"Непознат в огледалото" - читать интересную книгу автора (Шелдън Сидни)

12

Имаше дни, в които Сам Уинтърс чувстваше, че не ръководи филмова студия, а приют за душевноболни, в който прибраните вътре изведнъж излизат и го подгонват. Този ден бе такъв — кризите се трупаха една след друга. Миналата нощ имаше още един пожар, четвъртият поред; спонсорът на „Моят приятел Петкан“ бе обиден от звездата на сериала и искаше да спре снимките; режисьорът Бърт Файърстоун, детето-чудо на студията прекъсна продукцията по средата на филм с пет милиона долара бюджет, а Теси Бранд отказа да играе в друг, който трябваше да започне да се снима след няколко дни.

Шефът на противопожарната охрана и комендантът на студията седяха в кабинета му.

— Какви са поразиите от снощния пожар? — попита Сам.

Комендантът отговори:

— Декорите са напълно разрушени, господин Уинтърс. Сцена 15 трябва да се изгради изцяло, 16 може да се поправи, но ще отидат три месеца.

— Нямаме три месеца — отряза Сам. — Обади се по телефона и вземи нещо под наем от Голдуин. През почивните дни започвай да строиш нови декори. Мобилизирай всички.

Обърна се към пожарникаря, на име Рейли, който му напомняше актьора Джордж Банкрофт.

— Някой адски ви мрази, господин Уинтърс — каза Ре или. — Всеки пожар е явно умишлен. Проверихте ли мрънльовците?

Мрънльовците бяха недоволни работници, уволнени или имащи зъб на работодателя си.

— Два пъти прегледахме досиетата на целия персонал — отговори Сам. — Нищо не открихме.

— Този, който слага играчките, знае много добре какво прави. Използва часовников механизъм, прикрепен към саморъчно направен възпламенител. Трябва да е електричар или механик.

— Благодаря ти — каза Сам. — Ще проверя и това.

— Роджър Тап се обажда от Таити.

— Свържи ме — нареди Сам.

Тап беше продуцентът на „Моят приятел Петкан“ с водещ Тони Флечър.

— Какъв е проблемът? — попита Сам.

— Еби му майката, няма да повярваш, Сам. Филип Хелър, шефът на управата на компанията, която спонсорира шоуто, почива тук със семейството си. Вчера дойдоха да погледат снимките, а Тони Флечър по средата на една сцена се обърна към тях и ги наруга.

— Какво им каза?

— Каза да се махат от неговия остров.

— Боже мой!

— Виждаш ли го за какъв се мисли? Хелър е толкова побеснял, че иска да свали шоуто.

— Отивай при Хелър да се извиниш. Веднага. Кажи му, че Тони Флечър изживява нервна криза. Изпрати на госпожата цветя, покани ги на вечеря и така нататък. Аз ще говоря с Флечър.

Разговорът продължи трийсет минути. Започна с думите на Сам: „Слушай какво, педераст глупав…“ и завърши с „И аз те обичам, скъпи. Ще долетя да те видя веднага щом се поосвободя. И за Бога, Тони, не лягай с госпожа Хелър!“

Следващият проблем беше режисьорът Бърт Файърстоун — генийчето, което побърка „Пан Пасифик Студиоус“. Неговият филм „Утрото винаги настъпва“16 се снимаше вече сто и десети ден и бе — надхвърлил бюджета с един милион долара. Сега Бърт Файърстоун бе прекъснал продукцията, което означаваше, че освен звездите, още сто и петдесет гърла седяха на задниците си, без да правят нищо. Бърт Файърстоун. Трийсетгодишното дете-чудо, което започна с поголовно награждавани телевизионни предавания в Чикаго и стигна до режисиране на филми в Холивуд. Първите три кинопродукции на Файърстоун постигнаха умерен успех, но четвъртият бе касов удар. Това му донесе слава на „златен пръст“ и го превърна в „гореща придобивка“. Сам си припомни първата им среща. Файърстоун изглеждаше голобрад петнайсетгодишен хлапак. Беше блед, свит мъж с тъмни рогови очила, прикриващи малки късогледи розови очички. Тогава изпита съжаление към момчето. То не познаваше никого в Холивуд и някой трябваше да го води по вечери и да му урежда покани за партита. Сам отдели доста време за това. Когато обсъждаха за първи път „Утрото винаги настъпва“, Файърстоун, се отнасяше с голямо уважение към Сам. Изпитваше пламенно желание да се учи. Държеше на всяка дума, казана от Уинтърс. Не можеше да бъде по-сговорчив. Каза, че ако получи договор за филма, ще се опира изцяло на опита на господин Сам Уинтърс.

