Силвия Попова-МилеваКакво ще стане с Япония, или за творчеството на Сакьо Комацу

1973 г. През един чудесен ден в края на април се озовавам в Токио. По някакво съвпадение това е националният празник на страната. Започва „златната седмица“. Титанът Токио и цялата страна си почиват. Празнично облечени хора с ведри лица са тръгнали на разходка, за да се полюбуват на цъфналите вишни. През тези дни ежедневниците избягват да напомнят за тревожната годишнина. Но скоро те отново ще подемат тази тема. Навършват се точно петдесет години от голямото земетресение през 1923 година, превърнало се в символ на катастрофално бедствие, когато столицата и редица други градове са почти унищожени от земните гърчове и последвалите ги пожари.

Обясняват ми от какво се страхува всеки японец. В нещо като пословица или скороговорка са подредени четири думи: „земетресение, пожар, гръм, баща“. И в същото време тук, в тази страна, бързо се свиква със земетресенията колкото и странно да ви звучи това.

Но ето че една новоизлязла книга повдига отново темата за бедствието. Известният писател — фантаст Сакьо Комацу е написал нов роман — „Потъването на Япония“. Няколко месеца по-късно създаденият по него едноименен филм представя ярко и ужасяващо убедително бъдещата катастрофа — Япония като една нова Атлантида. В същност този филм беше прожектиран в България, а сега българските читатели имат възможност да се запознаят със самия роман и неговия автор.

Сакьо Комацу (роден 1931 год.) още от университетската скамейка избира попрището на изящната словесност — завършва Литературния факултет на най-реномирания държавен университет, Токийския, специалност „италианска литература“. Той се отдава на различни дейности, преди да избере окончателно писателското поприще — главен кореспондент по въпросите на атомната енергия в списание „Атом“ (орган на промишлените кръгове), директор на фабрика в ръководената от баща му фирма, автор на комични диалози за радиото и прочее. Дори по думите на един негов приятел, на младини е просил в течение на няколко дена, за да опознае живота и откъм тази страна.

Сакьо Комацу наред с Шин’ичи Хоши и Абе Кобо е един от основоположниците на съвременната японска научна фантастика, която в същност не е много стара на години — през 1957 година в Япония започват да излизат първите списания, профилирани в тази област. Ала фантастичният елемент е неотделим компонент на редица класически японски произведения, написани преди векове, фантастичното присъствува като един от основните тонове в японската литературна палитра. За съжаление само един от тези класически образци е познат у нас, и то по неговия филмов вариант — „Повест за бледата луна в дъждовна вечер“ (1768 г.) от Акинари Уеда. На границата на фантастиката е и средновековната литература на ужаса — разказите за привидения „кайдан“.

Сакьо Комацу е наследник на най-добрите традиции в японската литература, които пречупва през призмата на високото си гражданско съзнание и обогатява със своето оригинално, дълбоко идейно творчество. Автор на няколко романа и повести, Комацу е известен преди всичко с разказите и новелите си. Произведенията му са преведени на повече от 11 чужди езика.

В редица свои творби писателят повдига въпроса за опасността, надвиснала над неговата Родина и света, разработва една тема, чийто апотеоз е романът „Потъването на Япония“. Дали след няколко века на мястото на Токио ще съществува само някакво малко селце, където като следствие от атомното безумие, помело света, ще живеят изродени човешки същества и в реката му ще плуват триглави риби, както в разказа „Епохата на Хокусай“? Дали идущите поколения не ще станат жертва на нечии маниакални милитаристични стремежи, както в новелата „Голямата война с участието на потомците“? А може би Япония ще стане жертва на алчността и безскрупулността — двата основни двигателя на съвременното капиталистическо общество, доведени до абсурд? „На този свят няма нещо, което да не може да се купи с пари“ — разсъждава героят на новелата „Продавам Япония“. Тогава защо да не продаде своята страна на отвратителния пришелец от Космоса, след като в името на собствената си изгода чрез хитри спекулативни машинации може да се намери вратичка за заобикаляне на законите, могат да бъдат измамени държавата и хората. А може би ще има просяци и след 2000-та година? Та нали ако всички бедняци станат богаташи, ще се разпадне държавата! (новелата „Град Камагасаки — 2013 година“) Двама изпаднали просяци — героите на едно от ранните му произведения, разказа „Мръсна луна“ — ни запознават и с тази страна от живота в прехваления капиталистически рай.

Тези и редица други важни въпроси в интересен ракурс поставя японският писател Сакьо Комацу в своите произведения. Представете си, че някой иска да ни ограби, да ни отнеме бъдещето? (романът „Крадци на утрешния ден“) Какво е отношението на съвременното високо цивилизовано общество към историческото минало — се пита авторът. Може би наистина някъде в пространството съществува допирна точка между съвременността и миналото, че по един тунел можем да се върнем 100 години назад във времето (дори не е нужно да изобретяваме традиционната машина на времето!), да се запознаем със своите прадеди, както в „Да живеят прадедите!“. Какви ли ще бъдат при подобна ситуация отношенията между двата свята? Имаме ли право да се намесваме и да променяме миналото?

Но нека се върнем към романа „Потъването на Япония“, който донесе най-голяма слава на Комацу. Това не е произведение, създадено, за да плаши читателите с бъдещия Апокалипсис. Всички умело подбрани научни доказателства за причините за потъването на японския архипелаг са плод на богатото творческо въображение на автора. Тази тема е средство, за да накара своите читатели да се замислят върху редица въпроси. Какво трябва да бъде поведението на човека в изключителни обстоятелства, какво означават тези така често повтаряни думи „патриотизъм, дълг, чест“ и как се изразяват на дело. Романът е една алегория. Япония не е заплашена от именно такава гибел. Тя не ще потъне в действителност. А накъде върви съвременното капиталистическо общество? Кои са силите, които в труден за страната момент ще се опитат да я спасят? Какво трябва да бъде спасено? Представлява ли японската култура ценност за световната история?

Може би някои от читателите не ще бъдат напълно съгласни с мен, след като заедно с главния герой Онодера преминат през вълнуващите събития, описани в романа. Но съм абсолютно убедена в едно. За българския читател това ще бъде една щастлива среща с един от най-добрите представители на съвременната японска литература и неговото не нуждаещо се от похвали произведение — романът „Потъването на Япония“.