът имаше много дълбок глас. Стоеше пред Лий, но не прекалено близо. Ръката му, все така стиснала ремингтъна, висеше небрежно отстрани.

Хубав трик. Държиш си пищова в ръка, насочен надолу и се правиш, че не възнамеряваш да го използваш. После, ако се наложи, знаейки, че очите на противника ти ще са приковани именно в него, просто вдигаш другия пищов и го застрелваш на място.

Един от номерата на Хикок.

— Как се казваш, попитах?

— Фредерик Лий, господин помощник-шериф — той дори малко заекна в желанието си да се изкара нервен гражданин и кротък човек, който току-що е имал луд късмет. — Даже не знам защо го направи. Просто почна да стреля по мен, пък аз само го бях помолил да остави момичето на мира!

— Вие ли опушкахте Мик Слоусън лице в лице? — воднистите му очи го фиксираха. — Мистър, ако сте го направили, вие сте или голям късметлия, или страхотно бърз стрелец. — Явно вече бе решил за себе си кое от двете!