Но това бе преди да подпишат договора. След това пред него Адолф Хитлер изглеждаше като Алберт Швайцер. Малкото розовобузо момченце за една нощ се превърна в убиец. Прекъсна всякакви връзки. Напълно отхвърли предложенията на Сам, поиска цялостна преработка на чудесния сценарий, лично одобрен от Сам, а накрая промени всички места на снимките, които също бяха предварително договорени. Сам искаше да го изхвърли, но от Ню Йорк му казаха да си трае. Рудолф Хергерсхорн, президентът на компанията бе хипнотизиран от огромните печалби на последния филм на Файърстоун. Така, че Сам бе заставен да седи кротко и нищо да не прави. Нахалството на Файърстоун сякаш растеше с всеки изминат ден. Седеше кротко на съвещанията, докато най-опитните шефове на отдели говореха, а накрая ставаше и правеше всички на пух и прах. Сам го слушаше със стиснати зъби. За нула време си спечели прякора „Императора“, а когато не го наричаха така, сътрудниците му обикновено казваха „Малкия Курчо от Чикаго“. Някой веднъж се изказа: „Той е хермафродит. Вероятно може да се ебе сам и да роди двуглаво чудовище.“

А сега, по средата на снимките, Файърстоун бе хлопнал вратата.

Сам отиде да се види с Девлин Кели, шефът на художествения отдел.

— Казвай бързо какво стана — каза Сам.

— Добре. Малкия Курчо нареди…

— Това да го махнеш. Той е господин Файърстоун.

— Извинявай. Господин Файърстоун поиска да му построя декор на замък. По негови скици. Ти си ги одобрил.

— Да, добри бяха. После?

— После му построихме точно каквото Малкия… каквото той искаше, и когато вчера го видя, реши, че повече не му трябва. Половин милион камъка изтекоха в…

— Ще говоря с него — каза Сам.

Бърт Файърстоун бе навън. Играеше баскетбол с хората от екипа на гърба на Сцена 23. Бяха си направили игрище с прясно боядисани линии и два коша.

Сам застана за момент, загледан в играта. Тя костваше на студията две хиляди долара на час.

— Бърт!

Файърстоун се обърна, видя Сам, усмихна се и продължи. Топката попадна в него, той дриблира, скочи и заби кош. След това тръгна към Сам.

— Как върви? — попита все едно, че нищо не се бе случило.

В момента, в който погледна детински ухиленото младежко лице, Сам разбра, че Бърт Файърстоун е психо. Талантлив, гений може би, но доказуем луд. А петте милиона долара на компанията бяха в ръцете му.

— Чух, че има някакъв проблем с новия декор — каза Сам. — Дай да го оправим.

Бърт Файърстоун се усмихна лениво и каза:

— Нищо няма за оправяне, Сам. Просто не става.

Сам избухна:

— Какви ги плещиш, по дяволите! Получи точно каквото искаше, скиците бяха твои. Казвай сега какво му има!

Файърстоун примигна.

— Нищо му няма, защо? Просто си промених решението. Не ми трябва замък. Не е подходяща среда. Разбираш ли? Това е прощалната сцена на Елен и Майк. Бих искал Елен да отиде при Майк на палубата на неговия кораб, точно преди да отплава.

Сам го изгледа.

— Ние нямаме корабен декор, Бърт.

Бърт Файърстоун разпери ръце, усмихна се лениво и каза:

— Хайде, Сам, направи ми един.

— Разбира се, и аз съм скапан — каза Рудолф Хергерсхорн от другата страна на линията, — но ти не можеш да го смениш, Сам. Вече сме много вътре. Нямаме никакви звезди във филма. Бърт Файърстоун е звездата.

— Знаеш ли колко сме над бюджета заради…

— Знам. И както казва Голдуин: „Никога няма да използвам това копеле, докато не ми потрябва.“ На нас той ни трябва, за да завърши филма.

— Това е грешка — възрази Сам. — Не бива да му угаждаме и този път.

— Сам, на теб харесва ли ти това, което е заснел досега?

— Страхотно е — Сам трябваше да бъде искрен.

— Направи му кораба.

Декорът бе готов за десет дни и Бърт Файърстоун продължи да работи, филмът стана абсолютен рекордьор за годината.

Следващият проблем беше Теси Бранд.

Теси бе най-нашумялата певица в шоу бизнеса. Сам направи истински удар, когато я уговори да подпише договор за три филма на „Пан Пасифик Студиоус“. Докато другите студии преговаряха с агентите й, Сам отлетя за Ню Йорк, отиде на едно от представленията й и след това я заведе на вечеря, която продължи до седем на другата сутрин.

