"Неизживени спомени" - читать интересную книгу автора (Кинг Стивън)

2

В деня преди откриването на „Неизживени спомени“ той едва буташе колелото си на път за дома. Беше потънал в прекрасен сън посред бял ден (който нямаше да сподели, та ако ще и да го горяха с нажежено желязо и да му пускаха смъртоносни тарантули), в който молеше мис Ратклиф да отиде с него на панаира и тя се съгласяваше.

— Благодаря ти, Брайън — казва мис Ратклиф и в ъгълчетата на очите й — толкова сини, че изглеждаха бездънни — проблясваха сълзи на благодарност. — Напоследък… ми е така тъжно. Нали знаеш, изгубих любимия си.

— Ще ви помогна да го забравите — отвръща той решително, но гальовно. — Само ми казвайте… Брай.

— Благодаря ти — прошепва тя и се навежда към него така близо, че той долавя парфюма й — прелестен аромат на диви цветя. — Благодаря ти… Брай. И тъй като поне тази вечер ще бъдем момче и момиче, а не ученик и учител, можеш да ми викаш… Сали.

Тя е като хипнотизирана от това неочаквано разбиране, от тази неподозирана мъжественост.

„Може да е само на единадесет — мисли си, — но е по-истински мъж, отколкото Лестър някога е бил.“

Ръката й стиска неговата. Лицата им се приближават още и още.

— Не — мълви тя, а очите й са вече така големи и така близо, че той сякаш потъва в тях. — Не трябва, Брай… не е редно…

— Редно е, скъпа — отвръща й той и притиска устни до нейните.

След миг тя се дръпва и нежно прошепва…

— Ей, момче, гледай къде караш, мама му стара!

Изкаран от хипнозата, Брайън се озова пред пикапа на Хю Прийст.

— Извинявайте, господин Прийст — смутолеви и почервеня като домат.

Хю Прийст бе последният човек, когото би искал да вбеси. Работеше в комуналния отдел и се славеше с най-злия нрав в Касъл Рок. Брайън внимателно следеше движенията му. Ако Прийст тръгнеше да излиза от пикапа смяташе да се метне на колелото и да полети по Мем Стрийт със скоростта на светлината. Нямаше намерение да прекара следващия месец в болницата само защото си бе представял, че отива с мис Ратклиф на панаир.

Но Хю Прийст стискаше бутилка бира между краката си по радиото Ханк Уилямс младши пееше „Извисен и зареден“ и той се чувстваше прекалено уютно, за да предприеме нещо толкова радикално, като да съдере кожата на някакво си момче във вторник следобед.

— Отваряй си очите! — изръмжа и надигна бутилката, като не отместваше смразяващия си поглед от Брайън. — Защото следващия път изобщо няма да си правя труда да спирам. Просто ще мина през тебе и ще те размажа на пътя, приятел.

После включи на скорост и потегли. Брайън изпита безумното и слава Богу, краткотрайно желание да извика: „Голяма работа!“ след него, а сетне изчака оранжевата камионетка да завие по Линдън Стрийт и продължи пътя си. Със съня за мис Ратклиф, уви, за днес беше свършено. Хю Прийст го бе върнал в действителността. Мис Ратклиф не се бе скарала с годеника си Лестър Прат; все още носеше малкия си годежен пръстен с диамант и продължаваше да кара синия му мустанг, докато чакаше новата си кола да дойде от фабриката.

Предишната вечер Брайън ги бе видял двамата с Прат да лепят онези плакати за дявола и заровете на телефонните кабини по Лоуър Мейн Стрийт, заедно с още цяла сюрия хора. Само дето католиците си заминаха веднага след като си свършиха работата и отведоха и мис Ратклиф със себе си Така погледнато е смешно… но ако беше по-голям, той би бранил със зъби и нокти всеки един плакат, който тя е залепила със святите си ръце.

Замисли се за тъмносините й очи, за дългите й крака на танцьорка и почувства същото крайно възмущение, което винаги го изпълваше, като се сетеше, че през януари тя имаше намерение да смени прекрасното Сали Ратклиф със Сали Прат, което звучеше на Брайън като дебелана, която се пльосва на стръмно стълбище.

„Е — помисли си той, докато завиваше по Мейн Стрийт, — може пък да си промени решението. Всичко се случва. Може Лестър Прат да катастрофира, да получи тумор в мозъка или нещо от този род. Може дори да се окаже, че е пристрастен към наркотици. Мис Ратклиф никога не би се омъжила за наркоман.“

Тези мисли създаваха на Брайън странен комфорт, но не променяха факта, че Хю Прийст бе прекъснал съня му точно след най-вълнуващия момент (целуването с мис Ратклиф и най-вече докосването на дясната й гърда в Тунела на любовта на панаира). Всъщност идеята беше направо налудничава — единадесетгодишен ученик да води учителката си на панаир. Тя беше хубава, но беше и възрастна. Бе казала веднъж на класа, че през ноември ще навърши двадесет и четири.

И така, Брайън сгъна внимателно мечтите си по ръбовете, както човек би сгънал ценен документ, и ги пъхна на рафта в дъното на съзнанието си, където им беше мястото. После намести колелото си и смяташе да се прибере веднага вкъщи, но табелата пред новия магазин привлече вниманието му.

Нещо в нея се бе променило. Той спря и се вгледа.

беше изчезнало и бе заменено от малка квадратна табелка, на която с червени букви на бял фон пишеше:

И толкоз. Просто

Брайън стоеше с колелото между краката, гледаше надписа и сърцето му заби по-често.

„Да не мислиш да влезеш? — попита се той. — Искам да кажа, дори да са отворили един ден по-рано, нямаш намерение да влизаш, нали?“

„Защо не?“ — отвърна си.

„Ами-ии… защото витрината още е матирана, щората на вратата — спусната. Ако влезеш, всичко може да ти се случи. Всичко. Ами, да. Представи си, че този, дето държи магазина, е Норман Бейтс или нещо такова и се облича с дрехите на майка си, а после убива клиентите, а? Остави“ — говореше добрата му половина и сякаш съзнаваше, че е загубила.

Брайън вече си представяше как ще каже на майка си. Как ще влезе и ей така небрежно ще подхвърли: „Мамо, онзи новия магазин, «Неизживени спомени»… отворили са го един ден по-рано. Влязох и поразгледах малко.“

Можете да се хванете на бас, че тя незабавно ще изключи звука на телевизора! И ще иска да чуе всичко от игла до конец!

Тази мисъл бе прекалено примамлива за Брайън. Той пусна стъпенката на колелото си, пъхна се бавно под сянката на тентата — отдолу беше поне десет градуса по-хладно — и тръгна към вратата на „Неизживени спомени“.

Щом сложи ръка на голямата старинна месингова топка, изведнъж му хрумна, че табелата може да не е вярна. Вероятно е стояла зад вратата, приготвена за следващия ден, и някой по погрешка я е сложил. Иззад спуснатата щора не се чуваше нито звук и мястото изглеждаше пусто.

Ала вече стигнал дотам, Брайън врътна топката… и тя поддаде. Езикът щракна и вратата на „Неизживени спомени“ се отвори.