"Тъмната кула" - читать интересную книгу автора (Кинг Стивън)

ТРИ

Възприемаше света кристално ясно. Сетивата му бяха толкова изострени, че подушваше не само миризмата на печеното месо, но и розмарина, с който бе подправено, и чуваше както спокойния ритъм на дишането си, така и бълбукането на кръвта си, която се изкачваше към мозъка му от едната страна на врата му и се спускаше към сърцето му от другата.

Спомни си и нещо друго, което Роланд беше казал — че и най-кратката битка, от първия изстрел до последния повален воин, изглежда дълга в очите на участващите в нея. Времето ставало еластично и се разтягало до точката на изчезване. Момчето бе кимнало разбиращо при тези думи, макар че тогава изобщо не бе схванало смисъла им.

Ала сега изведнъж го осъзна.

Първата му мисъл беше, че враговете им бяха твърде много — прекалено много. Предполагаше, че са около стотина, като мнозинството от тях бяха от вида, наричан от татко Калахан „отрепки“ — както от мъжки, така и от женски пол. Тук-там сред тях се виждаха и вампирите — значително по-слаби от отрепките (някои бяха източени и стройни като шпаги), с пепелява кожа и тела, обгърнати от синя аура.

Ко стоеше до Джейк — на мъничката му лисича муцунка бе изписано сурово изражение и той ръмжеше гърлено, вперил поглед в неприятелите им.

В този миг момчето си даде сметка, че миризмата на печено месо, която се носеше из въздуха, изобщо не беше на свинско.