Теси Бранд бе едно от най-грозните момичета, които Сам бе виждал някога. И може би най-талантливото от тях. Това беше всепобеждаващият талант. Дъщеря на бруклински шивач, Теси не бе взела и един урок по пеене. Но когато излезе на сцената и започна да извива песента си с глас, от който се тресяха полиците, публиката полудя. Теси започна като резерва в един провален бродуейски мюзикъл, който издържа едва шест седмици. На последното представление титулярката направи грешката да позвъни, че е болна и да остане в къщи. Теси дебютира тази вечер, пееща с цялото си сърце пред малобройната публика. Сред нея се оказа Пол Варик, продуцент. Той покани Теси в следващия си мюзикъл. От общо взето приличен, тя го направи хит. Критиците се скъсаха да сипят хвалебствия за невероятната, грозничка Теси и нейния великолепен глас. Записа първия си сингъл, който за една нощ стана номер едно. Направи албум, който се продаде в два милиона тираж само през първия месец. Беше Кралица Мидас — всичко, до което се докосваше, ставаше златно. Продуценти от Бродуей и звукозаписни компании натрупаха състояние от Теси Бранд и Холивуд искаше да влезе в оборота.

Ентусиазмът им бе помрачен като видяха лицето й, но касовите отчети бързо му придадоха неустоима красота.

След първите пет минути, прекарани с нея, Сам знаеше как да я спечели.

— Изнервя ме само това — призна Теси пред Сам, — как ще изглеждам на тоя огромен екран. Без това съм достатъчно грозна в естествен ръст, нали така? Всички студии ми казват, че могат да ме направят красива, но за мен това са дивотии.

— Наистина са дивотии — каза Сам. Теси го погледна изненадано. — Не им позволявай да те променят, Теси. Ще те съсипят.

— Да?

— Когато MGM сключи договор с Дани Томас, Луи Майер поиска от него да си направи операция на носа. Вместо това, Дани напусна студията. Той знаеше, че трябва да продава себе си. Това трябва да продаваш и ти — Теси Бранд, а не някаква чужда пластика.

— Ти си първият, който ми допада — каза Теси. — Ти си истински Mensch.17 Женен ли си?

— Не.

— Сваляш ли ме?

— Певици не мога, нямам слух — засмя се Сам.

— Не ти трябва слух — усмихна се Теси. — Харесваш ми.

— А харесвам ли ти достатъчно, за да направиш няколко филма с мен?

Тя го погледна и каза:

— Да.

— Чудесно. Ще направя договора с твоя агент.

Тя погали Сам по ръката и каза:

— Сигурен ли си, че не ме сваляш?

Първите два филма на Теси Бранд свалиха покрива на касата. За първия бе номинирана за Оскар, а на втория го получи. Публиката по целия свят се редеше на опашка да види Теси и да чуе невероятния й глас. Имаше всичко. Беше забавна, можеше да пее и можеше да играе. Грозотата й се превърна в предимство, защото публиката се идентифицираше с нея. Теси Бранд стана нарицателно за всички непривлекателни, необичани, нежелани.

Теси се омъжи за звездата от първия си филм, разведе се по време на снимките и се омъжи за звездата от втория. Сам чуваше да се говори, че и този брак се разпада, но Холивуд беше люлка за клюки. Не им обърна внимание, защото мислеше, че не му влиза в работата.

Оказа се, че не е така.

Сам говореше по телефона с Бари Хърман, агентът на Теси.

— Какъв е проблемът, Бари?

— Новият филм на Теси. Тя е нещастна.

Сам повиши тон:

— Чакай, чакай! Теси одобри режисьора, продуцента и сценария. Направихме декорите и сме готови да въртим. Не може да се откаже. Аз…

— Тя не иска да се откаже, Сам.

Удар изотзад.

— Какво, по дяволите, иска тогава?

— Тя иска нов продуцент.

Сам изкрещя в слушалката.

— Тя какво?

— Ралф Дастин не я разбира.

— Дастин е един от най-добрите продуценти в бизнеса. Трябва да бъде щастлива, че го има.

— Аз мога само да се съглася с теб, Сам. Тук, обаче химията е объркана. Тя няма да играе във филма, ако той не си отиде.

— Тя подписа договор, Бари.

— Знам, бе, скъпи. И ако щеш вярвай, Теси е напълно готова да го изпълни. Стига да е в състояние. Когато е нещастна, става нервна и не може да си спомни репликите.

— Ще ти се обадя пак — каза Сам подивял.

Трясна слушалката.

Проклетата кучка! Нямаше причина да уволнява Дастин от филма. Сигурно е отказал да спи с нея или нещо още по-смешно. Каза на Люсил:

— Помоли Ралф Дастин да дойде.

Ралф Дастин беше симпатичен петдесетгодишен мъж. Започна като писател и изведнъж стана продуцент, филмите му излъчваха добър вкус и очарование.

— Ралф — започна Сам, — не знам как да…

Дастин вдигна ръка.

— Няма нужда да го казваш, Сам. Тъкмо бях тръгнал да ти кажа, че напускам.

— Какво, по дяволите, става там?

Дастин сви рамене.

