"Огнян" - читать интересную книгу автора (Вучков Румен)

Част първа:СРЕЩА НА АВАНГАРДНОТО МИСЛЕНЕ СЪС СТАРОМОДНОТО

Огнян седи в стаята си и гледа телевизия. Влиза баща му (облечен в работни дрехи) и го поздравлява:

— Как си, сине? — Бащата сяда и се обръща към телевизора.

Камерата също се насочва към телевизора. Преход чрез замъгляване и отмъгляване.

Картина от предаването по телевизията:

(На някаква ливада) човек в цял ръст стои прав и пуши цигара. Върху тия кадри тече следният текст:

Огнян взема GSM-а си. Баща му седи до него.

— Има само един начин да отгатна тази загадка — обяснява Огнян. — Като изпратя наистина солидно количество sms-и с възможните комбинации — усмихва се и продължава да щрака по GSM-а. — Замислили са го наистина хитро — възкликва! — Но не достатъчно.

— Не е редно да трошиш така заплатата ми, сине. Откакто съм при Били Паржолата, вече три месеца, имал съм само два дена почивка, а и от простотии вече ми дойде до гуша. Тоя бидон ни пие кръвчицата! На мен, Малкия Крейза и останалите клетници, които все още не са напуснали.

— Не мога да следя мисълта ти, човече! Виж сега! Всеки има телефон. А да имаш нещо и да не го използваш просто няма връзка. Грях е спрямо Галилей, който заради технологиите и прогреса е изгорял. Когато не разбираш, по-добре не се бъркай.

— Такива като теб са изгорили Галилей — нервира се бащата. — Не вземеш да си изпереш дрехите, а говориш за прогрес.

— По-спокойно — смига Огнян на баща си! — От тая томбола мога да спечеля специален почистващ прах, къде само един път като се напръскам и после направо забравям за тия смрадливи методи.

— Да, бе! Това не ми се вярва — клати глава бащата.

— Някъде още два-триста sms-са и почти ми е сигурна печалбата.

Огнян превключва телевизора на друг канал, където тече интервю. С баща му продължават да гледат натам.

Картината от телевизора:

Водещият задава въпрос към госта:

— Кажете на уважаемите зрители как постигнахте всичко! Повечето българи са скептично настроени и може би това проваля цялата държава. Но ето че вие идвате и заявявате „Аз успях! Аз, мамка му, шибано успях!“ Как става така, приятелю? Как изобщо съумявате да го демонстрирате?

— Винаги съм бил коректен. Винаги, когато съм демонстрирал каквото и да било, съм бил коректен.

— Да, а мислите ли, че България ще се оправи?

— Вярвам в това.

Водещият се изправя, стиска ръката на госта и казва:

— Вие сте велик българин, г-н Лайнарски.

Гостът кима утвърдително с глава.

Камерата отново се връща в стаята:

— Оги, защо ги слушаш тия мошеници!

Огнян въздиша тежко:

— Аз и ти, тате, сме различни. Разликата е в това, че аз съм се справил с пораженческото мислене, разпространено в тая държава. И друго — ти никога няма да постигнеш успехите на Лайнарски, а това за човек на твоята възраст е жесток удар. — Огнян повишава тона си: — За разлика от теб, аз и Лайнарски сме истински патриоти. Но за какво ти обяснявам изобщо! Животът ти мина по някакви строежи! А сега и гнусната пицария Наполи, дето Малкия Крейза приготвя пици, в които тайно се изхожда. За к’во изобщо става въпрос, татко! Та тия отрепки са ти колеги!

— Разбирам, Огняне — започва тихо бащата, — само това, че сега трябва да ти прибера GSM-чето. Ще ти го върна, когато се научиш да го използваш разумно. Без да пълниш гушите на разни експлоататори, подобни на Били. А за Малкия Крейза не говори повече по този начин! Той е един беден резбар — бащата взема телефона и тръгва да излиза от стаята.

— Тате, аре бе, човек, не се излагай! Само още стотина sms-а и ще спечеля екскурзия до Косово. Стига бе, тате, там има изложба на обеднен уран, а няк’ви изроди ти лъскат обувките. Яко тарикатско е. Не ме лишавай от тая гъзария, пич! Почти всички от компанията ще ходат. Не ми излизай с този номер! Само не с него!

Бащата излиза и затваря вратата след себе си.