"Отмъстителите" - читать интересную книгу автора (Кинг Стивън)

ВТОРА ГЛАВА

1

Стив Еймс забеляза че се стреля, защото следеше с поглед двете деца, които се караха край червената каручка пред магазина. Момичето изглеждаше ужасно ядосано на момченцето и за миг на Стив му се стори, че ще го удари… и малкият ще се стовари върху каручката и право под колелата на камиона. Да прегази тоя хлапак с риза като на Барт Симпсън10 в централно Охайо със сигурност ще бъде идеален завършек на днешния кошмарен ден.

Спря доста далеч от тях — страх лозе пази — и в същия миг забеляза, че децата изоставиха спора и вниманието им се насочи към парата, която се вдигаше от радиатора на камиона. Зад тях, насред улицата, бе спрял червен микробус — Стив не бе виждал такъв яркочервен микробус през целия си живот. Само че не толкова боята привличаше вниманието. Най-много се набиваше на очи блестящата щуротия на покрива на автомобила. Напомняше футуристична радарна чиния. Приспособлението дори се въртеше бавно като истински радар.

На отсрещната страна на улицата се виждаше хлапе с велосипед. Микробусът се плъзна към момчето, сякаш шофьорът (или някой от пътниците) искаше да разговаря с него. Момчето дори не подозираше за приближаващия се автомобил — то бе извадило свит на руло вестник от чантата, която висеше отстрани на бедрото му, и тъкмо замахваше да го хвърли.

Без да си дава сметка какво прави, Стив изключи двигателя на камиона. Вече не чуваше съскането на радиатора, нито виждаше двете деца край червената каручка, нито мислеше какво да каже, като се обади на телефон 800, който му бяха дали от фирмата „Райдър“ в случай, че закъса с двигателя. Веднъж или два пъти през живота му го бе осенявал ирационален проблясък — предусещане, гадателско прозрение — но в миг го обзе не просто предчувствие, а непоколебима увереност, че тук ще се случи нещо. И то нещо ужасяващо.

Не видя двойната цев, която се подаваше от страничното стъкло на микробуса, защото се намираше в неудобна позиция, но чу трясъка и моментално го разпозна. Бе израснал в Тексас и никога не би сгрешил пушечен изстрел с гръмотевица.

Момчето отхвръкна от седалката на велосипеда със сгърчени рамене и присвити колене, а шапката му падна. Фанелата му бе скъсана на гърба и Стив забеляза повече, отколкото би искал — кръв и почерняла, разкъсана плът. Както бе замахнало да хвърли вестника, момчето го изпусна, свитата на руло хартия се изтъркаля зад него в сухата канавка, в същия миг хлапето се строполи на ливадата пред малката къща на ъгъла.

Шофьорът на микробуса спря насред улицата, почти на кръстовището с Хайъсинт, без да изключва двигателя.

Стив Еймс седеше зад волана на наетия камион и с отворена уста наблюдаваше как задното дясно стъкло на микробуса плавно се смъкна като автоматичния прозорец на кадилак или линкълн.

„Не знаех, че са способни на това — рече си, после — що за микробус е това, да му се не види?“

С крайчеца на окото си забеляза, че някой излезе от магазина — девойка в синя престилка, каквито понякога носят касиерите. Бе вдигнала ръка да засенчи очите си. Стив ясно виждаше младата жена, но сега вестникарчето бе зад микробуса. Забеляза, че през току-що спуснатото стъкло се подаваше дулото на двуцевка.

И най-сетне забеляза, че двете деца стоят край червената си каручка — насред тротоара, напълно беззащитни — и гледат в посоката, откъдето за пръв път се чуха изстрелите.