— Нашата звезда я сърби нещо и иска някой друг да го начеше.

— Искаш да кажеш, че вече ти е избрала заместник? Боже, ти от Марс ли падаш? Не четеш ли клюкарските рубрики?

— Ако мога, не ги чета. Кой е той?

— Не е той.

Сам бавно се свлече на стола.

— Какво?

— Това е дизайнерката на костюмите във филма на Теси. Нарича се Барбара Картър — като хапчетата за черния дроб.

— Сигурен ли си?

— Ти си единственият в цялото Западно полукълбо, който не го знае.

Сам поклати глава.

— Винаги съм мислил, че Теси е нормална.

— Сам, животът е сладкарница, а Теси е гладно момиче.

— Добре, ама аз не мога да туря някакъв проклет женски дизайнер да отговаря за филм, струващ четири милиона долара.

Дастин се намръщи.

— Току-що каза нещо, което не бива да казваш.

— Това пък защо?

— Теси освен всичко друго смята, че на жените не се дава равен шанс в тоя бизнес. Малката ти звезда е станала голям феминист.

— Няма да го направя — каза Сам.

— Ти си решавай. От мен имаш един безплатен съвет — това е единственият начин да стане тоя филм.

Сам телефонира на Бари Хърман.

— Кажи на Теси, че Ралф Дастин напуска филма.

— Ще й бъде приятно да го чуе.

Сам стисна зъби и процеди:

— Тя има ли предвид някой друг за продуцент?

— Всъщност, да — каза безстрастно Хърман. — Теси е открила едно много талантливо младо момиче. Смята, че тя е готова да поеме предизвикателството. Под ръководството на такъв брилянтен като теб…

— Рекламите ги отрежи — каза Сам. — Това ли е последната й дума?

— Страхувам се, че да, Сам. Съжалявам.

Барбара Картър имаше красиво лице и хубава фигура. Сам я намираше съвсем женствена. Гледаше я как сяда на коженото канапе в кабинета му и съблазнително кръстосва дългите си, добре оформени крака. Когато проговори, гласът й звучеше възбуждащо приглушен, но това вероятно се дължеше на факта, че самият той търсеше някакъв знак. Тя го огледа с нежносивите си очи и каза:

— Изглежда съм в ужасно положение, господин Уинтърс. Нямах никакво намерение да измествам когото и да било. А сега — тя вдигна безпомощно ръце — госпожица Бранд казва, че просто нямало да направи филма, ако аз не го продуцирам. Какво бихте ме посъветвали да направя?

За миг Сам се изкуши да й каже. Вместо това обаче попита:

— Имате ли някакъв опит в шоу бизнеса? Освен като дизайнер на костюми?

— Учила съм се. Гледала съм много филми.

Страшно!

— Какво кара госпожица Бранд да смята, че вие можете да продуцирате филм?

Все едно бе докоснал някаква скрита струна. Барбара Картър изведнъж се въодушеви.

— Теси и аз говорихме много за този филм — нямаше вече „госпожица Бранд“, отбеляза Сам. — Чувствам, че има много сгрешени неща в сценария и когато казах на Теси, тя се съгласи с мен.

— Смятате ли, че знаете повече за сценариите от един носител на Оскар, който има половин дузина успешни филми и Бродуейски постановки зад гърба си?

— О, не, господин Уинтърс. Просто смятам, че знам повече за жените. — Сивите очи вече гледаха по-строго, а тонът бе станал по-твърд. — Не мислите ли, че е смешно мъже да пишат женските роли? Само ние наистина знаем какво чувстваме. Това не ви ли се струва разумно?

Сам се умори от играта. Знаеше, че ще я наеме, ненавиждаше себе си за това, но управляваше студия и работата му беше да прави така, че филмите да стават. Ако Теси Бранд желаеше катеричката й да продуцира филма, той щеше да поръчва лешници, филм на Теси Бранд с лекота носеше двайсет-трийсет милиона долара печалба. Освен това Барбара Картър не можеше да навреди сериозно. Не и сега. Снимките започваха толкова скоро, че не можеха да се правят големи промени.

— Убедихте ме — каза Сам с ирония. — Получавате работата. Поздравления.

На следващата сутрин „Холивуд Рипортър“ и Варайъти обявиха на първа страница, че Барбара Картър е продуцент на новия филм на Теси Бранд. Докато изхвърляше вестниците в кошчето, вниманието на Сам бе привлечено от малка бележка в дъното на страницата: „ТОБИ ТЕМПЪЛ ПОДПИСВА ЗА ЗАЛАТА в ХОТЕЛ «ТАХУ»“.

Тоби Темпъл. Сам си спомни за амбициозния млад комик в униформа и се усмихна. Мислено отбеляза да отиде да го види как играе, ако се появи в града.

Чудеше се защо Тоби Темпъл не се е обадил досега.